Алън Парсънс Проджект
| Алън Парсънс Проджект The Alan Parsons Project | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Глазгоу, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия |
| Стил | Прогресив рок Софт рок Поп рок Арт рок |
| Активност | 1975 – 1990 |
| Уебсайт | |
| Членове | Ерик Улфсън Алън Парсън |
| Алън Парсънс Проджект The Alan Parsons Project в Общомедия | |
Алън Парсънс Проджект (на английски: The Alan Parsons Project) е британска рок група, активна в периода 1975 – 1990 година. Основана е от Ерик Улфсън – певец, автор на песни и пианист, и Алън Парсънс – продуцент, звукоинженер, музикант и композитор. Проектът функционира основно като студийна формация, в която участват различни сесийни музиканти, сред които се открояват китаристът китаристът Йън Бернсън, аранжорът Ендрю Пауъл, басистът и вокалист Дейвид Пейтън, барабанистът Стюарт Елиът и вокалистите Лени Закатек и Крис Рейбоу.
Групата е считана за представител на жанровете „прогресив рок“ и „арт рок“, като в творчеството ѝ се откриват елементи и от софт рок и поп рок. Много от албумите им са концептуални, със сюжети, вдъхновени от научната фантастика, свръхестествени теми, литературни произведения и социални наблюдения.
След официалното прекратяване на дейността на проекта през 1990 г., Улфсън и Парсънс продължават да работят самостоятелно, като издават албуми и участват в концерти. Те споделят авторските права върху почти всички композиции на проекта, като Парсънс е продуцент или съпродуцент на всички издания.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]1974 – 1976: Сформиране и дебют
[редактиране | редактиране на кода]През лятото на 1974 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън се срещат в столовата на студиата „Аби Роуд“ в Лондон. По това време Парсънс вече има утвърдена репутация като звукоинженер, работил по албумите Abbey Road (1969) и Let It Be (1970) на Бийтълс, както и The Dark Side of the Moon (1973) на Пинк Флойд. Освен това продуцира изпълнители за лейбъла И Ем Ай Рекърдс.[1]
Улфсън, автор на песни и композитор, работи като сесиен пианист, докато разработва концептуален албум, вдъхновен от творчеството на Едгар Алън По.[2] Първоначалната му идея е да стане мениджър на Парсънс и да подпомогне развитието на продуцентската му кариера. Това поставя началото на дългогодишното им творческо и бизнес партньорство.
Улфсън ръководи кариерата на Парсънс, който продуцира редица успешни проекти, включително с изпълнители като Пайлът, Стив Харли, Кокни Ребъл, Джон Майлс, Ал Стюарт, Амброзия и Холис.[3] Вдъхновен от промените във филмовата индустрия, където фокусът се измества от звездите към режисьорите (напр. Алфред Хичкок и Стенли Кубрик), Улфсън предлага аналогична концепция за музикалния бизнес – да се превърне в медия, водена от продуцента.[4]
Припомняйки си по-ранния си материал за Едгар Алън По, Улфсън вижда начин да комбинира своя талант и таланта на Парсънс. Парсънс продуцира и е инженер на песни, написани и композирани от двамата. Така започва първият Алън Парсънс Проджект. Дебютният им албум Tales of Mystery and Imagination (Edgar Alan Poe) (1976), вдъхновен от Едгар Алън По, е издаден от Туентиът Сенчъри Фокс Рекърдс. В него участват музикантите от групите „Пайлът“ и „Амброзия“. Албумът достига Топ 40 в класацията Билборд 200 на САЩ.[5] Песента „The Raven“ включва като основен вокалист актьора Ленърд Уайтинг. Според бележките от ремастерираното издание от 2007 г. това е първата рок песен, която използва вокодер, като Алън Парсънс произнася текстовете през него.
Оригиналният албум Tales of Mystery and Imagination е ремиксиран през 1987 г. за издаване на компактдиск. В това издание е включен разказ на Орсън Уелс, записан още през 1975 г., но доставен твърде късно, за да бъде включен в първоначалното издание. Гласът на Уелс е интегриран в ремиксираните версии на композициите, придавайки допълнителна драматичност и литературна атмосфера. През 2007 г. е издадено луксозно издание на албума, което включва допълнителни материали като: аудио фрагменти от представянето на албума в Грифит Парк Планетариум в Лос Анджелис (1976), ремикси от 1987 г. и радио спотове и архивни записи.
