Анаис Бескон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анаис Бескон
Anais Bescond
френска биатлонистка
Информация
Родена
15 май 1987 г. (36 г.)
Ръст / Тегло171 cm/ 60 kg[1]
Титли
Олимпийски шампион1
Световен шампион1
Световна купа0
Световна купа, индивидуално0
Световна купа, спринт0
Световна купа, преследване0
Световна купа, масов старт0
Кариера (Световна купа)
Победи10 (биатлон),
Подиуми8 (биатлон),
Анаис Бескон в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал 2018 Пьонгчанг смесена щафета
Бронзов медал 2018 Пьонгчанг 10 km преследване
Бронзов медал 2014 Сочи щафета 4×6 км
Световни първенства
Световно първенство по биатлон
Златен медал 2016 Холменколен 2 x 6 + 2 x 7.5 км Смесена щафета
Сребърен медал 2011 Ханти-Мансийск 4 x 6 км Дамска щафета
Сребърен медал 2012 Руполдинг 4 x 6 км Дамска щафета
Сребърен медал 2015 Контиолахти 4 x 6 км Дамска щафета
Сребърен медал 2015 Контиолахти 2 x 6 + 2 x 7.5 км Смесена щафета
Сребърен медал 2016 Осло Холменколен 15 км Индивидуално
Сребърен медал 2016 Осло Холменколен 4 x 6 км Дамска щафета
Универсиада
Сребърен медал 2009 Харбин смесена щафета
Световни военни игри
Златен медал 2013 Анси 15 км преследване патрули
Сребърен медал 2013 Анси 7,5 км отборно
Световни военно първенство
Бронзов медал 2008 Хохфилцен 7,5 км отборно
Златен медал 2014 Соданкюля 7,5 км спринт
Сребърен медал 2014 Соданкюля 7,5 км отборно
Златен медал 2014 Соданкюля 15 км преследване патрули
Сребърен медал 2015 Боден 7,5 км отборно
Златен медал 2015 Боден 15 км преследване патрули

Анаис Бескон (на френски: Anaïs Bescond) е френска биатлонистка и военнослужеща (сержант).

Тя е световна шампионка в смесената щафета през 2016 г. и петкратна световна вицешампионка [2].

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Оне-сюр-Одон на 15 май 1987 г. Започва да се занимава със ски-бягане, когато със семейството си се преместват в Морбие по време на победата на Патрис Баи-Сален на Световното по биатлон през 1995.

Анаис започва да се занимава с биатлон през 2002. Тя прави успешна юношеска кариера. Завършва на подиума пет пъти през 2005, 2006 и 2007 на Световното юношеско първенство по биатлон.

Навлизане[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2010/2011[редактиране | редактиране на кода]

След обещаващата юношеска кариера е приета във френския отбор по биатлон и прави дебюта си за Световната купа през сезон на спринта в Осло-Холменколен през, завършвайки на 60-о място. 2007/2008[3]. През следващия сезон най-доброто ѝ класиране е 29-о място в индивидуалния старт в Поклюка. В края на сезона тя завършва 55-а за Световната купа с общо 76 точки.

Но по време на сезон 2010/2011 Бескон започва редовно да се бори за по-предни позиции. Първият ѝ силен резултат е 5-о място по време на спринта в Поклюка. Тя също се качва на първия си подиум за Световната купа на щафетното състезание в Оберхоф в отбор с Мари Дорен Абер, Полин Макаби и Мари Лор Брюне[4]. През същия сезон участва и на първото си Световно първенство, провело се в Ханти-Мансийск. Поради отказването на Сандрин Баи и Силви Бекар тя се присъединява към щафетата и в отбор с медалистките от Ванкувър, Мари Дорен Абер и Мари Лор-Брюне печели първия си медал от Световно първенство в кариерата – сребро. Първоначално французойките завършват трети, но впоследствие се изкачват с позиция нагоре след дисквалифицирането на украинската щафета заради употреба на допинг. В индивидуалните стартове тя завършва 39-а в спринта, 21-ва в преследването, 16-а в индивидуалното и 26-а в масовия старт. На края на сезона Анаис завършва 25-а в крайното класиране за Световната купа.

Сезон 2011/2012[редактиране | редактиране на кода]

Участието ѝ в щафети продължава да е успешно. През сезон 2011/2012 дамската щафета завършва трета в Оберхоф и 1-ва в Антхолц-Антерселва[5]. Тя също е част от смесената щафета в отбор със Софи Бои, Жан-Гийом Беатрикс и Венсан Же, която печели в Контиолахти. На Световното първенство през 2012 в Руполдинг, пак като част от щафетата, съставена от нея, Брюне, Дорен Абер и Бои, печели сребърен медал на 8.9 секунди от Германия. Анаис завършва 17-а в масовия старт, 19-а в спринта, 28-а в преследването и 50-а в индивидуалното. Завършва сезона в Световната купа под номер 30.

Утвърждаване[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2012/2013[редактиране | редактиране на кода]

На Световното първенство през 2013 в Нове Место на Мораве, тя завършва 28-а в спринта, 48-а в индивидуалното и 14-а в масовия. А в щафетната надпревара тя прави солиден първи пост, но впоследствие Франция завършва 6-а заради общо 13 допълнителни патрона в стрелбата. По-късно през сезона, тя прави най-доброто си класиране в Световната купа, завършвайки 4-та в масовия старт в Осло-Холменколен[6]. Впоследствие завършва сезона като 21-ва в крайното класиране за Кристалния глобус.

Сезон 2013/2014[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2013/2014 тя се класира 8-а на преследването в Гран Борнан. След това на 16 януари 2014 г. постига първата си победа в кариерата на спринта в Антхолц. Тя изпреварва Андреа Хенкел (0 грешки) и Дария Домрачева (2 грешки). После се качва за първи път на индивидуален подиум. На преследването също завършва 11-а.

На Зимните олимпийски игри 2014 в Сочи по време на спринта тя пропуска първата си мишена, но впоследствие сваля 9/10 и завършва 5-а на изоставане от 29.9 секунди.[7] На последвалото преследване тя завършва 12-а, допускайки две грешки на правите стрелби. После тя се класира 5-а на изоставане от 2 минути и 14 секунди зад Дария Домрачева след 2 пропуска. В последното неотборно състезание, масовия старт тя се движи без грешка до третата стрелба, където пропуска цели три пъти и впоследствие завършва 11-а. На смесената щафета, в отбор с Мари Дорен Абер, Жан-Гийом Беатрикс и Мартен Фуркад, завършват 7-и. На дамската щафета, заради неразположение на Бескон, не участват.

Разболяла се по време на Олимпиадата, тя пропуска спринта в Поклюка. Но се завръща за масовия старт с 20-о място. На последната спирка от Световната купа за сезона, в Осло, тя завършва 10-а в масовия старт. За генералното класирането за купата Анаис завършва 21-ва.

Сезон 2014/2015[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2014/2015 се оказва много успешен за нея. В Йостершунд прави две класирания в топ 20 на спринта и преследването. В Хохфилцен постига подиум на преследването, завършвайки трета, започвайки 8-а от спринта. А в Поклюка постига още един подиум – класира се втора зад Макарайнен. В Оберхоф тя, на последен пост, класира щафетата на второ място в отбор с Марин Бои, Мари Дорен Абер и Жустин Бреза. Тя прави още едно силно класиране на масовия старт в Руполдинг – завършва 5-а. В Нове Место завършва 10-а и 13-а в спринта и преследването. Прави силен уикенд и в Осло – 10-а в спринта, 4-та в преследването и участва във френската щафета, завършила трета.

На Световното първенство в Контиолахти взима сребро в щафетата и смесената щафета в отбор съответно с Енора Латуилие, Жустин Бреза и Мари Дорен и Дорен Абер, Беатрикс и Мартен Фуркад. На индивидуалното завършва 7-а, но прави слаб спринт и не участва на преследването. Но на масовия се събира и завършва 9-а.

Бескон прави приличен край на сезона в Ханти-Мансийск, с класирания 13-о, 9-о и 17-о в съответно спринта, преследването и масовия старт, завършвайки с най-доброто си класиране в Световната купа дотогава – 12-а. В класирането за Малките кристални глобуси остава съответно 16-а за индивидуалното, 7-а за масовия старт, 19-а за спринта и 14-а за преследването.

Сезон 2015/2016[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2015/2016 се развива дори по-успешно за нея. В Йостершунд на индивидуалното завършва 9-а. В Хохфилцен постига 4-то в спринта и 18-о в преследването. След три неубедителни седмици, в които завършва само веднъж в топ 20, в Антхолц се класира 4-та на спринта, 10-а на преследването и 1-ва в щафетата в отбор с Жюстин Бреза, Анаис Шевалие и Мари Дорен Абер. В Кенмор остава 25-а на спринта и 6-а на масовия. В Преск Айл се класира 8-а и 18-а на спринта и преследването.

На Световно първенство по биатлон 2016 тя печели първия си златен медал от световни първенство в смесената щафета на 3 март 2016 в отбор с Мари Дорен, Кентан Фийон Майе и Мартен Фуркад. На индивидуалното печели първия си медал в неотборна дисциплина, оставайки втора зад Дорен Абер на 12 секунди зад нея. В спринта и преследването доброто ѝ представяне продължава с две 12-и места, а после на масовия старт завършва 5-а.

В последния старт от сезона, в Осло, Бескон завършва 8-а и 11-а в спринта и преследването. Така тя реализира най-доброто си крайно класиране за Световна купа – 9-о място. В класирането за Малките кристални глобуси тя завършва 5-а за спринта, 6-а за масовия старт, 8-а на спринта и 15-а на преследването.

Резултати от състезания[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Дисциплина Индивидуална Спринт Преследване Масов старт Relay Смесена щафета
2014 Сочи 5-о 5-о 12-о 10-о DNF 6-о
2018 Пьонгчанг 31-во 19-о Бронз 17-о Бронз Злато

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

7 медала (1 злато, 6 сребра)

Дисциплина Индивидуално Спринт Преследване Масов Старт Relay Смесена щафета
2011 Ханти-Мансийск 16-о 39-о 21-во 22-ро Сребро
2012 Руполдинг 53-то 19-о 28-о 17-о Сребро
2013 Нове Место 48-о 20-о 23-то 14-о 6-о
2015 Контиолахти 7-о 56-о 9-о Сребро Сребро
2016 Осло Сребро 12-о 12-о 5-о Сребро Злато

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anaïs Bescond в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​