Амалия Родригеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амалия Родригеш
португалска певица

Родена
Починала
Лисабон, Португалия
Погребана Лисабон, Португалия
Активен период от 1939 г.

Подпис Rodrigues Amalia.gif
Уебсайт amaliarodrigues.pt
Амалия Родригеш в Общомедия

Ама́лия Родри́геш (на португалски: Amália da Piedade Rebordão Rodrigues) е известна португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“ и „Гласът на Португалия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 юли (по други данни на 23 юли] 1920 г. в Лисабон, квартал Алкантара, в бедно многодетно семейство, пето дете (от девет). Израства под грижите на баба си по майчина линия. Дебютира през 1938 г., а през 1940 г. се омъжва за китариста Франсишку да Крус.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първите си записи Амалия прави през 1945 г. в Бразилия, където концертира с огромен успех в продължение на 4 месеца. През 1949 г. гастролира в Париж, а през 1956 г. повторно, този път в знаменитата зала „Олимпия“.

През живота си записва 170 албума.

През 1947 г. се снима в киното – първата ѝ роля е в музикалната драма на Армандо де Миранда „Черните плащове“ (1947). През 1955 г., ролята ѝ във филма на френския кинорежисьор Анри Верне „Лисабонските влюбени“ ѝ носи европейска известност. За последен път се снима във фантастичния филм на Вим Вендерс „До края на света“ (1991 г.).

В периода 1950 – 1970 г. концертира в Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Триест, Рим, Берн, Токио, Москва.

През 1980-те се изявява и като композитор.

През 1990 г. Родригеш напуска сцената. След смъртта ѝ през 1999 г. прахът ѝ е пренесен в Националния пантеон на Португалия.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на петдесетгодишнината от сценичните изяви на Амалия Родригеш, тя получава през 1989 г. почетната награда на президента на Португалия Марио Соареш.

Удостоена е с лична аудиенция от папа Йоан Павел II.

За Амалия Родригес[редактиране | редактиране на кода]

За нея са заснети документалните филми на Бруно де Алмейда „Амалия Родригеш в Ню-Йорк“ (1991 г.), „Амалия на Световното изложение през 1998 г.“ (1998 г.), „Амалия Родригеш: ето какъв странен живот“ (1995 г.), „Изкуството на Амалия“ (2000 г.).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Perseguição, 1945.
  • Tendinha, 1945.
  • Fado do Ciúme, 1945.
  • Ai Mouraria, 1945.
  • Maria da Cruz, 1945.
  • Ai Mouraria, 1951/1952.
  • Sabe-se Lá, 1951/1952.
  • Novo Fado da Severa, 1953.
  • Una Casa Portuguesa, 1953.
  • Primavera, 1954.
  • Tudo Isto é Fado, 1955.
  • Foi Deus, 1956.
  • Amália no Olympia, 1957.
  • Povo que Lavas no Rio, 1963.
  • Estranha Forma de Vida, 1964.
  • Amália Canta Luís de Camões, 1965 (песни по стиховете на националния класик Луис де Камоенс).
  • Formiga Bossa Nossa, 1969.
  • Amália e Vinicius, 1970 (с бразилския поет и композитор Винисиус ди Морайс).
  • Com que Voz, 1970.
  • Fado Português, 1970.
  • Oiça Lá ó Senhor Vinho, 1971.
  • Amália no Japão, 1971.
  • Cheira a Lisboa, 1972.
  • Amália no Canecão, 1976.
  • Cantigas da Boa Gente, 1976.
  • Lágrima, 1983.
  • Amália na Broadway, 1984 (концерт в САЩ).
  • Obsessão, 1990.
  • Lisboa a Noite, 1992.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • O Melhor de Amália – Estranha Forma de Vida, 1985.
  • O Melhor de Amália volume 2 – Tudo Isto é Fado, 1985.
  • Segredo, 1997 (записи 1965 – 1975 г.).
  • Fado Amalia, 2001.
  • A Rainha do Fado, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]