1977 – 1987: Комерсиален успех
[редактиране | редактиране на кода]Звукозаписната компания „Артиста Рекърдс“ подписват с Алън Парсънс Проджект за следващите им албуми. През края на 70-те и началото на 80-те години популярността им продължава да расте. Въпреки това те са по-популярни в Северна Америка, Иберо-Америка и Континентална Европа, отколкото във Великобритания, като никога не достигат британски Топ 40 сингъл или Топ 20 албум.[6] Синглите „I Wouldn't Want to Be Like You", „Games People Play", „Damned If I Do", „Time" (първият сингъл с главния вокал на Улфсън) и „Eye in the Sky" имат забележителен въздействие върху Билборд Хот 100. „Don't Answer Me" става последният успешен сингъл на проекта в Съединените щати; достига Топ 15 в американските класации през 1984 г.
След тези успехи обаче имат по-малко хитови сингли и намаляващи продажби на албуми. Албумът Gaudi от 1987 г. е последният на Алънс Парсънс Проджект, въпреки че е планирано да запишат следващ албум, наречен Freudiana (1990).
1976 – 1980: Албуми I Robot, Pyramid, Eve и The Turn of a Friendly Card
[редактиране | редактиране на кода]През декември 1976 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по втория си студиен албум в студия „Аби Роуд“ в Лондон. Озаглавен I Robot, проектът е вдъхновен от разказите на Айзък Азимов и тематично се фокусира върху технологичното бъдеще на човечеството. Макар че албумът не е официално свързан с творчеството на Азимов поради авторски права, концепцията му отразява философски и научнофантастични идеи, свързани с изкуствения интелект и човешката еволюция.
Албумът е издаден през юни 1977 г., в същия период, когато излиза филмът „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ на Джордж Лукас и малко преди премиерата на „Близки срещи от трети вид“ на Стивън Спилбърг. I Robot постига значителен комерсиален успех, достигайки №9 в класацията „Билборд 200“ в САЩ и получава платинен сертификат за продажби над един милион копия. В международен план албумът влиза в челната десетка на класациите в редица страни, включително №2 в Германия, Испания и Нова Зеландия.[7]
След успеха на албума, към песента „I Wouldn't Want to Be Like You“ е заснет първият официален видеоклип на проекта.[8]
През септември 1977 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по третия си студиен албум, озаглавен Pyramid. Концепцията на албума е вдъхновена от древен Египет и свързаните с него мистерии. Албумът е издаден през май 1978 г. и постига търговски успех.
През есента на 1978 г., в отговор на новите данъчни политики във Великобритания, Парсънс и Улфсън се преместват в Княжество Монако. В апартамента си в Монте Карло те изграждат малко звукозаписно студио, където започват работа по следващия си албум – Eve. Концепцията на албума се фокусира върху жените, тяхната сила, съперничество и духовна роля в обществото. Част от записите са осъществени и в студио в Ница.
Eve е издаден през август 1979 г. и се радва на значителен успех, особено в Европа. Албумът, както и сингълът „Lucifer“, достигат №1 в германските музикални класации, утвърждавайки международната популярност на проекта.
Следващият албум, The Turn of a Friendly Card, е записан между есента на 1979 г. и лятото на 1980 г., като престоят в Мюнхен оказва влияние върху избора на тематика. Албумът разглежда света на хазарта, риска и човешките стремежи към съдба и печалба. Допълнителни записи са направени в студио в Париж.
Издаден през ноември 1980 г., The Turn of a Friendly Card постига изключителен успех, надминавайки продажбите на предишните албуми и нареждайки се като втори по популярност след Eye in the Sky. В САЩ албумът достига №13 в класацията „Билборд 200“, а в Европа се изкачва до №2 в Австрия и Германия.
