Ал Торо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Торофиев
Псевдоним Ал Торо
Роден 6 декември 1983 г. (1983-12-06) (37 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период от 2008 г.
Жанр научна фантастика, фентъзи, мистерия, книги-игри.
Дебютни творби „Раздяла“ разказ
Уебсайт Legacy of Kreya

Ал Торо (псевдоним на Александър Иванов Торофиев) е български писател, популяризатор и издател на книги-игри.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Торофиев е роден на 6 декември 1983 г. във Варна. Възпитанкик е на 7-о СОУ „Найден Геров“ и „Първа Езикова Гимназия“, а през 2002 г. се премества в София, където учи „Електроника“ в ТУ София. От 2005 г. до 2013 г., работи по специалността си като програмист вградени системи. Няколко години членува в Менса България.

В литературата дебютира през 2008 година, издаден на страниците на „Алманах Нова Българска Литература“. През годините участва в още пет от броевете на поредицата.

През 2011 г. Александър бележи своята литературна автобиография, като поставя началото на поредицата „Котарака“ – нова вълна при книгите-игри. Същата година Торофиев започва да се занимава с популяризирането на жанра, с издателска и редакторска дейност. Съосновател е на „Сдружение Книги-игри“ и съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg. Организатор на наградата „Златна никса“ за най-добра книга-игра в България, организатор и съставител на поредицата „Призвание герой!“. В периода след 2010 г. активно се занимава паралелно в областта на книгите-игри като редактор, издател, автор, съставител, преводач и попуяризатор. През 2017 г. получава награда за цялостен принос към интерактивната литература.

От 2013 започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони в Империя Онлайн, главно по Seasons of War – средновековна походова стратегическа игра. От 2016-а до 2018-а е съосновател и гейм дизайнер в Big Moustache Games с една издадена игра – Grimmwood: They Come at Night. След фалита на студиото, в началото на 2019-а започва работа в Black Sea Games по мащабната средновековна стратегия Knights of Honor 2: Sovereign.

Понастоящем живее в София със съпругата си и двете си деца.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Първо място в категория „Най-добра компютърна игра за 2014 г.“ на Националните Фантастични Награди със „Season of war“ – водещ гейм дизайнер и продуктов мениджър на заглавието[1].
  • Трето място „Любима книга-игра за 2015 г.“ на Националните фантастични награди [2].
  • Трето място в категория „Иноватори“ на „Бисерче вълшебно 2016“ с „Котарака и спасението на Аврея“;
  • Първо място в категория „Майстори“ на „Бисерче вълшебно 2017“ с „Българ 3: Междузвезден унищожител“ (в съавторство с Неделчо Богданов)[3];
  • Второ място в категория „Майстори“ на „Бисерче вълшебно 2017“ с „Малкият Българ: Вампирът от Несебър“ (в съавторство с Неделчо Богданов);
  • Първо място на конкурса „Златна никса 2016“ за най-добра книга-игра с „Котарака и Абаносовия дракон“[4];
  • Награда на сдружение книги-игри за цялостен принос към жанра – 2017 г.
  • Първо място на конкурса „Златна никса 2018“ за най-добра книга-игра с „Пазители“.
  • Първо място на Sofia Game Jam 2020 (част от Global Game Jam) с играта "Love and Death of Robots"[5].
  • Победител в категории най-добра книга-игра (Игра года) и най-добър сюжет (Лучший сюжет) на годишните награди за книги-игри в Русия за 2020 г. на КвестБук с "Рандеву"[6].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Котаракът и Черният нарцис“ (2011) – ИК БГ книга и сдружение „Книги-игри“
  • „Котарака и Спасението на Аврея“ (2011) – електронна книга и апликация; сдружение „Книги-игри“
  • „Котарака и Абаносовият дракон“ (2016) – сдружение „Книги-игри“

Участие в съвместни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Алманах „Нова Българска Литература“, том Проза (2009) – ИК „Фондация Буквите“
    • „Раздяла“ – разказ
    • „Прости ми миличко“ – разказ
  • Алманах „Нова Българска Литература“, том Проза (2010) – ИК „Фондация Буквите“
    • „Изгубен“ – разказ
  • Алманах „Нова Българска Литература“, том Проза (2011) – ИК „Фондация Буквите“
    • „По пладне“ – разказ
    • „Спътникът“ – разказ
    • „Гостите“ – разказ
  • „Призвание герой!“ брой 1 (2012) – ИК БГ книга и сдружение „Книги-игри“
    • „Зомбокалипсис: в мола“ – книга-игра
  • Алманах „Нова Българска Литература“, том Проза (2013) – ИК „Фондация Буквите“
    • „Предсрочно“ – разказ
    • „Дядо Митко“ – разказ
  • „Българ книга-игра 3: Междузвезден унищожител“ в съавторство с Неделчо Богданов (2016) – ИК „Сиела
  • „Малкият Българ: Вампирът от Несебър“ в съавторство с Неделчо Богданов (2017) – ИК „Сиела“
  • „Призвание герой“ брой 6 (2017) – сдружение „Книги-игри“
    • „Рандеву“ – книга-игра
  • „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли“ в съавторство с Неделчо Богданов (2018) – ИК „Сиела“
  • „Призвание герой“ брой 7 (2018) – сдружение „Книги-игри“
    • „Пазители“ – книга-игра

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

Преводач[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сгреши пътя, обърни!“ на Юлайзес Ай (2017) част от „Списание за книги-игри“, бр. 9
  • „Злодеянията на г-н Щастие“ на Алън Шарп (2019) част от „Списание за книги-игри“, бр. 12
  • „Нощна смяна“ на Виктория Хенкокс (2020)

Игрови дизайнер (настолни игри)[редактиране | редактиране на кода]

Игрови дизайнер (компютърни игри)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]