Анастас Бендерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Бендерев
български и руски офицер
General Anastas Benderev.jpg

Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1879 – 1919
Служил на Национално знаме на България Царство България
Национално знаме на Русия Царство Русия
Военно формирование Българска армияРуска имперска армия през Първа световна война
Битки/войни Руско-турска война
Сръбско-българска война
Руско-японска война
Първа световна война
Награди орден „Свети Станислав“Орден на Света Анна
„За храброст“Орден „Свети Владимир“

Роден
Починал

Анастас Георгиев Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстаниците и той е принуден да избяга във Влашко и Молдова, където работи около Галац и Бендер, от където вероятно произлиза фамилното му име. Майка му Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът му Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг. Бендерев завършва класното училище в Горна Оряховица, след което продължава в Априловската гимназия в Габрово. След завършването на гимназията учителствува в с. Самоводене и в гр. Горна Оряховица.[2]

Априлско въстание (1876)[редактиране | редактиране на кода]

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села, за да организират народа. Служи за връзка между градския и окръжния комитет. [3] На 26 април Г. Измирлиев е арестуван и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се в Арбанаси, Лясковец, Долна Оряховица, Свищов, а от там преминава през Дунава във Влашко. Два месеца по-късно заминава за Кладово като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Южна Русия, където учи в гимназията.[4]

През есента на 1878 г. постъпва на военна служба, но наскоро започва приема за Софийското военно училище, където постъпва на 2 декември 1878 г. в старшия клас.[5] На 10 май 1879 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Търновска №3 пеша батарея[6], като същевременно е адютант на военния министър[7].

През 1883 г. завършва Николаевската военна академия в Русия. Началник е на Военното училище в София (1885) и помощник на военния министър (1885 – 1886).

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман – София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи. [8] На 5 ноември (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев. [9]

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич: [10]

Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... Буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Капитан Бендерев е сред главните организатори и участници в преврата за детронацията на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. След неуспеха емигрира в Румъния и участва в комитета на офицерите-емигранти, противопоставящи се на регентството.

От 1887 г. се установява в Русия и служи в Руската императорска армия. Участва в Руско-японската война (1903 – 1905) и Първата световна война. Генерал-лейтенант от Руската армия.

Завръща се в България през 1919 г. Автор е на научни трудове, сред по-важните от които са:

  • Военна география и статистика на Македония и съседните с нея области на Балканския полуостров (1890)
  • Сръбско-българската война 1885 г. (1892)
  • История на Българското опълчение и Освобождението на България 1877 – 1878 г. (1930)[11]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „За храброст“ III степен
  • руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
  • руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бендерев, А., История на българското опълчение 1877 – 1878, София, 1930, Поборническо опълченско дружество „Шипка“, 431 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гацов, Н. и колектив Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 132
  2. Русева, с. 46
  3. Шалаверова, М., Бендерев – интересна, противоречива личност, „Антени“, #35, 1977, л. 47
  4. Русева, с. 46
  5. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 3, л. 10)
  6. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а. е. 2, л. 36)
  7. Русева, с. 47 (Цит: ЦВА, ф. 012, оп. 1, а. е. 10, л. 1)
  8. Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 205 и 206
  9. Гацов, Н. и колектив, Кратка военна история на България (681 – 1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 206
  10. Венедиков, И., История на Сръбско-българската война (1885 г.), София, 1910, стр. 391
  11. Стателова Е. и кол., Съединението 1855, С., 1985, с. 23 – 24

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Русева, М., 60 години без генерал-лейтенант Анастас Бендерев, Военноисторически сборник, бр 3, 2006, ISSN 0204 – 4080
Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски