Амвросий Ставринос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амвросий
Αμβρόσιος
гръцки духовник
фото Георгиос Лиондас, Битоля
фото Георгиос Лиондас, Битоля

Роден
Починал
Цариград, Турция

Образование Халкинска семинария

Амвросий (на гръцки: Αμβρόσιος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1854 година в Мухлио, Цариград, в гръцко семейство от Хиос[2] като Ставрос Ставринос (Σταύρος Σταυρινός) или Ставридис (Σταυρίδης). Завършва Великата народна школа през 1880 г. и Халкинската семинария през 1884 г. В 1882 година е ръкоположен за дякон от митрополит Йоаким Деркоски. Слежи като архидякон в Александрия при патриарх Софроний Александрийски. В 1884 или 1885 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Герасим Анкарски и става свещеник в църквата „Свети Николай“ в Джибали в Цариград. Служи като протосингел на Кесарийската митрополия (1887 - 1888), протосингел на Трапезундската митрополия (1888 - 1889). В 1889 година се връща в Цариград и става свещеник в Мухлио. Следс това е директор на Гръцката болница в Смирна и директор на духовното училище в Кесария (Зинзи дере). Служи като духовен представител на общината на цариградското предградие Мегало Ревма (Буюкдере). На 14 март 1893 година е ръкоположен за клавдиуполски епископ в „Свети Архангели“ в Мегало Ревма за клавдиуполски епископ от митрополит Доротей Белградски в съслужение с митрополитите Гервасий Халдийски и Антим бивш Анхиалски.

На 30октомври 1895 г. е избран за преспански и охридски митрополит[2] в Крушево, а на 18 ноември 1896 година за скопски митрополит. В 1897 година след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Османската империя по време на Гръцко-турската война, сръбското правителство отправя искане до Високата порта сърбинът Фирмилиан да бъде ръкоположен за скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати само като протосингел на Амвросий в Скопие в 1897 година.[3] На 15 ноември 1897 година Амвросий е изведен с полиция от Скопие.[4] След поредица от димпломатически совалки, султанът препоръчва през 1899 година патрархът да уволни Амвросий и на неговото място да постави сърбин. Амвросий се установява в Цариград като запазва титлата си Скопски и участието си в Светия синод. В 1899 година става директор на Патриаршеския музикален силогос. Така Фирмилиан измества гръцкия владика, което предизвиква обтягане на отношенята между Сърбия и Гърция и гръцки протест пред Високата порта. В резултат, новият Скопски митрополит все пак остава без султански берат.[5]

Ктиторски надпис на гръцкото училище в Нижеполе с имената на митрополит Амвросий Пелагонийски и Константинос Бембис

На 19 октомври 1899 година Амвросий е избран за пелагонийски митрополит в Битоля. В Битоля работи за насърчаване на гръцкото образование. Открива училище във влашкото гъркоманско село Нижополе. Поддържа връзки с гръцкото консулство в града, което ръководи Гръцката въоръжена пропаганда в района. По време на Илинденско-Преображенското въстание (при отсъствие на митрополит Антим Преспански и Охридски) заминава за Крушево и алармира Вселенската патриаршия за катастрофата. Среща се и с Герман Каравангелис, когато той посещава Битоля. Пише чести доклади до Патриаршията за събитията в района и изобщо в областта.

На 18 октомври 1903 г. е избран за митрополит на Неокесария и Гангри в Котиора, Понт, където развива широка просветна дейност.[6]

През април 1911 Амвросиос е преместен в съседната епархия Кесария в Кападокия. В Кесария остава само три години и в 1914 година е уволнен. Връща се в Цариград и предприема различни църковни мисии, най-важната от които е член на Комисията за календарния въпрос под председателството на митрополит Антим Визенски.

През 1924 г. е отново избран за митрополит на Неокесария, но не отива до Котиора, тъй като вече гръцката катастрофа в Гръцко-турската война е факт и православното население е изселено. Остава пет години в Цариград и участва в дискусиите по календара, като е сред малцинството, което се противопоставя на промяната. През октомври 1929 е избран за деркоски митрополит.[7]

Публикува литургични текстове.[8]

Умира в Терапия на 9 декември 1931 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δέρκων κυρός Αμβρόσιος. (1854-1931). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
  2. а б ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΟΙ & ΙΕΡΑΤΙΚΟΙ ΠΡΟΪΣΤΑΜΕΝΟΙ. // Μέγα Ρεύμα. Посетен на 28 юли 2014.
  3. Петров, Петър, Темелски, Христо. Църква и църковен живот в Македония, МНИ, София, 2003 г.
  4. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  5. Vardarski zbornik, 2006, br. 5, str. 37-53, Diplomatska aktivnost Stojana Novakovića u vezi sa Starom Srbijom i Makedonijom 1901-1902. Vojvodić Mihailo.
  6. ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο. // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.
  7. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 56. Посетен на 12 август 2014.
  8. Сайт на Църквата на Гърция
Евгений клавдиуполски епископ
(14 март 1893 – 30 октомври 1895)
Михаил
Антим преспански и охридски митрополит
(30 октомври 1895 – 18 ноември 1896)
Панарет
Методий скопски митрополит
(18 ноември 1896 – 19 октомври 1899)
Фирмилиан
Козма пелагонийски митрополит
(19 октомври 1899 – 18 октомври 1903)
Йоаким
Александър неокесарийски митрополит
(18 октомври 1903 – 25 април 1911)
Поликарп
Софроний кесарийски митрополит
(25 април 1911 – 13 април 1914)
Николай
Агатангел неокесарийски митрополит
(22 март 1924 – 24 октомври 1929)
Хрисостом
Фотий деркоски митрополит
(24 октомври 1929 – 9 декември 1931)
Йоаким
     Портал „Македония“         Портал „Македония