1981 – 1985: албуми Eye in the Sky, Ammonia Avenue и Vulture Culture
[редактиране | редактиране на кода]След завръщането си в Англия, улеснено от намалени данъчни ставки, Алън Парсънс и Ерик Улфсън започват работа по нов албум в студия „Аби Роуд“ в Лондон през втората половина на 1981 г. Озаглавен Eye in the Sky, проектът е тематично вдъхновен от идеята за „Големия брат“ от Джордж Оруел, както и от божествения аспект на всевиждащото око. Улфсън споделя, че концепцията му хрумва по време на посещение в казино „Тропикана“ в Лас Вегас, където наблюдава системата от камери, използвани за контрол и сигурност.
Графичният дизайн на албума е дело на Сторм Торгерсън от студиото „Хипнозис“, който създава стилизирано изображение на Окото на Хор – символ, който впоследствие се превръща в емблема на Алън Парсънс Проджект.
Издаден през май 1982 г., Eye in the Sky се превръща в най-успешния и най-продаван албум на групата. Той достига №7 в класацията „Билборд 200“ в САЩ, №1 в Австрия, Германия и Испания, №2 в Италия, №3 в Канада, Холандия, Норвегия и Нова Зеландия, и №4 в Австралия. Това е третият и последен албум на проекта, получил платинен статус в САЩ, след I Robot и The Turn of a Friendly Card.
Сингълът „Eye in the Sky“[9] постига значителен успех, достигайки №3 в САЩ и №1 в Канада и Испания.[10] Албумът включва три от най-разпознаваемите композиции на проекта: „Sirius“, „Eye in the Sky“ и „Mammagamma“.
През 1983 г. Парсънс и Улфсън записват албума Ammonia Avenue, вдъхновен от индустриалната архитектура и темата за екологичното замърсяване. Издаден през февруари 1984 г., това е първият албум на проекта, който излиза и във формат CD.
Макар да не достига рекордните резултати на предшественика си, Ammonia Avenue затвърждава високото ниво на продукция на групата. Албумът достига №14 в САЩ, №1 в Германия, Холандия и Швейцария, №2 в Испания, и №5 в Италия, Австрия и Норвегия. Във Франция албумът получава платинен сертификат.
През май 1984 г. започват записите на Vulture Culture, албум с концепция, критикуваща съвременното общество и неговите механизми за печалба на всяка цена. Заглавието отразява идеята за „култура на лешоядите“, в която успехът често се постига за сметка на другите.
Издаден през февруари 1985 г., албумът включва вокални изпълнения от Ерик Улфсън, Колин Блънстоун, Дейвид Патън, Крис Рейнбоу и Лени Закатек. Макар да е приет хладно в англоезичните страни, Vulture Culture постига значителен успех в Европа, достигайки №1 в Германия, №2 в Испания и Швейцария, и №3 в Холандия.
1985 – 1987: Албуми Stereotomy и Gaudi
[редактиране | редактиране на кода]Записите за албума Stereotomy се провеждат между октомври 1984 г. и август 1985 г. в студио „Мейфеър“ в Лондон, паралелно с финалните етапи от издаването на Vulture Culture. Заглавието на албума е вдъхновено от разказа „Убийствата на улица Морг“ на Едгар Алън По, в който терминът „стереотомия“ играе ключова роля в разгадаването на мистерията. Концепцията на албума е по-абстрактна и трудна за интерпретация, като разглежда теми, свързани с влиянието на фактори като алкохол, секс, слава и стремеж към успех върху живота на мъжете.
Stereotomy е издаден през януари 1986 г. и се отличава като най-рок ориентираният албум на Алан Парсънс Проджект. Това е и първият изцяло дигитален запис на проекта. Сред вокалистите са Джон Майлс, Крис Рейнбоу, Гари Брукър, Стив и Греъм Дай. За първи път от албума Eve (1979), Ерик Улфсън не участва като вокалист в нито една песен.[11]
Албумът постига умерен успех, като най-високата му позиция в класациите е №5 в Испания.
Между октомври 1985 г. и август 1986 г. Парсънс и Улфсън записват албума Gaudi, използвайки както студия „Мейфеър“, така и новоизграденото лично студио на Парсънс в Бененден, наречено „The Grange“. Концепцията на албума е вдъхновена от живота и творчеството на каталунския архитект Антони Гауди.
