Анастас Иширков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастас Иширков
български географ, общественик и академик

Роден
Починал
6 април 1937 г. (69 г.)
Научна дейност
Област география
етнография
антропогеография
картография
орохидрография
геоморфология
хидрология
климатология
Учил при Фридрих Ратцел
Фердинанд фон Рихтхофен
Любомир Милетич
Александър Теодоров-Балан
Иван Шишманов
Видни студенти Жеко Радев, Иван Батаклиев, Йордан Захариев, Гунчо Гунчев, Живко Гълъбов, Димитър Яранов, Димитър Костов, Александра Монеджикова, А. Разбойников, Ж. Чанков, Ст. Петров, С. Попов, Ил. Иванов, Анастас Бешков, Б. Иванов, Любомир Динев, Игнат Пенков, Иван Велчев, В. Велев, В. Попов, Александър Кюркчиев, А. Алексиев
Повлиян Александър фон Хумболт
Карл Ритер
Фридрих Ратцел
Фердинанд фон Рихтхофен
Анастас Иширков в Общомедия

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Основоположник на географската наука в България. 17-и ректор на Софийския университет (1915 – 1916) и три пъти декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Основател и председател на Българското географско дружество.[1][2]

Работи в областта на икономическата география, географията на населението и селищата на България и страните, етнографията, антропогеографията, картографията, орохидрографията, геоморфологията, хидрологията и климатологията.[2][3]

Ранни години и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч. Той е единственият син в семейството на Тодор Иширков и Мария Хитрова (Иширкова). Кръстен е на вуйчо си ловешкия деец на тайния революционен комитет Анастас Цочов Хитров.[4] Баща му, който произхожда от старо заможно семейство, занимаващо се с кафтанджийство, почива през 1869 г. С отглеждането на Анастас Иширков се заемат майка му Мария, дъщеря на богатия кожухар Цочо Дочев Хитров, и баба му Недка, която е майка на баща му и дъщеря на Кочо Тюфекчията, родом от Казанлък. Мария Хитрова е завършила втори клас в училището в Ловеч при даскал Манол Лазаров и подпомага сина си в неговото учение. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. майка му загива, а скоро след това почива и баба му Недка. Отглеждат го дядо му Цочо и баба му Гаца, по майчина линия. Домашното му възпитание е поверено на най-малката сестра на майка му Станка.[4] До 1884 г. Анастас Иширков живее при тях, след което заминава да учи в Априловската гимназия в Габрово. Там учи от IV до VII клас. Заради бунт в гимназията през януари 1888 г., се налага да завърши в гимназията в Търново. По време на гимназиалното си образование събира народни умотворения. Те не са отпечатвани, но част от тях са използвани от проф. Беньо Цонев в дисертацията му „Източнобългарски вокализъм“.[5]

Университетски години[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия подава заявление в Министерство на народното просвещение с молба да бъде назначен за учител в някое погранично село. В отговор от Министерството получава телеграма със запитване дали желае да получи стипендия и да постъпи в новооткрития Висшия педагогически курс в София. Постъпва в Историко-филологическия отдел, където слуша лекции при Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Иван Шишманов.[6] В същото време отпечатва две стихотворения в списание „Съвременник“ през есента на 1889 г., което се издава в Разград и разкази в издаваното в Шумен списание „Искра“. Завършва в първия випуск на Висшето училище в София през 1891 г.[5]

На 1 октомври 1891 г. е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия. Там преподава география, български език и краснопис. По това време активно печата и разкази. В нея преподава до 31 август 1892 г.[4], когато е изпратен на специализация по славянска филология в Лайпциг. В продължение на две години слуша лекции по славянска филология при слависта Август Лескин, по история при Лампрехт, по география при Фридрих Ратцел и по философия при Фолкерт. Същевременно се занимава с изследване на българската история[5] и написва 22 разказа, приказки и стихотворения. разкази. Разказът „Планинче“ е публикуван в списание „Мисъл“ през 1894 г. Включен е в множество христоматии, преведен е на немски език. Друго значимо произведение от този период е „Приказка за фрака“ публикувана в списание „Български преглед“ през 1895 г. и преведена на френски език.[7]

Лятната ваканция през 1893 г. прекарва в библиотеката в Нанси, Франция, където затвърждава френския си език и проучва исторически съчинения. След това отпечатва няколко исторически статии в списание „Български преглед“ – „Момчил юнак“, „Крум“, „Заробването на император Балдуин“. Благодарение на помощта на братята Стефан и Иван Ватеви остава още една година в Лайпциг. През август 1895 г. защитава докторска дисертация по география на тема Südbulgarien („Южна България“) с научен ръководител проф. Фридрих Ратцел.[6] Второстепенен предмет е славянска филология и третостепенен – философия.[5]

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Славейков, Анастас Иширков и инженер Йордан Иванов Данчев, Княжево, 1909 г.
Етнографска карта Анастас Иширков, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Йордан Иванов и Стоян Романски, издадена през 1915 г. от Стийлърс Хендатлас

