Амадео Карисо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аржентина Амадео Карисо
AmadeoCarrizo.jpg
Лична информация
Прякор Тарзан (на испански: Tarzán)
Роден Амадео Раул Карисо Ларретапе
12 юни 1926
Руфино, Санта Фе, Флаг на Аржентина Аржентина
Починал 20 март 2020 (93 години)
Буенос Айрес, Флаг на Аржентина Аржентина
Ръст 188
Пост вратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1945—1968
1969
1970—1972
Аржентина Ривър Плейт (Б. Айрес)
Перу Алианса (Лима)
Колумбия Мийонариос (Богота)
513
1
53
Национален отбор
1954—1964Аржентина Аржентина20 (-20)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Амадео Карисо в Общомедия

Амаде́о Рау́л Кари́со Ларета́пе (на испански: Amadeo Raúl Carrizo Larretape; 12 юни 1926,Руфино, Санта Фе20 март 2020[1] — аржентински футболист, вратар. Той става първия южноамерикански вратар, който атакува топката с ръце, хвърляйки се с главата напред, когато няма веме друг избор. В повечето случаи той предпочита да изпреварва съперника, излизайки извън пеналта и поемайки топката... с крак. Благодарение на отличната си техника, той може да я изнесе с прецизен пас. С лекота подава прецизно на 60 метра, извеждайки противниците си в наказателното поле на противника. Финтира нападателите и то в дербитата. Пресича центриранията, ловейки топката само с една ръка, благодарение на огромните си длани [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 13 години пристига на проби в „Ривър Плейт“. Неговата мечта е да стане нападател. Той е одобрен и до 16 годишна възраст играе напред. Карисо дебютира в първа аржентинска лига на 6 май 1945 година в „Ривър Плейт“, в който неговия отбор побеждава „Индепендиенте“ с 2:1. В течение на 23-годишната си кариера в „Ривър“ той играе заедно с такива звезди, като Адолфо Педернера, Хосе Мануел Морено, Анхел Амадео Лабруна, Алфредо Ди Стефано и други, печелейки 5 шампионски титли. В периода 1954—1965 години играе 20 мача за нациоалната гарнитура на Аржентина. В състава на „Албиселесте“ той играе много удачно, особено в мачовете с Бразилия (когато е спирал неведнъж самия Пеле), но понякога е търпял и съкрушителни загуби, като 1:6 от Чехословакия на СП-1958. След като приключва с „Ривър“, заминава за Перу, в „Алианса Лима“, където остава закратко, и завършва кариерата си в колумбийския „Милионариос“, с чийто състав печели колумбийския шампионат. В прощалния си мач Карисо, най-великия вратар на всички времена Лев Яшин му подарява ръкавиците си.

В своята кариера той прави редица рекорди. През 1966 година, на 40 годишна възраст, Карисо не пропуска гол в течение на 782 минути. През следващата година Карисо подобрява своя рекорд, не пропуска голове в продължнеие на 789 минути. В шампионата на Аржентина той успява да спаси 18 дузпи. Карисо напуска „Ривър“ на 42, но преминава в „Милионариос“. След това работи като треньор в Аржентина и Колумбия., а в последните години бе директор на школата на „Ривър Плейт“ и почетен президент на клуба.

Получава прякора „Тарзан“ заради своя ефектен маниер да защитава вратата си. Признат е за най-добър вратар на Южна Америка от МФФИИС, списание „El Gráfico“ го нарича „Маестро без епоха“.

На маниерът му на игра са подражавали много знаменити вратари: Уго Орландо Гати, Хосе Рене Игита, Хосе Луис Чилаверт. През 1968 година Карисо установява два рекорда: 513 мача във висшата аржентинска дивизия и 8 мача подред без пропуснати голове.

С ръст от 188 м, Карисо е истински великан за тогавашните стандарти. Красив,поразително приличащ на холивудската звезда от 40-те години на ХХ век Джони Вайсмюлер. Всичко това го превръща в любимец на нацията. Снима се в киното през 1950 година, а най-големите модни къщи в столицата го използват, като манекен в ревютата си. Той става първият вратар в Аржентина носейки ръкавици, виждайки че в Европа ползват такива.

В последно време Карисо се е явявал собственик на недвижимост в Буенос Айрес, в градския район Виля Девото (англ.). От 17 август 2008 година един от секторите на стадион „Монументал Ривър Плейт“ носи името му.

През 2011 г. Сенатът в Буенос Айрес гласува 12 юни да стане „Ден на аржентинския вратар“ в чест на Амедео Карисо.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Deo Amadeo Carrizo, gardien historique de River, décède
  2. [„Денят на пророка“, в-к Меридиан Мач, 2 април 2020 г.]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]