Аматово
|
Аматово Άσπρος |
|
|---|---|
| — село — | |
  Аматово  Аматово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 40 m |
| Население (2001) | 912 души |
Аматово (на гръцки: Άσπρος, Аспрос, до 1928 година катаревуса Αμάτοβον, Аматовон, димотики Αμάτοβο, Аматово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 912 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на левия бряг на Вардар (Аксиос) на 13 километра южно от град Ругуновец (Поликастро). Край него е почти пресушеното Аматовско езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 1,5 km северно от селото е открита праисторическа селищна могила от бронзовата епоха. На 300 m северно от селищната могила има трапецовиден хълм с остатъци от обитаване от бронзовата епоха. В 1987 година двете места са обявени за защитен паметник.[2] В 1994 година защитената зона е разширена.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хаматово (Hamatovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 40 домакинства, като жителите му са 194 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 115 жители турци.[5]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Аматово (Amatovo) има 280 българи екзархисти.[7]
В „Свети Йоан Богослов“ има икони на Зисис Папаконстантину и Димитър Вангелов.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Аматово остава в Гърция. Българското население на Аматово се изселва в България и в 20-те година в Аматово са настанени бежанци от българския град Бяла.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Аспрос, в превод Бял, са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 175 семейства и 621 души гърци бежанци.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Аматово
Петър Карайков (? – 1944), живял в Кара Суле, куриер и четник при Апостол Петков и Иван Карасулийски, участник в Българския комитет в Солун. Починал от естествена смърт[11].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αμάτοβον -- Άσπρος
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48771/2568/19-10-1994 - ΦΕΚ 847/Β/15-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pр. 98-99.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
- ↑ Сайт на Община Бяла
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.565
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
