Анаклет II (антипапа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анаклет II
антипапа
Роден
1090 г.
Починал
25 януари 1138 г. (48 г.)
ПогребанСанта Мария ин Трастевере, Италия
Религиякатолицизъм

Анаклет II, роден като Петрус Пиерлеони, (на италиански: Anacleto II, Anaklet II, Petrus Pierleon; * ок. 1090, Рим; † 25 януари 1138, Рим) е от 1130 г. до смъртта си антипапа към папа Инокентий II.

Произход и духовна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Петрус Пиерлеони произлиза от влиятелна еврейска фамилия, която е приела християнството. След следването му в Париж той става монах в прочутото абатство Клюни. Папа Паскалий II го извиква в Рим и ок. 1112 г. го прави кардинал-дякон на Санти Козма е Дамиано[1] или 1106 г. на кардинал[2]. През 1120 г. Пиерлеони става кардинал-свещеник на Санта Мария ин Трастевере[3] и 1121 г. папски легат в Англия и Франция.

След смъртта на папа Хонорий II през 1130 г. на 14 февруари същата година се избират двама папи. Папа става Инокентий II, избран с малцинство, повечето кардинали избират Петрус Пиерлеони, който взема името Анаклет II.

Анаклет II първо има успех в Рим и принуждава Инокентий II да избяга. След това той се съюзява с могъщия крал Рожер II от Сицилия, с което прави императорската партия за продължителен враг.

Крал Лотар III довежда през 1133 г. Инокентий II обратно в Рим, завладява обаче само част от папския град, катедралата Св. Петър е защитавана успешно от Анаклет. Лотар III получава от благодарност за помощта му от Инокентий II императорската корона в Латерано базиликата. По това време Франджипаните, като привърженици на Инокентий II, престрояват Колозеума като крепост. След оттеглянето на Лотар, който не се съгласява за поход против Рожер II, за който го съветва Инокентий II, малко по-късно Анаклет II печели обратно владетелството над Рим.

Анаклет II умира през 1138 г. Схизмата не се прекратява, неговите останали привърженици избират Виктор IV за папа, който през 1138 г. с участието на Бернар от Клерво, трябва да се подчини на папа Инокентий II.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Raoul Manselli: Anacleto II, papa. In: Alberto M. Ghisalberti: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 3 (Ammirato–Arcoleo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1961.
  • Raoul Manselii: Anacleto II, antipapa. In: Massimo Bray: Enciclopedia dei Papi, Istituto della Enciclopedia Italiana, Band 2 (Niccolò I, santo, Sisto IV), Rom 2000, OCLC 313581688
  • Alexander Keller: Machtpolitik im Mittelalter – Das Schisma von 1130 und Lothar III. Fakten und Forschungsaspekte. Kovač, Hamburg 2003, ISBN 3-8300-1088-5 (Studien zur Geschichtsforschung im Mittelalter 19).
  • Mario da Bergamo: Osservazione sulle fonti per la duplice elezione papale del 1130. In: Aevum. 39, 1965, ISSN – 9593 0001 – 9593, S. 45 – 65.
  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. Duncker & Humblot, Leipzig 1879 (Jahrbücher der deutschen Geschichte), (Neudruck = 2. unveränderte Auflage. Berlin 1975, ISBN 3-428-03384-1).
  • Werner Maleczek: Das Kardinalskollegium unter Innocenz II. und Anaklet II. In: Archivum Historiae Pontificiae 19, 1981, ISSN – 6785 0066 – 6785, S. 27 – 78.
  • Engelbert Mühlbacher: Die streitige Papstwahl des Jahres 1130. Wagner, Innsbruck 1876 (Neudruck: Scientia-Verlag, Aalen 1966).
  • Franz-Josef Schmale: Studien zum Schisma des Jahres 1130. Böhlau, Köln u. a. 1961 (Forschungen zur kirchlichen Rechtsgeschichte und zur Kirchenrecht 3), (Zugleich: Würzburg, Phil. F., Hab.-Schr. 1958).
  • Richard Zoepffel: Die Papstwahlen und die mit ihnen im nächsten Zusammenhange stehenden Ceremonien in ihrer Entwicklung vom 11. bis zum 14. Jahrhundert. Nebst einer Beilage: Die Doppelwahl des Jahres 1130. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1871.
Belletristik
  • Gertrud von le Fort: Der Papst aus dem Ghetto. Die Legende des Geschlechtes Pier Leone. Roman. Transmare, Berlin 1930.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Rudolf Hüls: Kardinäle, Klerus, Kirchen Roms 1049 – 1130. Tübingen 1977, S. 225
  2. ↑ Anaklet II., Miranda
  3. ↑ Rudolf Hüls: Kardinäle, Klerus, Kirchen Roms 1049 – 1130. Tübingen 1977, S. 189 – 191

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Anaklet II, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church. fiu.edu, Florida International University
  • Анаклет II // Православная энциклопедия. Архивиран от оригинала на 25 май 2012. Посетен на 23 февруари 2012. (на руски)
  • Анаклет II // Encyclopædia Britannica. Архивиран от оригинала на 25 май 2012. Посетен на 19 февруари 2012. (на английски)
  • Анаклет II // Catholic Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 25 май 2012. Посетен на 23 февруари 2012. (на английски)
  • Pierleoni, Jewish Encyclopedia.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анаклет_II_(антипапа)&oldid=10925345“.