Ампаро Ривейес
| Ампаро Ривейес Amparo Rivelles | |
_(cropped).jpg) Ривейес през 1940 г. | |
| Родена | Мария Ампаро Ривейес и Ладрон де Гевара
11 февруари 1925 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Испания |
| Националност |  Испания |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1939 – 2013 |
| Семейство | |
| Баща | Рафаел Ривейес |
| Майка | Мария Фернанда Ладрон де Гевара |
| Деца | 1 |
| Други роднини | Луис Мерло (племенник) |
| Уебсайт | |
| Ампаро Ривейес в Общомедия | |
Мария Ампаро Ривейес и Ладрон де Гевара (на испански: María Amparo Rivelles y Ladrón de Guevara), по-позната като Ампаро Ривейес (на испански: Amparo Rivelles), е испанска актриса.
Известна като кралицата на мексиканските теленовели, Ампаро Ривейес работи в редица теленовели и игрални филми, произведени в Мексико.[1] Завръщайки се в Испания, участва в телевизионната адаптация Радостите и сенките от 1982 г. и е първата актриса, спечелила наградата Гоя на Испанската филмовата академия за ролята си в игралния филм Къщата трябва да се премахне от 1986 г.
До пенсионирането си през 2006 г. тя участва в адаптации на произведения на Хасинто Бенавенте, Енрике Понсела, Мигел Михура, Жан Кокто, Фернандо де Рохас, Жан Жироду, Оскар Уайлд, Алехандро Касона и други.[2][3]
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]1925 – 1939: Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Мария Ампаро Ривейес и Ладрон де Гевара е родена на 11 февруари 1925 г. в Мадрид, дъщеря е на актьорите Мария Фернанда Ладрон де Гевара и Рафаел Ривейес, внучка е на режисьора Хайме Ривейес и актрисата Ампаро Гилен. Ампаро е сестра по майчина линия на актьора Карлос Лараняга и е леля на актьорите Ампаро Лараняга и Луис Мерло.[4]
1939 – 1956: Актьорско начало
[редактиране | редактиране на кода]_(cropped).jpg)
През 1939 г., на 14-годишна възраст, се присъединява професионално към театралната компания на майка си и година по-късно се снима в първия си филм. В началото на 40-те години на XX век подписва ексклузивен договор с продуцентската компания Сифеса и изпълнява главните роли във филмите Божествена душа (1941), Непокорната (1942), Елоиса е под бадемовото дърво (1943), Гвоздеят (1944), Вярата (1947), Еухения де Монтихо (1944) и Зората на Америка (1951), които бързо ѝ отреждат успех и признание.[5]
1956 – 1979: Емиграция в Мексико
[редактиране | редактиране на кода]Премества се в Америка, за да работи в кубинската телевизия, но се установява в Мексико в продължение на 20 години, където се занимава с театър и участва в редица теленовели, продуцирани за Телевиса, сред които: Внимавай с ангела (1959), Смъртен грях (1960), Пенсия за жени (1960), Другият (1960), Лъвицата (1961), Любовна измама (1961), Сестра Хуана Инес де ла Крус (1962), Габриела (1964), Кристина Гусман (1966), Бурята (1967), Хиената (1973), Непростимо (1975) и Разпалени страсти (1978).
1979 – 2004: Завръщане в Испания
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 г. се завръща в Испания и участва в пиесата Спаси делфините, като вече е смятана за една от най-престижните испански актриси.[6][7]
Въпреки че засилва театралната си кариера, през 1986 г. печели първата си награда Гоя за най-добра актриса за филма Къщата трябва да се премахне, режисиран от Хосе Луис Гарсия Санчес, базиран на пиесата на Себастиан Хуниент. С Ескулаче (1989) получава втора номинация, този път за поддържаща актриса.[8]
През 1996 г. получава Националната театрална награда. През 2004 г. е избрана с народно гласуване за носител на IX Национална театрална награда Пепе Исберт, присъждана от Асоциацията на приятелите на испанските театри.
Тя е удостоена с доктор хонорис кауза на Политехническия университет във Валенсия, като е първата актриса, получила подобна чест. Въпреки че никога не е живяла във Валенсия, тя чувства дълбока връзка с града, тъй като корените ѝ са от там.
2004 – 2006: По-късни проекти и пенсиониране
[редактиране | редактиране на кода]През януари 2006 г. след театралната постановка Съмнението, играна на сцена в Сантандер, същият град, в който дебютира, Ампаро Ривейес прекратява актьорската си кариера.[9]
В актьорската си кариера е взела участие в над 55 игрални филма, в над 25 теленовели и в десетки театрални постановки.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Около 1942 г. Ампаро Ривейес има любовен романс с актьора Алфредо Майо. Тя никога не се омъжва, като в началото на 50-те години се изправя пред самотно майчинство с дъщеря си Мария Фернанда, която по-късно ражда две деца.
На 7 ноември 2013 г. актрисата умира на 88-годишна възраст в мадридска болница поради остеопороза.[10][11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ архивно копиеAnodis // Архивиран от оригинала на 11 ноември 2013. Посетен на 30 юни 2025.
- ↑ Amparo Rivelles: Seguir trabajando es mi meta
- ↑ Homenaje a doña Amparo Rivelles
- ↑ Amparo Rivelles. Teatro. Biografía y obras en España es cultura.
- ↑ Amparo Rivelles: Me enamoré hace mucho del teatro y sé que no lo cambiaría por nada
- ↑ Triunfal reaparición de Amparo Rivelles con "Salvar a los delfines"
- ↑ La vuelta de Amparo Rivelles
- ↑ Amparo Rivelles, Premio Goya a Mejor Actriz Protagonista 1987. Consultado el 9 de enero de 2016.
- ↑ Amparo Rivelles suspende la gira de 'La duda' e insinúa su retirada
- ↑ Amparo Rivelles: Me respetaron porque nunca vendí mi vida privada
- ↑ архивно копиеMadrid Diario // Архивиран от оригинала на 26 август 2018. Посетен на 30 юни 2025.