Анастас Бендерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастас Бендерев
Генерал-лейтенант
Информация
Служба 1879 – 1919
Служил на Национално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Войсково поделение Българска армияРуска имперска армия през Първа световна война
Войни Руско-турска война
Сръбско-българска война
Руско-японска война
Първа световна война
Отличия орден „Свети Станислав“Орден на Света Анна
„За храброст“Орден „Свети Владимир“

Роден
Починал
17 ноември 1946 г. (87 г.)
Портал  Портална икона   Биографии

Анастас Георгиев Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко и Молдова, където работи около Галац и Бендер, от където вероятно произлиза фамилното му име. Майка му Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът му Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг. Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. След завършването на гимназията учителствува в с. Самоводене и в гр. Горна Оряховица.[2]

Априлско въстание (1876)[редактиране | редактиране на кода]

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. Служи за връзка между градския и окръжния комитет. [3] На 26 април Г. Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназията.[4]

През есента на 1878 г. постъпва на военна служба, но наскоро започва приема за Софийското военно училище, където постъпва на 2 декември 1878 г. в старшия клас.[5] На 10 май 1879 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Търновска №3 пеша батарея[6], като същевременно е адютант на военния министър[7].

През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Русия. Началник е на Военното училище в София (1885) и помощник на военния министър (1885 – 1886).

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. [8] На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев. [9]

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич: [10]

Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Бендерев е сред главните организатори и участници в преврата за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. След неуспеха емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на регентството.

От 1887 г. се установява в Русия и служи в Руската императорска армия. Участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Генерал-лейтенант от Руската армия.

Завръща се в България през 1919 г. Автор е на научни трудове, сред по-важните от които са :

  • Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров (1890)
  • Сръбско-българската война 1885 г. (1892)
  • История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г. (1930)[11]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „За храброст“ III степен
  • руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бендерев, А., История на българското опълчение 1877 – 1878, София, 1930, Поборническо опълченско дружество „Шипка“, 431 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гацов, Н. и колектив Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 132
  2. Русева, с. 46
  3. Шалаверова, М., Бендерев – интересна, противоречива личност, „Антени“, #35, 1977, л. 47
  4. Русева, с. 46
  5. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 3, л. 10)
  6. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 2, л. 36)
  7. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 012, оп. 1, а. е. 10, л. 1)
  8. Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 205 и 206
  9. Гацов, Н. и колектив, Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 206
  10. Венедиков, И., История на Сръбско-българската война (1885 г.), София, 1910, стр. 391
  11. Стателова Е. и кол., Съединението 1855, С., 1985, с. 23 – 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Русева, М., 60 години без генерал-лейтенант Анастас Бендерев, Военноисторически сборник, бр 3, 2006, ISSN 0204 – 4080
Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски