Амазоне (бронепалубен крайцер, 1900)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
SMS[1] Amazone
SMS Amazone.jpg
Бронепалубен крайцер „Амазоне“
Флаг War Ensign of Germany (1903–1919).svgWar Ensign of Germany (1922–1933).svg Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител Корабостроителница на Germaniawerft в Кил, Германия
Живот
Заложен 1899 г.
Спуснат на вода 6 октомври 1900 г.
Влиза в строй 15 ноември 1901 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1954 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 105 m
(108,7 m след модернизация)
Ширина 12,2 m
Газене 4,84 m
Задвижване 2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение, 10 котли
2 винта
8000 к.с.
Скорост 21,5 възела
(39.8 km/h)
Водоизместимост 3017 t (стандартна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm)
на бойната рубка: 80 mm
Екипаж 257 души
Далечина на
плаване
3560 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm (SK L/40)
10×105 mm (SK L/45 след модернизацията)
Торпеда 2×450 mm ТА
2×500 mm (след модернизацията)
SMS[1] Amazone в Общомедия

Амазоне (на немски: SMS Amazone) – немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, шестия поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1899 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „Germaniawerft“ в Кил, спуснат на вода октомври 1900 г., ноември 1901 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарати. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h).

В мирните години служи в разузнавателните сили на Хохзеефлоте. След началото на Първата световна война в август 1914 г. става кораб на бреговата отбрана. В 1916 г. е разоръжен и използван като учебен кораб. 1917 г. е преобразуван на плаваща казарма. След края на войната остава в състава на Райхсмарине (флота на Ваймарската република) и в 1920 се връща на активна служба. След 1931 г. носи спомагателна служба и до 1950-те е плащаща казарма. В 1954 г. е предаден за скрап.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Амазоне“ е заложен по договор „F“, корпуса е заложен в „Germaniawerft“ 1899 г. Спуснат на вода на 6 октомври 1900 г., след което започват довършителните работи. На 15 ноември 1901 влиза в състава на флота на откритото море[2]. 105,1 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,11 m, водоизместимост 3017 t при пълно бойно натоварване[3]. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на AG-Germania. Тя развива мощност от 8 хиляди конски сили (6 kW), кораба развива скорост 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в десет водотръбни котли система „Марин“. Крайцера може да носи 560 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажа се състои от 14 офицера и 243 матроса[2].

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общия боезапас са 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също кораба е въоръжен с два 450 mm торпедни апарати с пет торпеда. Апаратите са корпуса на кораба под водата[4]. Кораба е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина[5].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в състава на Хохзеефлоте „Амазоне“ служи в разузнавателните сили на флота[4]. 1902 г. той е приписан към дивизията крайцери на 1-ва ескадра на германския вътрешен флот. Дивизията се състои от броненосния крайцер „Принц Хайнрих“ (флагман), бронепалубните крайцери „Виктория Луизе“ и „Фрейя“ и леките (по немска класификация) крайцери „Хела“ и „Ниобе“ и участвова в летните маневри на флота август-септември 1902 г.[6]. В 1905 корабите от класа „Газеле“ – „Ариадне“ и „Медуза“ заменят „Хела“ и „Ниобе“[7]. „Амазоне“ продължава да служи като разузнавач до началото на първата световна война в август 1914 г., после ролята му е съкратена до кораб на бреговата отбрана[4].

На 8 май 1915 г. по време на патрулиране до нос Аркона „Амазоне“ е атакувана от британската подводница Е1. Тя изстрелва торпедо от дистанция 1100 m, но не уцелва[8]. На 9 септември друга британска подлодка – Е18 – също безуспешно атакува „Амазоне“ в хода на битката за Рижкия залив[9].

1916 г. „Амазоне“ е разоръжен и използван като базов учебен съд за военноморски кадети. На следващата година е преобразуван в плаваща казарма и се намира в Кил до края на войната. Съгласно Версайския договор Германия си оставя шест леки крайцера. „Амазоне“ влиза в състава на новоорганизираната Райхсмарине. В периода 1921 – 23 г. кораба преминава през сериозна модернизация в корабостроителницата на флота във Вилхелмсхафен. Носа е преправен в клиперов тип нос, което увеличава общата дъзлжина на кораба до 108, 7 m. Старите 105 mm оръдия система SK L/40 са заменени с по-новите система SK L/45 на опори по типа на подводния флот. Поставени са два 500 mm торпедни апарата с палубни пускатели[10].

„Амазоне“ служи в Райхсмарине от 1923 до 1930 г.[11]. През 1926 г. командването на кораба поема корветенкапитан (капитан 3-ти ранг) Алфред Заалвахтер, бъдещ адмирал по време на Втората световна война[12]. На 31 март 1931 г. „Амазоне“ е изваден от списъците на флота. По-късно кораба се използва в качеството на плаваща казарма за комисията за прием на екипажи за подводници в Кил, а след това като спомагателен съд за група подводници за управление и проверка на строителството на корабите. „Амазоне“ преживява и новата война и след 1945 г. служи като плаваща казарма в Бремен. 1954 г. стария крайцер е разкомплектован за метал в Хамбург[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. на немски: Seiner Majestat Schiff Кораб на негово величество.
  2. а б Gröner, pp. 99 – 101
  3. Gröner, p. 100
  4. а б в Gröner, p. 101
  5. Gröner, p. 99
  6. Brassey, p. 155
  7. Courtney, p. 22
  8. Polmar & Noot, p. 39
  9. Polmar & Noot, p. 43
  10. Gröner, pp. 100–101
  11. а б Gröner, p. 102
  12. Tucker, p. 639

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brassey's Naval Annual. London, J. Griffin & Co., 1903.
  • none. // The Fortnightly Review LXXVII. London, Chapman and Hall, Ltd., 1905.
  • Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 0-87021-790-9.
  • Polmar, Norman, Noot, Jurrien. Submarines of the Russian and Soviet Navies, 1718 – 1990. Annapolis, Naval Institute Press, 1991. ISBN 0-87021-570-1.
  • Tucker, Spencer. World War II at Sea: An Encyclopedia. Santa Barbara, CA, ABC-CLIO, 2011. ISBN 9781598844573.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Amazone (1900)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.