Анагарика Дхармапала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анагарика Дхармапала
අනගාරික ධර්මපාල
будист

Роден
Починал
29 април 1933 г. (68 г.)

Етнос Синхали
Религия Будизъм
Националност Шри Ланка
Анагарика Дхармапала в Общомедия

Анагарика Дхармапала (1864 – 1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в Индия, национален герой на Шри Ланка. През 1960 г. е учреден държавен празник в негова чест.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Коломбо (столицата на тогавашен Цейлон) в семейство на синхали будисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски мисии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с Елена Блаватска. През 1881 г. участва в тържественото ѝ посрещане на острова. Участва активно на Световния парламент на религиите в Чикаго през 1893 г., като изнася основните доклади от Индия по теософия и будизъм, получава световно признание заедно с Вивекананда – представител на хиндуизма.

Изучаването на будизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагарика убеждението за вредата от дейността на християнските мисии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на будизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. Бодхи), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император Ашока в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20 век манастир (вихара) в Калкута при местното отделение на Маха Бодхи (1915 – 1920).

През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина „Буда“ и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска.

Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в гр. Сарнат, мястото на първата проповед на Буда (близо до Варанаси). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г., а самият той две години по-късно бил погребан до храма. Главната му мечта – построяването на Бодх Гая била реализирана от неговите последователи по-късно.

Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не се постига чрез пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а посредством неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетителите в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.

Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.[1] През 1998 г. експедиция „ИНДИЯ-98“ начело с Петър Крилов, Венцислав Симеонов и Тодор Ялъмов търсят картината на Рьорих в Сарнат. Намират я в служебната библиотека на Маха Бодхи, заедно с книги на Рьорих с автограф. Картината на Рьорих „Буда с учениците“ е съвсем непозната на специалистите и заедно с известната картина „Буда даващият“ (във Варанаси) са сред най-силните посветени на Буда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]