Амелия Личева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амелия Личева
българска литературна критичка
Родена
12 януари 1968 г. (49 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет

Проф. Амелия Личева е български литературен критик, а също и есеистка и поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Амелия Веселинова Личева е родена на 12 януари 1968 г. в София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007). Професор от февруари 2013 г.[1]

Редактор в „Литературен вестник“ (от 2005) и издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008).

Като публицист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията.“

Автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания.

Носител на отличията Златен лъв за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (в съавторство, изд. Колибри, 2005),

Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г.[2] [3] [4] [5]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Член на Сдружението на български писатели.

Секретар на Надежда Михайлова като министър на външните работи (1997 – 2001).

Общински съветник в Столичния общински съвет (2003 – 2007).[6]

Секретар на еврокомисар Меглена Кунева (2007 – 2010).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературоведски книги и академични учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Истории на гласа“ (2002, дисертация) ISBN 954-9985-11-3 [7]
  • „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, заедно с Евгения Панчева и Миряна Янакиева) ISBN 954-529-349-7
  • „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) ISBN 978-954-9985-20-7
  • „Политики на днешното“ (2010) ISBN 9789542806578
  • „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013)[8]

Речници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 9789545299278

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]