Анание Явашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец. За актьора вижте Анани Явашев.

Анание Явашов
български просветен деец
Паметник на Явашов в Разград
Паметник на Явашов в Разград

Роден
Починал

Образование Чешко висше техническо училище в Прага
Научна дейност
Област Археология, ботаника
Политика
Депутат
III ВНС   
Анание Явашов в Общомедия

Анание Иванов Явашов е български просветен деец, археолог и ботаник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1855 година в Разград. Като студент в Прага се запознава с Вацлав Трунечек, като след завършването на образованието си в 1884 година Анание се жени за сестра му Антонина Трунечекова, пианистка.[1]

През по-голямата част от живота си е учител и училищен инспектор. Народен представител и секретар на Третото велико народно събрание.

Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година — действителен член (академик) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на Българска академия на науките.

Интересът към историята на района го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград (Абритус). Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин.

Умира през 1934 година.

Баща на Дора Явашева, съпруга на видния български политик Иван Багрянов.

Баща на Владимир Явашев, инженер, роден в гр. Варна. Свекър на Цвета Димитрова, родена в Солун, дъщеря на македонски търговец. Негови внуци по линия на Владимир са известният актьор Анани Явашев, художникът Кристо (Христо Явашев) и химикът инж. Стефан Явашев (роден на 2 ноември 1938 г. в Габрово. Републикански първенец по авиомоделизъм през 1951 г. Автор на повече от 10 авторски разработки в областта на синтеза и производството на синтетични перилни препарати. Зам.-директор на „Верила“ (1983-1991) и генерален директор (1992-1995). Създател на препарата "Веро (1968-1969).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Принос към народната ботаническа медицина. 1905.
  • Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Част I. 1930.
  • Текето Демир баба. 1934.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 168.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България