Аминта (син на Арабей)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аминта (син на Архабай))
Аминта
Роден
Починал
333 г. пр.н.е.
Семейство
БащаАрабей
Вижте пояснителната страница за други личности с името Аминта.

Аминта (на старогръцки: Ἀμύντας) е македонски благородник от Линкестида в Горна Македония и македонски генерал (военачалник) през IV век пр.н.е.

Той е син на Арабeй († 336 г. пр. Хр.) и внук на генерал Ероп († сл. 338 г. пр. Хр.).

Аминта служи като генерал още при цар Филип II Македонски. Заедно с Парменион и Атал той завежда през 336 г. пр. Хр. македонската предварителна група в Мала Азия.[1] Когато същата година царят е убит от Павзаний баща му и чичо му Херомен са екзекутирани от Александър Велики в деня на погребението на Филип II, заради участие в убийството.[2] Брат му Неоптолем († 334 г. пр. Хр.) бяга при персийския велик цар в Персеполис.[3] Аминта и друг негов чичо, Александър († 330 г. пр. Хр.) стават военачалници на Александър Велики.

Аминта получава през 334 г. пр. Хр. важни военни командвания в започващия поход против Персия. Той води предварителната войска при марша до р. Граник.[4] В последвала битка при Граник (май 334 г. пр. Хр.) той е командир на дясното крило, състоящ се от войници от Пеония и един швадрон sarissophoroi, a Алекснадър води кавалерията.[5] При последвало превземане на Халикарнас брат му Неоптолем, който се бие на персийската страна е убит, а чичо му Александър от Линкестида малко след е заловен в заговор и затворен. Аминта отново не е обвинен. При завладяването на Сагаласос през зимата 334/333 г. пр. Хр. той ръководи лявото крило на войската.[6] След това обаче няма никакви сведения за него, понеже малко след това умира.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannes Kirchner: Amyntas 5). Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2006.
  • Waldemar Heckel: Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юстин, 9, 5, 8
  2. Ариан, Anabasis 1, 12, 7; 1, 14, 1
  3. Ариан, Anabasis 1, 20, 10
  4. Ариан, Anabasis 1, 12, 7
  5. Ариан, Anabasis 1, 14, 6-15, 1
  6. Ариан, Anabasis 1, 28, 4