Gaudi е издаден през януари 1987 г. и макар да не получава широк прием в англоезичните страни, постига значителен успех в Европа, особено в Испания, където достига №1 в класациите.
Сесийните музиканти, участвали в записите, включват Иън Беърнсън (китара), Ричард Котъл (клавишни и саксофон), Стюарт Елиът (барабани), Лорънс Котъл (бас китара) и Андрю Пауъл (оркестрации). Вокалисти в албума са Джон Майлс, Лени Закатек, Джеф Барадейл и Ерик Улфсън, който се завръща като водещ вокалист след отсъствието си в Stereotomy.
1990: Freudiana и разделяне
[редактиране | редактиране на кода]През 1990 г. Алън Парсънс и Ерик Улфсън прекратяват съвместната си работа, след като възникват творчески разногласия около последния им съвместен проект – Freudiana. Докато Парсънс настоява албумът да бъде издаден като традиционно студийно издание, Улфсън вижда в него потенциал за музикален театър и желае да го превърне в мюзикъл. Въпреки тези различия албумът е завършен и издаден на 11 октомври 1990 г., макар и без официално обозначение като част от дискографията на Алан Парсънс Проджект. Той е продуцирана от Парсънс и включва редовните музиканти от сесията на АПП, което го прави „неофициален“ техен албум.
Записите за Freudiana започват в началото на 1988 г. и продължават до лятото на 1990 г. Продължителният продукционен процес се дължи на необходимостта от допълнителни композиции, след като концепцията се променя към театрална постановка с по-голяма продължителност от стандартен албум. Въпреки участието на Парсънс в продукцията, проектът бележи края на съвместната им работа.
След издаването на Freudiana през 1990 г., Алън Парсънс и Ерик Улфсън прекратяват съвместната си работа, като поемат по различни творчески пътища. Парсънс започва солова кариера, като продължава да записва и издава албуми под собствено име. Освен това организира първото световно турне с участието на сесийни музиканти от Алън Парсънс Проджект. Улфсън се посвещава на музикалния театър, адаптирайки концепции от предишни албуми на Алън Парсънс Проджект в самостоятелни мюзикъли. Сред тях се открояват:
- Gaudi – базиран на едноименния албум Gaudi от 1987 г., посветен на каталунския архитект Антони Гауди.
- Gambler – вдъхновен от албума The Turn of a Friendly Card, с включени песни от други албуми като „Eye in the Sky“ и „Limelight“. Музиката на живо от Gambler е разпространена само на мястото на представлението в Мьонхенгладбах, Германия.
- Poe: More Tales of Mystery and Imagination – продължение на дебютния албум Tales of Mystery and Imagination, посветен на творчеството на Едгар Алън По.
2014: The Sicilian Defence и бокс сет The Complete Albums Collection
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 г., по време на застой в преговорите за подновяване на договора със звукозаписната компания „Ариста Рекърдс“, Алън Парсънс и Ерик Улфсън представят изцяло инструментален албум, условно озаглавен The Sicilian Defence. Заглавието е вдъхновено от агресивен шахматен дебют, което вероятно символизира стратегическия ход на дуото с цел да упражни натиск върху лейбъла или да се освободи от договорните си ангажименти. Ариста отказва да издаде албума, което води до два значими резултата: преговорите завършват с подновяване на договора; албумът остава неиздаден и недостъпен за публиката в продължение на десетилетия.
Винтервюта, дадени преди смъртта си през 2009 г., Улфсън споделя намерението си да издаде една от композициите от The Sicilian Defence.[12] През 2008 г. тази песен е включена като бонус трак в преиздаденото CD издание на албума Eve (1979).
По-късно, след като преглежда оригиналните записи, Алън Парсънс се съгласява албумът да бъде официално издаден. На 1 април 2014 г. The Sicilian Defence е включен като бонус диск[13] в бокс сета The Complete Albums Collection, който съдържа всички 10 оригинални студийни албума на Алън Парсънс Проджект, включително дебютния Tales of Mystery and Imagination – Edgar Allan Poe (1976). Така The Sicilian Defence, първоначално предложен като пети албум и четвърти за Ариста Рекърдс, е публикуван за първи път – 35 години след създаването си.
