Аматово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аматово
Άσπρος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Солунско поле
Надм. височина 40 m
Население (2001) 912 души

Аматово (на гръцки: Άσπρος, Аспрос, до 1928 година катаревуса Αμάτοβον, Аматовон, димотики Αμάτοβο, Аматово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 912 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на Вардар (Аксиос) на 13 километра южно от град Ругуновец (Поликастро). Край него е почти пресушеното Аматовско езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1,5 km северно от селото е открита праисторическа селищна могила от бронзовата епоха. На 300 m северно от селищната могила има трапецовиден хълм с остатъци от обитаване от бронзовата епоха. В 1987 година двете места са обявени за защитен паметник.[2] В 1994 година защитената зона е разширена.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хаматово (Hamatovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 194 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 115 жители турци.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Аматово (Amatovo) има 280 българи екзархисти.[7]

В „Свети Йоан Богослов“ има икони на Зисис Папаконстантину и Димитър Вангелов.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Аматово остава в Гърция. Българското население на Аматово се изселва в България и в 20-те година в Аматово са настанени бежанци от българския град Бяла.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Аспрос, в превод Бял, са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 175 семейства и 621 души гърци бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Аматово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αμάτοβον -- Άσπρος
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48771/2568/19-10-1994 - ΦΕΚ 847/Β/15-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pр. 98-99.
  8. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  9. Сайт на Община Бяла
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.565
     Портал „Македония“         Портал „Македония