Ампелография

Ампелографията (от гръцки: αμπελος – „грозде“ и γράφος – „пиша“) се нарича науката, която се занимава с изучаване и описване на видовете и сортовете в растителния род Лоза (Vitis). Тя има важно значение за лозарството и включва добре разработена система са класификация и идентификация на сортовете, базираща се на морфологични и генетични белези. Главният обект на изследване на ампелографията е широко отглежданият вид европейска винена лоза (Vitis vinifera), който има над 20 хиляди известни сорта, едва около 200 от които са със стопанско значение.

Ампелографията се дели на обща и частна. Общата ампелография третира систематиката, класификацията и произхода на видовете и сортовете лози. Частната ампелография има по-практическа насоченост и разглежда – ботаническата характеристика на отделните сортове, стопанските им качества и методите за тяхното разпознаване. Частната ампелография се прилага при районирането на лозовите насаждения, при определянето на сортовете в нови промишлени насаждения и подходящата технология за отглеждането им и при подбора на изходни сортове в селекцията на нови сортове.

Разпознаване на сортове лози

Разпознаването на сортовете лози се основава на наблюдения на техни морфологични характеристики – най-вече на листата и зърната им – които се сравняват с предварителна информация, включително с описания на сортовете и определители. Определителите са диаграми или таблици, които позволяват систематично идентифициране на определен набор от сортове чрез последователно категоризиране на базата на определена последователност от признаци.

Морфология на листата

Морфологичните характеристики на добре развитите листа се използват широко за разпознаване на сортовете, което може да бъде извършвано визуално през голяма част от вегетационния период, включително когато гроздовете не са добре развити. Листата имат значителни вариации в морфологията си дори при едно и също растение, затова обикновено за типични се приемат тези между 9-ия и 12-ия възел на леторастите, разположени от северната страна на лозата, а при несиметрични листа се разглежда по-добре развитата им половина.

Основните характеристики на листата, отчитани при разпознаването на сортове, са:

• Големина: по своята дължина и ширина листата се разделят на малки (под 12 cm), средни (12 до 16 cm), големи (16 до 20 cm) и много големи (над 20 cm)
• Форма: според съотношението между дължината и ширината листата се разделят на закръглени (приблизително равни ширина и дължина), овални надлъжно (дължината е по-голяма от ширината) и овални напречно (ширината е по-голяма от дължината)
• Очертаване на средния дял: според ъгъла на върха на средния дял листата се разделят на такива с остър ъгъл на средния дял, прав ъгъл на средния дял и тъп ъгъл на средния дял
• Изразеност на страничните врязове: според броя на добре изразените странични врязове листата се разделят на такива с целокрайна (без изразени врязове), триделна (с изразени само горни врязове), петделна (с изразени горни и долни врязове), по-рядко седемделна, деветделна и единадесетделна (при наличие на допълнителни врязове) петура
• Дълбочина на горния вряз: според дълбочината на горния вряз, който винаги е най-добре изразеният, листата се разделят на такива с плитък (при прегъване средният дял на листа не стига до дръжката), средно дълбок (средният дял стига до дръжката), дълбок (средният дял стига до дръжката и може да се прегъне втори път в обратна посока) и много дълбок (средният дял може да се сгъне трети път в посока на дръжката) горен вряз
• Зъби: според формата на зъбите по ръба им листата се разделят на такива с триъгълни (прави или наклонени) и рядко с куполовидни зъби
• Мъхнатост: според количеството на мъх по долната им страна листата се разделят на голи и почти голи, слабо мъхнати и силно мъхнати
• Дължина на дръжката: според относителната дължина на дръжката спрямо дължината на главния нерв на петурата листата се разделят на такива с къса, средна и дълга дръжка

Морфология на грозда

Основните характеристики на гроздовете, отчитани при разпознаването на сортове, са:

• Големина: по общата си дължина гроздовете се разделят на малки (до 10 cm), средни (10 до 18 cm), големи (18 до 26 cm) и много големи (над 26 cm)
• Форма: формата на гроздовете варира, но най-общо те се разделят на няколко невинаги добре разграничени категории – цилиндрични, конични, цилиндрично-конични и разклонени, като могат да имат едно или повече крила
• Сбитост: според плътността на зърната гроздовете се делят на силно сбити (зърната са силно притиснати едно в друго и деформирани), сбити (при поставяне хоризонтално зърната се допират или притискат, но не са деформирани), рехави (при поставяне хоризонтално силно изменят формата си, а зърната се движат свободно) и силно рехави (разклоненията се движат свободно и зърната са отдалечени едно от друго)

Морфология на гроздовите зърна

Основните характеристики на гроздовете, отчитани при разпознаването на сортове, са:

• Оцветяване: цветът на зърната е много разнообразен, но за целите на ампелографията те се разделят на няколко обобщени категории – бели (всички варианти на бял, зелен и жълт цвят), розови (от опушено сиво до сиво-розово), червени (от червено до виолетово-червено) и черни (от тъмночервено до тъмносиньо)
• Форма: според отношението между дължината и ширината на зърната те се разделят на сплеснати (0,8 до 1,0), сферични (1,0 до 1,1), овални (1,1 до 1,3), продълговати (1,3 до 1,6) и дълги (над 1,6)
• Големина: според средната стойност на дължината и ширината на зърната те се разделят на дребни (до 13 mm), средни (13 до 18 mm), едри (18 до 23 mm) и много едри (над 23 mm)

Бележки

Цитирани източници

• Катеров, Калю и др. Практическо лозарство с ампелография. София, Дионис, 2005.

Вижте още

• Категория:Сортове грозде