Солова кариера на Парсънс и Улфсън
[редактиране | редактиране на кода]След раздялата с Ерик Улфсън през 1990 г., Алън Парсънс продължава музикалната си дейност като солов музикант и изпълнител, издавайки албуми под собственото си име, без да използва обозначението „Project“. Въпреки това, творческият подход остава колективен – всеки албум включва сътрудничество с множество музиканти и вокалисти, като Парсънс запазва ролята си на продуцент и композитор.
След като по време на съвместната си работа с Улфсън не успяват да организират концертна дейност, Парсънс се фокусира върху изпълненията на живо. Така през 1993 г. се формира концертната формация „Алън Парсънс Лайв Проджект“ (Alan Parsons Live Project), която започва да осъществява световни турнета, представяйки както класическия репертоар на „Алън Парсънс Проджект“, така и нови композиции от соловите албуми на Парсънс.
Съставът на групата претърпява промени с течение на времето. В началото участниците включват редица бивши сесийни музиканти от оригиналния проект, но след 2001 г., след преместването на Парсънс в Калифорния, формацията се обновява с нови вокалисти и инструменталисти, с които той установява творчески партньорства. Настоящият състав се състои от вокалиста Пи Джей Олсън, китариста Джефри Колман, барабаниста Дани Томсън, кийбордиста Том Брукс, бас китариста Гай Ерез, вокалиста и саксофониста Тод Купър и китариста и вокалиста Дан Трейси.
През 2013 г. Алън Парсънс Лайв Проджект изпълняват в Колумбия с пълен хор и оркестър (Меделинската филхармония) като „Алън Парсънс Симфоник Проджект“. Комплект от 2 концертни CD и DVD версия на този концерт са издадени през май 2016 г.
Алън Парсънс освен това пуска заглавия под свое име: албумите Try Anything Once (1993), On Air (1996), The Time Machine (1999), A Valid Path (2004) и The Secret (2019).
Междувременно Ерик Улфсън прави концептуални албуми: Freudiana (1990), посветен на живота и работата на Зигмунд Фройд върху психологията, и Poe: More Tales of Mystery and Imagination (2003), продължение на дебютния албум на Алън Парсънс Проджект Tales of Mystery and Imagination (1976), като този проект задълбочава литературната интерпретация на творчеството на Едгар Алън По.
През 2009 г. излиза The Alan Parsons Project That Never Was, солов албум на Ерик Улфсън, включващ неиздавани досега песни, написани от шотландския композитор за групата, но никога не включени в официални албуми. Някои песни са включени в мюзикъли и в соловите компактдискове на Улфсън. На 2 декември същата година Улфсън умира от рак. Парсънс разкрива, че е бил наясно с болестта на колегата си от групата и че е запазил новината в строга конфиденциалност, по молба на Улфсънс.
Звучене
[редактиране | редактиране на кода]Звученето на Алан Парсънс Проджект е описвано като прогресив рок,[14][15] арт рок,[15][16] прогресив поп,[14] и софт рок.[17] Проектът се отличава с концептуални албуми, богати оркестрации, електронни ефекти и разнообразие от вокални изпълнители, което допринася за характерния му стил.
Сред най-разпознаваемите композиции на проекта е инструменталната пиеса „Sirius“, която се превръща в културен феномен. Тя е широко използвана като въвеждаща музика от американски спортни отбори, най-известно – от Чикаго Булс по време на тяхната доминация в Националната баскетболна асоциация през 1990-те години. Освен това, „Sirius“ служи като входна тема за професионалния кечист Рики Стиймбоут през 80-те години. Композицията намира приложение и в различни телевизионни и филмови продукции, включително: британския сериал на Би Би Си Record Breakers, в епизода "Vanishing Act" на „Приключенията на Джими Неутрон: Момчето гений“ и в анимационния филм от 2009 г. „Облачно с кюфтета“.
