Аминокиселина
Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните киселини е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините с карбоксилна група, в края на въглеродната верига, от тях са изградени всички генно детерминирани белтъци. Наричат се α (алфа) – аминокиселини, защото аминогрупата и карбоксилната група са разделени от един (α = първата буква от гръцката азбука) въглероден атом. Когато карбоксилната група и аминогрупата са разделени от два и повече въглеродни атоми те се наричат β-,γ- и т.н. аминокиселини.
Протеиногенни аминокиселини[редактиране | редактиране на кода]
Протеиногенните киселини са тези, които изграждат белтъците във всички живи организми. Всички протеиногенни киселини са α-аминокиселини. Имената на стандартните аминокиселини са дадени в таблицата. Препоръчва се използването на трибуквените им съкращения. Еднобуквените съкращения се използват при сравняване на дълги последователности от аминокиселини (белтъци) или при обозначаване на аминокиселинните замени при мутации. [1]
С изключение на глицина всички останали протеиногенни киселини са хирални съединения и имат два енантиомера: L- и D-форма. Биологично активни (т.е. тези които участват в изграждането на белтъците) са само L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (3), незаменими (9) и условнозаменими (8).
Незаменимите аминокиселини не могат да бъдат синтезирани от животинския организъм, единствения начин да се набавят е чрез храната. Растенията и микроорганизмите могат да синтезират всички необходими аминокиселини, затова при тях няма незаменими аминокиселини. Условнозаменимите киселини са незаменими само в определени случаи (напр.: новородени и малки деца, бременни жени, хора със заболявания свързани с обмяната на веществата), за останалите хора те са заменими.
| незаменими | условно заменими | заменими | |||||||||
| название | съкращение | РНК-кодиране | название | съкращение | РНК-кодиране | название | съкращение | РНК-кодиране | |||
| трибуквено | еднобуквено | трибуквено | еднобуквено | трибуквено | еднобуквено | ||||||
| Валин | Val | V | GUU, GUC, GUA, GUG | Аргинин | Arg | R | CGU, CGC, CGA, CGG, AGA, AGG | Аланин | Ala | A | GCU, GCC, GCA, GCG |
| Изолевцин | Ile | I | AUU, AUC, AUA | Аспарагин | Asn | N | AAU, AAC | Аспарагинова киселина | Asp | D | GAU, GAC |
| Левцин | Leu | L | UUA, UUG, CUU, CUC, CUA, CUG | Глицин | Gly | G | GGU, GGC, GGA, GGG | Глутаминова киселина | Glu | E | GAA, GAG |
| Лизин | Lys | K | AAA, AAG | Глутамин | Gln | Q | CAA, CAG | ||||
| Метионин | Met | M | AUG | Пролин | Pro | P | CCU, CCC, CCA, CCG | ||||
| Треонин | Thr | T | ACU, ACC, ACA, ACG | Серин | Ser | S | UCU, UCC, UCA, UCG, AGU, AGC | ||||
| Триптофан | Trp | W | UGG | Тирозин | Tyr | Y | UAU, UAC | ||||
| Фенилаланин | Phe | F | UUU, UUC | Цистеин | Cys | C | UGU, UGC | ||||
| Хистидин | His | H | CAU, CAC | ||||||||
Химична структура на аминокиселините[редактиране | редактиране на кода]
Основните 20 аминокиселини могат да се разделят на четири основни категории, според свойствата на остатъка (Р или R):
Неутрални аминокиселини с неполярен остатък[редактиране | редактиране на кода]
L-Глицин (Gly / G)
L-Аланин (Ala / A)
L-Валин (Val / V)
L-Левцин (Leu / L)
L-Изолевцин (Ile / I)
L-Пролин (Pro / P)
L-Фенилаланин (Phe / F)
Неутрални аминокиселини със слабо полярен остатък[редактиране | редактиране на кода]
L-Серин (Ser / S)
L-Треонин (Thr / T)
L-Триптофан (Trp / W)
L-Тирозин (Tyr / Y)
L-Аспаргин (Asn / N)
L-Глутамин (Gln / Q)
L-Цистеин (Cys / C)
L-Метионин (Met / M)
Аминокиселини с ациден остатък[редактиране | редактиране на кода]
L-Аспартат (Asp / D)
L-Глутамат (Glu / E)
Аминокиселини с основен остатък[редактиране | редактиране на кода]
L-Лизин (Lys / K)
L-Хистидин (His / H)
L-Аргинин (Arg / R)
.png)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Биологическая химия : учебник / А. Д. Таганович [и др.]; под общ. ред. А. Д. Тагановича. 2-е изд., исправленное. – Минск : Вышэйшая школа, 2016. – 671 с. : ил. ISBN 978-985-06-2703-2
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Научна статия за аминокиселините
- Още за аминокиселините
- Аргинин
- Фенилаланин и тирозин
- Глутаминови добавки при тежко болните
| |||||
