Амедео Биавати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Амедео Биавати
Giuseppe Meazza, Amedeo Biavati 1946.jpg
Биавати (дясно) и Джузепе Меаца, 1946 г.
Лична информация
Роден 4 април 1915 г.
Болоня, Италия Италия
Починал 22 април 1979 г. (64 г.)
Болоня, Flag of Italy.svg Италия
Пост Полузащитник
Юношески отбори
1930–1932Италия Болоня
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1932–1934
1934–1935
1935–1947
1948–1949
1949–1950
1950–1951
1951–1952
1953–1954
1954–1955
Италия Болоня
Италия Катания
Италия Болоня
Flag of Italy.svg Реджина
Flag of Italy.svg Имолезе
Flag of Italy.svg Манджента
Flag of Italy.svg Мандурия
Flag of Italy.svg Молфета
Flag of Italy.svg Белуно
16
30
203
?
?
?
?
1+
9+
(6)
(9)
(58)
(?)
(?)
(?)
(?)
(1+)
(3+)
Национален отбор
1938–1947Италия Италия18(8)
Треньор
1949–1950
1950–1951
1951–1952
1953–1954
1954–1955


1969–1970
Flag of Italy.svg Имолезе
Flag of Italy.svg Маджента
Flag of Italy.svg Мандурия
Flag of Italy.svg Молфета
Flag of Italy.svg Белуно Б
Flag of Italy.svg Фано
Flag of Italy.svg Бока Сан Лацаро
Flag of Italy.svg Роверето
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Амедео Биавати в Общомедия

Амедео Биавати (на италиански: Amedeo Biavati) е италиански футболист, полузащитник и треньор.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Амедео Биавати започва кариерата си в Болоня, като прави дебюта си на 21 май 1933 г. в мач срещу Казале, в който той вкарва 2 гола, а неговият отбор печели с 7:0, а 2 седмици по-късно, вкарва 2 гола срещу Милан. Въпреки успешният си дебют, Биавати в първите 2 сезона е само резерва. След това той преминава в Катания, където прекарва само 1 година. През 1935 г. се завръща в Болоня, но през целия сезон не играе, а отбора става шампион на Италия, прекъсвайки 5-годишната хегемония на Ювентус. От сезон 1936/37 той става титуляр.[2][3]

През 1938 г. треньорът на Италия Виторио Поцо взима Биавати за Световното първенство, където той прави своя дебют с екипа на "скуадра адзура" в мача с Франция[4], заменяйки Пиетро Пазинати и след това играе в останалата част от мачовете, преди да стане световен шампион.

През 1941 г. Амедео Биавати печели третата си титла в Италия, но след това кариерата му е прекъсната от Втората световна война, след нейното приключване, той възобновява кариерата си, но играе за кратко време и през 1947 г. решава да изиграе последния си мач за Италия. На 9 ноември 1947 г. излиза на терена срещу австрийския отбор, който побеждава италианците с 5:1.

След кариерата си на футболист, Биавати става треньор. Той води само по-малки отбори до 1970 г. без особен успех.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Болоня

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Италия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BIAVATI, Amedeo. // Treccani: Enciclopedia dello Sport (2002). Посетен на 21 януари 2015. (на италиански)
  2. Grande successo per Amedeo Biavati. Il mito del doppio passo. // Посетен на 21 януари 2015. (на италиански)
  3. Biavati, Amadeo. // enciclopediadelcalcio.it. Enciclopedia del Calcio. Посетен на 10 април 2015. (на италиански)
  4. Amadeo Biavati. // figc.it. FIGC. Посетен на 10 април 2015. (на италиански)


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бьявати, Амедео“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.