Вокалните партии в Алън Парсънс Проджект традиционно се изпълняват от различни гост-изпълнители, подбрани така, че да допълват характера и емоционалния заряд на всяка отделна песен. В по-късните години на проекта, Ерик Улфсън поема водеща вокална роля в някои от най-успешните композиции, включително „Time“, „Eye in the Sky“ и „Don't Answer Me“. Въпреки натиска от страна на звукозаписната компания да бъде използван по-често като вокалист, Алън Парсънс предпочита да работи с професионални певци, като самият Улфсън признава, че не се счита за такъв.
Сред редовните вокалисти на проекта са Крис Рейбоу, Лени Закатек, Джон Майлс, Дейвид Пейтън и Колин Блънстън.[1] Освен тях в отделни песни участват и други изпълнители, записали само веднъж или два пъти с проекта: Артър Браун, Стив Харли, Гари Брукър, Дейв Тери (известен като Елмър Гантри), Джеф Барадейл (Vitamin Z) и Дийн Форд (Мармълейд).
Алън Парсънс сам изпълнява водеща вокална партия в песента „The Raven“ чрез вокодер, както и беквокали в „To One in Paradise“ – и двете композиции са част от дебютния албум Tales of Mystery and Imagination (1976). В песента „Time“ Парсънс допринася с контрамелодична вокална линия, допълваща основния вокал на Улфсън.
Въпреки разнообразния вокален състав, The Alan Parsons Project поддържа разпознаваем музикален стил благодарение на постоянната работа с група сесийни музиканти, които допринасят за звуковата идентичност на проекта.
В основата на студийната формация стоят членове на шотландската група „Пайлът“, включително: Йън Бейрнсън – китара (участва във всички албуми на проекта), Дейвид Пейтън – бас китара и вокали (остава активен почти до края на проекта), Стюарт Тош – барабани (до 1978 г.) и Били Лайл – клавишни.
От албума Pyramid (1978) нататък, Стюарт Тош е заменен от Стюарт Елиът, барабанист на „Кокни Ребъл“, който се превръща в основен перкусионист на проекта.
Андрю Пауъл е ключов аранжор на оркестралните и хорови части в почти всички албуми на проекта, с изключение на Vulture Culture (1985). Той също така композира музиката за филма „Жената-ястреб“ (1985) на Ричард Донър – продукция, която носи стилистични прилики с Алън Парсънс Проджект, включително участието на редовни музиканти и продуциране от Парсънс. Пауъл допринася с композиции и оркестрации за първите два албума на проекта.
От Vulture Culture нататък, Ричард Котъл се включва като редовен сътрудник, свирейки на синтезатори и саксофон, допринасяйки за по-електронното звучене на по-късните албуми.
По време на активния период на Алън Парсънс Проджект (1975–1990), групата е известна като изцяло студийна формация и не участва в турнета или редовни живи изпълнения. Това се дължи както на творческите роли на основателите – Ерик Улфсън като композитор и текстописец, и Алън Парсънс като продуцент и аудио инженер – така и на техническите предизвикателства, свързани с възпроизвеждането на сложните студийни аранжименти на живо.
Единственият случай, в който Алън Парсънс Проджект се представя официално на сцена под това име, е по време на събитието The Night of the Proms в Брюксел през октомври 1990 г. В това изпълнение участват всички редовни музиканти от проекта, с изключение на Улфсън, който присъства зад кулисите. Парсънс остава зад миксерната конзола през по-голямата част от концерта, но се включва като китарист в последната песен, изпълнявайки акустична партия.
От 1993 г. насам Алън Парсънс продължава да свири на живо като ,Алън Парсънс Лайв Проджект“ (Alan Parsons Live Project), за да бъде различен от Алън Парсънс Проджект. Настоящият състав се състои от водещия вокалист П. Дж. Олсон, китариста Джефри Колман, барабаниста Дани Томпсън, клавириста Том Брукс, бас китариста Гай Ерез, вокалиста и саксофониста Тод Купър и китариста и вокалист Дан Трейси. През 2013 г. Алън Парсънс Лайв Проджект свири в Колумбия с пълен хор и оркестър (Филхармонията на Меделин) като „Alan Parsons Symphonic Project“. През май 2016 г. са издадени двукомпонентни концертни изпълнения и DVD версия на този концерт.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- Tales of Mystery and Imagination (1976)
- I Robot (1977)
- Pyramid (1978)
- Eve (1979)
- The Turn of a Friendly Card (1980)
- Eye in the Sky (1982)
- Ammonia Avenue (1984)
- Vulture Culture (1984)
- Stereotomy (1985)
- Gaudi (1987)
- Freudiana (1990)
- The Sicilian Defence (2014, записан 1979 г.)
Сборни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- The Best of the Alan Parsons Project (1983)
- The Best of the Alan Parsons Project, Vol. 2 (1987)
- The Instrumental Works (1988)
- Pop Classics (1989)
- Anthology (1991)
- The Best of the Alan Parsons Project (1992)
- The Ultimate Collection (1992)
- The Definitive Collection (1997)
- Gold Collection (1998)
- Love Songs (2002)
- The Best of the Alan Parsons Project (2002)
- Platinum & Gold Collection (2003)
- Ultimate (2004)
- Extended Versions: The Encore Collection (2004)
- The Dutch Collection (2006)
- The Essential (2007)
- The Collection (2010)
- Greatest Hits (2015)
Музикални видеоклипове
[редактиране | редактиране на кода]- "I Wouldn't Want to Be Like You" (1977)
- "What Goes Up" (1978)
- "Lucifer" (1979)
- "Turn Of A Friendly Card" (1980)
- "Games People Play" (1980)
- "Time" (1980)
- "The Gold Bug" (1981)
- "Psychobabble" (1982)
- "Don't Answer Me" (1984)
- "Prime Time" (1984)
- "Sirius/Eye In The Sky" (видеоклипове от Nineteen Eighty-Four) (1984)
- "Let's Talk About Me" (1985)
- "Stereotomy" (1986)
- "Standing on Higher Ground" (1987)
- "Freudiana" (1990)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Strong, Martin C. The Great Rock Discography. 5th. Edinburgh, Mojo Books, 2000. ISBN 1-84195-017-3. с. 729–730.
- ↑ History @ // The-alan-parsons-project.com. Архивиран от оригинала на 16 юли 2011. Посетен на 20 July 2011.
- ↑ Strong, Martin C. The Great Rock Discography. 5th. Edinburgh, Mojo Books, 2000. ISBN 1-84195-017-3. с. 729–730.
- ↑ Vare, Ethlie Ann (15 March 1986). "Parsons' Latest Project - 'Stereotomy': Wide-Range Personality". Billboard. с. 76. Посетено на 5 август 2023 г.
- ↑ Strong, Martin C. The Great Rock Discography. 5th. Edinburgh, Mojo Books, 2000. ISBN 1-84195-017-3. с. 729–730.
- ↑ Alan Parsons Project // Official Charts. Посетен на 7 June 2020.
- ↑ Charts.org.
- ↑ The Alan Parsons Project - I Wouldn't Want to Be Like You.
- ↑ The Alan Parsons Project - Eye in the Sky (Audio).
- ↑ Narrazione biografica su The Alan Parsons Project, Alan Parsons ed Eric Woolfson dagli albori sino ad oggi.
- ↑ Booklet del cd Stereotomy Expanded Edition 2008.
- ↑ Eric Woolfson on Facebook // Facebook.com. Посетен на 20 July 2011.
- ↑ Mansfield, Brian. Alan Parsons on the road again // USA Today. 14 February 2013. Посетен на 8 June 2013.
- 1 2 Wilson, Rich. Alan Parsons Project: "I think we were part of the punk rebellion" // Team Rock. Посетен на 14 December 2016.
- 1 2 Houle, Zachary. The Alan Parsons Project: I Robot (Legacy Edition) // PopMatters. Посетен на 12 January 2020.
- ↑ The Alan Parsons Project | Biography & History // AllMusic. Посетен на 18 July 2020.
- ↑ Stuessy, Joe. Rock and Roll: Its History and Stylistic Development. Prentice Hall, 1990. ISBN 0-13-782426-2. с. 380.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на The Alan Parsons Project
- Официален сайт на Alan Parsons Live Project
- Официален фан-клуб The Alan Parsons Project
- Tales of Mystery & Imagination Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Alan Parsons Project и страницата Dietisalvi di Speme в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |