Амвросий Ставринос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амвросий
Αμβρόσιος
гръцки духовник
фото Георгиос Лиондас, Битоля
фото Георгиос Лиондас, Битоля

Роден
Починал
9 декември 1931 г. (77 г.)

Учил вХалкинска семинария

Амвросий (на гръцки: Αμβρόσιος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1854 година в Мухлио, Цариград, в гръцко семейство от Хиос[2] като Ставрос Ставринос (Σταύρος Σταυρινός) или Ставридис (Σταυρίδης). Завършва Великата народна школа през 1880 г. и Халкинската семинария през 1884 г. В 1882 година е ръкоположен за дякон от митрополит Йоаким Деркоски. Слежи като архидякон в Александрия при патриарх Софроний Александрийски. В 1884 или 1885 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Герасим Анкарски и става свещеник в църквата „Свети Николай“ в Джибали в Цариград. Служи като протосингел на Кесарийската митрополия (1887 - 1888), протосингел на Трапезундската митрополия (1888 - 1889). В 1889 година се връща в Цариград и става свещеник в Мухлио. Следс това е директор на Гръцката болница в Смирна и директор на духовното училище в Кесария (Зинзи дере). Служи като духовен представител на общината на цариградското предградие Мегало Ревма (Буюкдере). На 14 март 1893 година е ръкоположен за клавдиуполски епископ в „Свети Архангели“ в Мегало Ревма за клавдиуполски епископ от митрополит Доротей Белградски в съслужение с митрополитите Гервасий Халдийски и Антим бивш Анхиалски.

На 30октомври 1895 г. е избран за преспански и охридски митрополит[2] в Крушево, а на 18 ноември 1896 година за скопски митрополит. В 1897 година след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Османската империя по време на Гръцко-турската война, сръбското правителство отправя искане до Високата порта сърбинът Фирмилиан да бъде ръкоположен за скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати само като протосингел на Амвросий в Скопие в 1897 година.[3] На 15 ноември 1897 година Амвросий е изведен с полиция от Скопие.[4] След поредица от димпломатически совалки, султанът препоръчва през 1899 година патрархът да уволни Амвросий и на неговото място да постави сърбин. Амвросий се установява в Цариград като запазва титлата си Скопски и участието си в Светия синод. В 1899 година става директор на Патриаршеския музикален силогос. Така Фирмилиан измества гръцкия владика, което предизвиква обтягане на отношенята между Сърбия и Гърция и гръцки протест пред Високата порта. В резултат, новият Скопски митрополит все пак остава без султански берат.[5]

Ктиторски надпис на гръцкото училище в Нижеполе с имената на митрополит Амвросий Пелагонийски и Константинос Бембис

На 19 октомври 1899 година Амвросий е избран за пелагонийски митрополит в Битоля. В Битоля работи за насърчаване на гръцкото образование. Открива училище във влашкото гъркоманско село Нижополе. Поддържа връзки с гръцкото консулство в града, което ръководи Гръцката въоръжена пропаганда в района. По време на Илинденско-Преображенското въстание (при отсъствие на митрополит Антим Преспански и Охридски) заминава за Крушево и алармира Вселенската патриаршия за катастрофата. Среща се и с Герман Каравангелис, когато той посещава Битоля. Пише чести доклади до Патриаршията за събитията в района и изобщо в областта.

На 18 октомври 1903 г. е избран за митрополит на Неокесария и Гангри в Котиора, Понт, където развива широка просветна дейност.[6]

През април 1911 Амвросиос е преместен в съседната епархия Кесария в Кападокия. В Кесария остава само три години и в 1914 година е уволнен. Връща се в Цариград и предприема различни църковни мисии, най-важната от които е член на Комисията за календарния въпрос под председателството на митрополит Антим Визенски.

През 1924 г. е отново избран за митрополит на Неокесария, но не отива до Котиора, тъй като вече гръцката катастрофа в Гръцко-турската война е факт и православното население е изселено. Остава пет години в Цариград и участва в дискусиите по календара, като е сред малцинството, което се противопоставя на промяната. През октомври 1929 е избран за деркоски митрополит.[7]

Публикува литургични текстове.[8]

Умира в Терапия на 9 декември 1931 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δέρκων κυρός Αμβρόσιος. (1854-1931) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
  2. а б ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΟΙ & ΙΕΡΑΤΙΚΟΙ ΠΡΟΪΣΤΑΜΕΝΟΙ // Μέγα Ρεύμα. Посетен на 28 юли 2014.
  3. Петров, Петър, Темелски, Христо. Църква и църковен живот в Македония, МНИ, София, 2003 г.
  4. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  5. Vardarski zbornik, 2006, br. 5, str. 37-53, Diplomatska aktivnost Stojana Novakovića u vezi sa Starom Srbijom i Makedonijom 1901-1902. Vojvodić Mihailo.
  6. ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.
  7. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 56. Посетен на 12 август 2014.
  8. Сайт на Църквата на Гърция
Евгений клавдиуполски епископ
(14 март 1893 – 30 октомври 1895)
Михаил
Антим преспански и охридски митрополит
(30 октомври 1895 – 18 ноември 1896)
Панарет
Методий скопски митрополит
(18 ноември 1896 – 19 октомври 1899)
Фирмилиан
Козма пелагонийски митрополит
(19 октомври 1899 – 18 октомври 1903)
Йоаким
Александър неокесарийски митрополит
(18 октомври 1903 – 25 април 1911)
Поликарп
Софроний кесарийски митрополит
(25 април 1911 – 13 април 1914)
Николай
Агатангел неокесарийски митрополит
(22 март 1924 – 24 октомври 1929)
Хрисостом
Фотий деркоски митрополит
(24 октомври 1929 – 9 декември 1931)
Йоаким