Амадео Карисо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Argentina.svg Амадео Карисо
AmadeoCarrizo.jpg
Лична информация
ПрякорТарзан (на испански: Tarzán)
Роден
Амадео Раул Карисо Ларретапе
12 юни 1926
Починал20 март 2020 (93 години)
Ръст188
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1945—1968
1969
1970—1972
Flag of Argentina.svg Ривър Плейт (Б. Айрес)
Flag of Peru.svg Алианса (Лима)
Flag of Colombia.svg Мийонариос (Богота)
513
1
53
Национален отбор
1954—1964Flag of Argentina.svg Аржентина20 (-20)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Амадео Карисо в Общомедия

Амаде́о Рау́л Кари́со Ларета́пе (на испански: Amadeo Raúl Carrizo Larretape; 12 юни 1926,Руфино, Санта Фе20 март 2020[1] — аржентински футболист, вратар. Той става първия южноамерикански вратар, който атакува топката с ръце, хвърляйки се с главата напред, когато няма веме друг избор. В повечето случаи той предпочита да изпреварва съперника, излизайки извън пеналта и поемайки топката... с крак. Благодарение на отличната си техника, той може да я изнесе с прецизен пас. С лекота подава прецизно на 60 метра, извеждайки противниците си в наказателното поле на противника. Финтира нападателите и то в дербитата. Пресича центриранията, ловейки топката само с една ръка, благодарение на огромните си длани [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 13 години пристига на проби в „Ривър Плейт“. Неговата мечта е да стане нападател. Той е одобрен и до 16 годишна възраст играе напред. Карисо дебютира в първа аржентинска лига на 6 май 1945 година в „Ривър Плейт“, в който неговия отбор побеждава „Индепендиенте“ с 2:1. В течение на 23-годишната си кариера в „Ривър“ той играе заедно с такива звезди, като Адолфо Педернера, Хосе Мануел Морено, Анхел Амадео Лабруна, Алфредо Ди Стефано и други, печелейки 5 шампионски титли. В периода 1954—1965 години играе 20 мача за нациоалната гарнитура на Аржентина. В състава на „Албиселесте“ той играе много удачно, особено в мачовете с Бразилия (когато е спирал неведнъж самия Пеле), но понякога е търпял и съкрушителни загуби, като 1:6 от Чехословакия на СП-1958. След като приключва с „Ривър“, заминава за Перу, в „Алианса Лима“, където остава закратко, и завършва кариерата си в колумбийския „Милионариос“, с чийто състав печели колумбийския шампионат. В прощалния си мач Карисо, най-великия вратар на всички времена Лев Яшин му подарява ръкавиците си.

В своята кариера той прави редица рекорди. През 1966 година, на 40 годишна възраст, Карисо не пропуска гол в течение на 782 минути. През следващата година Карисо подобрява своя рекорд, не пропуска голове в продължнеие на 789 минути. В шампионата на Аржентина той успява да спаси 18 дузпи. Карисо напуска „Ривър“ на 42, но преминава в „Милионариос“. След това работи като треньор в Аржентина и Колумбия., а в последните години е директор на школата на „Ривър Плейт“ и почетен президент на клуба.

Получава прякора „Тарзан“ заради своя ефектен маниер да защитава вратата си. Признат е за най-добър вратар на Южна Америка от МФФИИС, списание „El Gráfico“ го нарича „Маестро без епоха“.

На маниерът му на игра са подражавали много знаменити вратари: Уго Орландо Гати, Хосе Рене Игита, Хосе Луис Чилаверт. През 1968 година Карисо установява два рекорда: 513 мача във висшата аржентинска дивизия и 8 мача подред без пропуснати голове.

С ръст от 188 м, Карисо е истински великан за тогавашните стандарти. Красив,поразително приличащ на холивудската звезда от 40-те години на ХХ век Джони Вайсмюлер. Всичко това го превръща в любимец на нацията. Снима се в киното през 1950 година, а най-големите модни къщи в столицата го използват, като манекен в ревютата си. Той става първият вратар в Аржентина носейки ръкавици, виждайки че в Европа ползват такива.

В последно време Карисо се е явявал собственик на недвижимост в Буенос Айрес, в градския район Виля Девото (англ.). От 17 август 2008 година един от секторите на стадион „Монументал Ривър Плейт“ носи името му.

През 2011 г. Сенатът в Буенос Айрес гласува 12 юни да стане „Ден на аржентинския вратар“ в чест на Амедео Карисо.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Deo Amadeo Carrizo, gardien historique de River, décède, архив на оригинала от 20 март 2020, https://web.archive.org/web/20200320164248/https://www.breakingnews.fr/sport/football/deo-amadeo-carrizo-gardien-historique-de-river-decede-371103.html, посетен на 2020-04-04 
  2. [„Денят на пророка“, в-к Меридиан Мач, 2 април 2020 г.]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]