Направо към съдържанието

Анание Явашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За внука му актьора вижте Анани Явашев.

Анание Явашов
български просветен деец
Паметник на Явашов в Разград
Паметник на Явашов в Разград

Роден
Анание Иванов Явашов
Починал
25 май 1934 г. (78 г.)

Учил вЧешко висше техническо училище в Прага
Научна дейност
ОбластАрхеология, ботаника
Политика
Депутат
III ВНС   
Семейство
ДецаВладимир Явашев
Други родниниХристо Явашев - Кристо (внук)
Анани Явашев (внук)
Анание Явашов в Общомедия

Анание Иванов Явашов е български просветен деец и учен – археолог, ботаник, химик, академик на БАН.[1]

Роден е в Разград през 1855 г. в семейството на Тодора и Иван Явашчата, на които посвещава един от по-късните си трудове. За свой първи контакт с археологията Анание Явашов посочва разкопките на могила близо до Хисарлъшката крепост през 1869 г.[2] През 1884 г. следва и завършва специалност индустриална химия в Чешкото висше техническо училище в Прага, Австро-Унгария.[3] Явашов е народен представител и секретар на Третото велико народно събрание (1886 – 1887). През по-голямата част от живота си е учител и училищен инспектор.

Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област.[4] От 1898 г. е дописен член, а от 1900 г. – действителен член (академик) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на Българска академия на науките.

Съосновател на Варненското археологическо дружество в началото на юни 1902 г.[5] Интересът му към историята на района край Разград го мотивира да започне археологически разкопки на Хисарлъшката крепост. Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в Разградската гимназия, с което поставя началото на музейното дело в града. Публикува ги в Български Алманах през 1894 г., в Юбилейния сборник на Читалище „Развитие“ – Разград и в Годишника на Разградското археологическо дружество.

Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин.[6]

Явашов умира през 1934 година.

Като студент в Прага се запознава с чеха Вацлав Трунечек. След завършването на образованието си Явашов се жени за сестра му Антонина Трунечекова, пианистка в 1884 г.[7]

Анание Явашов има осем деца[8], сред които:

  • Дора Явашева, омъжена за видния български политик Иван Багрянов;
  • Владимир Явашев, инженер и индустриалец, женен за Цвета Димитрова, родена в Солун, дъщеря на македонски търговец.

Внуци на акад. Явашов от сина му Владимир са:

  • Принос към народната ботаническа медицина. 1905.
  • Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Част I. 1930.
  • Текето Демир баба. 1934.
  1. Петков, Стефан. Поменик на Българската академия на науките: Ананий Ив. Явашов // Летопис на Българската академия на науките (17). 1935. с. 26 - 38.
  2. Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
  3. Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 2012, стр. 208.
  4. Анания Ив. Явашов. Принос за познавание българската флора // Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец (21-22). 1887. с. 279-304.
  5. Известник – вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.
  6. Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 55]
  7. Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци – просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 168.
  8. „Стефан Явашев: С верото и аз се наредих по известност между Анани и Христо“, Стефка Бурмона, stovesti.info, 21.11.2009 г.