Американско земеделско училище (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Американско земеделско училище
Αμερικανική Γεωργική Σχολή
First Students in the American Farm School 1903 - Crop.jpg
Първите ученици в училището, сираци от Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.
Map of Thessaloniki.png
40.5681° с. ш. 22.9908° и. д.
Местоположение в Солун
Информация
Седалище Солун, Гърция
Основаване 1904 г.
Основател Джон Хенри Хаус
Вид гимназия
Навигация
Сайт http://www.afs.edu.gr
Американско земеделско училище в Общомедия

Американското земеделско училище (на гръцки: Αμερικανική Γεωργική Σχολή, на английски: American Farm School) е протестантско средно учебно заведение в град Солун, Гърция. Разположено е в южното предградие Каламария.[1][2] Основано в 1902 - 1904 година, училището до Междусъюзническата война от юни 1913 година е на практика българско по характер и в него получават професионално образование по земеделие стотици македонски българи.[3][4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Българско училище[редактиране | редактиране на кода]

Картон от училището на Симеон Трифулов от Илино, Македония, учил от 1904 до 1913 г.

Училището е основано в 1904 година в покрайнините на Солун, когато градът е все още в Османската империя, от д-р Джон Хенри Хаус, жена му Сюзан Аделин[1] и Едуард Бел Хаскел.[6] Дотогава Хаус в продължение на 30 години е протестантски мисионер на Балканите.[1] В 1894 година Хаус се мести от Самоков в Солун, където оглавява протестантската мисия.[7]

В 1902 година за нуждите на училището са закупени 160 декара работна земя от западнал чифлик в село Капуджилер в околностите на Солун.[2] След получаване на ираде от султана[2] училището започва да работи като Солунски земеделско-индустриален институт (Thessalonica Agricultural & Industrial Institute)[6][7] в новопостроена малка сграда.[2] Името скоро е сменено на Американско земеделско училище.[7] В 1904 година училището е регистрирано в щата Ню Йорк като частно благотворително дружество, което има за цел да образова местното население в необходимите за успех в земеделието умения.[7] Първите ученици са 10 българчета сираци от Илинденско-Преображенското въстание,[6][1] като един селянин с жена си се грижи за стопанството, а един учител учи децата на четмо и писмо.[2]

Теорията в училището е слабо застъпена, а се залага на практическото обучение.[6] Идеята на Хаус е „образование на цялата личност: главата, ръцете, сърцето“.[1] Езикът на преподаване в училището е българският.[4] Училището предлага обучение по земеделие, градинарство, лозарство, животновъдство и бубарство, както и земеделски умения като дърводелство, зидарство и ковачество.[1]

Училището се издържа чрез дарения от Съдинените щати, а машините и обзавеждането са дарение на чужди фирми.[4] След като са събрани пари от дарения в САЩ, през 1906 година мисията построява голяма учебна сграда, където учителите и учениците едновременно живеят, работят и провеждат там учебните занятия.[2] До 1907 година са посадени над 2 хиляди черничеви дървета за отглеждане на копринени буби, 6500 лозови пръчки — половината от местни сортове, а останалите — валандовски и калифорнийски, отделно орехи, бадеми, смокини, вишни, дюли. От Англия са донесени и засадени 2000 корена ягоди. В два специални курника се отглеждат 150 кокошки, внасят се пуйки. Построен е и краварник. През 1906 година добивът от нивите на училището стига 2000 оки пшеница, 1900 оки ечемик, 150 оки сусам, 200 оки ръж, 100 оки грах, над 6000 яйца. Курсистите построяват и вятърна мелница, висока 15 m, фурна и т.н.[3][4] Американското министерство на земеделието изпраща различни сортове пшеница, за да бъдат изпробвани в почвените и климатични условия на Солунско. Училището закупува и ивица край Солунския залив, където се предвижда създаването на плаж и на рибарска станция. Училището продава излишъците от селскотопанската продукция, а учениците получават заплати, с които да посрещат разходите си за издръжка и така да се учат на трудолюбие и увереност в собствените сили.[3] Училището има печатен орган „Отзиви от жътварите“, редактиран от Аделин Хаус.[8]

Училището на практика е изцяло българско. В учебната 1908/1909 година от 50 ученици има само един от Нови пазар, Санджак, а останалите са от Битолско, Солунско, Тетово, Разлога и Неврокопско.[3] Първият клас завършва в 1911 година.[7] Български език преподават основателят на училището Хаус и дъщеря му.[3] Илия Гологанов, редактор на солунското списание „Културно единство“, подчертава „българолюбието на д-р Хаус и семейството му“ и призовава всички българи да видят този

свой собствен институт, дето покрай практичните занятия се поддържа широко и българската мисъл

и да искат в скоро време да създадат и други такива училища по всички отрасли на земеделието. Гологанов се обръща към книгоиздателите и писателите да изпратят книги за училищната библиотека.[9][3] Владислав Алексиев пише: „неизмѣрими бѣха ползитѣ, които това училище принасяше на селската българска младежъ и на селското стопанство“.[10]

Гръцко училище[редактиране | редактиране на кода]

Джон Хенри Хаус
Бюст на Джон Хенри Хаус пред училището

След като Солун попада в Гърция през Балканската война, езикът на обучение и администрацията стават гръцки, а българите от училището изчезват.[4] Училището успява да оцелее през турболентните години на Балканските войни, Първата световна война и заселването на гърците бежанци от Турция в Солун.[1] В 1918 година училището е признато от гръцките власти като институция, предлагаща петгодишно образование и обучение на момчета над 15 години.[7] В 1919 година Хаус е арестуван за пробългарска дейност. В 1922 година започва строежа на Принстън Хол в училището. В 1926 година синът на основателя Чарлз Лусиъс Хаус получава сребърн кръст на ордена на Феникса от гръцкото правителство, а в 1932 година - златен, а училището получава сребърен медал от Атинската академия.[7]

През 30-те години училището се разширява и продължава да въвежда най-новите селскостопански иновации в Гърция.[1] По време на окупацията през Втората световна война училището е затворено, собствеността му е конфискувана от окупационните власти, а Чарлс Хаус и Ан Келог Хаус са депортирани в концентрационни лагери.[7] След Втората световна и Гражданската война училището е част от усилията за възстановяване на гръцкото селско стопанство.[1] В 1946 година е основано женското училище под името Квакерско училище за домашно обучение (Quaker Domestic Training School). В 1949 година комунистически партизани отвличат горния клас на училището.[7]

През втората половина на XX век то се ръководи от американския инженер и учител Брус М. Лансдейл. То започва да предлага взаимнообучение, курсове и технически съвети за фермери, международни програми за обучение на обучители и въвежда информационните технологии в кампуса и в образователната ферма.[1]

Американското земеделско училище училище създава колежа „Димитрис Перотис“ в 1996 година.[1]

Haskell-21Nov.1903-1.jpg Haskell-21Nov.1903-2.jpg

Писмо от Едуард Хаскел до неговите колеги от американската мисионерска станция в Солун относно възможността за настаняване на 10 момчета сираци от вилаета Монастир на купената предишната година от американските мисионери земя за създаване на училищна ферма в Солун; строежа на къща и обор, надзираван от проповедника Граченов; Васил от Варварица и семейството му са наети, за да обработват земята и да се грижат за сираците; финансовите нужди.

22 ноември 1903 г.

House-to-Barton-22Feb1919-1.jpg House-to-Barton-22Feb1919-2.jpg

Писмо от Джон Хенри Хаус до Дж. Л. Бартън за ареста му заедно с американските мисионери в Солун Кларк и Купър от страна на гръцкия генерал, командващ съюзните сили. Те са обвинени в българска пропаганда и в укриване на шпиони. Хаус заявява, че българският език е премахнат отдавна от учебната програма на Американското земеделско училище. Той обаче се използва в религиозните служби, тъй като много от служителите и работниците в училището са македонски българи протестанти.

22 февруари 1919 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л History. // American Farm School. Посетен на 2018-04-06.
  2. а б в г д е Колев, Йордан К. „Сирачница“ край Солун. // Ек 3-6. Агенция за българите в чужбина, 1995. с. 34.
  3. а б в г д е Колев, Йордан К. „Сирачница“ край Солун. // Ек 3-6. Агенция за българите в чужбина, 1995. с. 35.
  4. а б в г д Куличев, Христо. Заслугите на протестантите за българския народ. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 9789546700674. с. 132.
  5. Образователните институции на протестантската общност в България в контекста на модерната епоха. // Protestantstvo.com. Посетен на 2018-04-07.
  6. а б в г Куличев, Христо. Заслугите на протестантите за българския народ. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 9789546700674. с. 131.
  7. а б в г д е ж з и Fast Facts. // American Farm School. Посетен на 2018-04-06.
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 178 - 179.
  9. Гологановъ, И. Американското земеделско училище въ Солунъ. // Културно единство (6 - 7). 1909. с. 37.
  10. Алексиевъ, Владиславъ. Бележки върху българскитѣ просвѣтни учреждения въ Солун: Въ: Сборникъ Солунъ. София, Издание на възпитателитѣ и възпитаницитѣ отъ солунскитѣ български гимназии. Печатница „Художникъ“, 1934. с. 392.
     Портал „Македония“         Портал „Македония