От 1 септември 1895 г. е назначен за учител по география в Софийската мъжка гимназия. Освен с преподавателска дейност, се занимава и с писане на статии по география. През лятото на 1896 г. е изпратен със стипендия на Министерство на народното просвещение на специализация при Фердинанд фон Рихтхофен в Берлинския университет. Целта е да получи допълнителна квалификация за преподавател в новооткритата катедра по география във Висшето училище.[8] По време на престоя си там се запознава с трудовете на Александър фон Хумболт, Карл Ритер, Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. Става техен последовател и на създадената от тях антропогеография, според която развитието на човешкото общество зависи изключително от влиянието на природната среда.[9]

На 1 февруари 1898 г. чрез конкурс е назначен за редовен доцент при Катедрата по география и обща етнография. Встъпителната му лекция е на 19 март 1898 г. е на тема „Задача и съдържание на днешната географска наука“. От нея става ясно, че ще работи за научна география и изразява схващанията на германските си учители географите Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен.[10] От 1 февруари 1903 г. е назначен за извънреден професор, а от 10 юни 1909 г. е редовен професор и титуляр на Катедрата по обща география и културно-политическа география.[11] През 1909 г. в Историко-филологическия факултет се обособява историко-географски профил, в който до 1924 г. географията и историята се изучават заедно.[9]

Анастас Иширков е първият преподавател по география в Софийския университет и първият уредник на Географския институт при него. Създава богата библиотека и разнообразни сбирки в института.[12] В нея са включени личните библиотеки на Анастас Иширков и на Гунчо Гунчев.[13] През учебните 1910 – 1911, 1918 – 1919 и 1920 – 1921 година е Декан на Историко-филологическия факултет. През 1915 – 1916 г. е избран за 17-и Ректор на Софийския университет.[11] От учебната 1924 – 1925 г. географията се обособява като самостоятелна дисциплина в Историко-филологическия факултет, а ръководената от Анастас Иширков катедра „География и обща етнография“ е преимнувана на „Обща география и културно-политическа география“.[14]

Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Води курсовете по Обща география, Обща политическа география, Обща поселищна география, Културна география, Антропогеография, Общ географски преглед на Европа, География на растенията и животните, Историческо развитие на географската наука, Обща етнография, Средства за нагледно обучение по география, География на България, Културно-политически влияния на главните географски фактори в България, География на Добруджа, Културно-политическа география на Македония и Южна Тракия, Народи и държави в Балканския полуостров, Физическа география, Земята като небесно тяло и Морфология на земната кора.[11]

От 1920 г. е преподавател по география и член на академичния съвет на Свободния университет в София.[12]

Прекратява преподавателската си дейност на 1 октомври 1934 г. поради заболяване.[11]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

„Впечатления от Македония“, 1910

Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война от 1913 г. и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск през 1917 – 1918 г. Посещава Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Пише меморандуми до Парижката мирна конференция (1919). Владее отлично немски, френски и руски език и ползва чешки, унгарски, сръбски, английски език.[12]

Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. В 1916 г. е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1917 – 1918 г. е член на Поморавския народо-просветен комитет.

Изпращане е от Софийския университет и от Българското географско дружество като представител в различни международни конгреси. През 1899 г. е представител на Софийския университет при 100-годишния юбилей на Берлинския университет. В 1928 г. е представител на Българското географско дружество при 100-годишния юбилей на Берлинското географско дружество.[12]

Предприема редица географски изучавания и пътувания из България, Македония, Тракия, Добруджа, Сърбия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Гърция, Румъния, Унгария, Австрия, Чехословакия, Германия, Полша, Дания, Норвегия, Швеция, Англия, Шотландия, Нидерландия, Белгия, Франция, Швейцария, Северна и Средна Италия, по пстровите в Егейско море и Смирна в Мала Азия.[12]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

За големите си заслуги към науката е член на редица български и чуждестранни научни институти:[12]

  • За разнообразната си активна научна дейност в областта на географията и историята през 1906 г. е избран за действителен член на Българска академия на науките
  • Основател и председател на Българското географско дружество от 9 ноември 1918 г. до 1934 г.[15]
  • Действителен член и основател на Българския археологически институт от 1920 г.
  • Редовен член на Българския научен земеделско–стопански институт
  • Редовен член на научния институт „Западни покрайнини
  • Редовен член на научния институт „Добруджа
  • Дописен член на Сръбското географско дружество (отказва се през 1918 г.)
  • Дописен член на Маджарското етнографско дружество в Будапеща
  • Дописен член на природоматематическия клон на Научното дружество „Шевченко“ в Лвов
  • Дописен член на Географското дружество в Берлин
  • Дописен член на Чехословашкото географско дружество в Прага
  • Дописен член на Славянския институт в Прага

Член на редакционната колегия на списание „Български преглед“ (в последните му три години), „Българска библиотека“ – издавана в Лайпциг, „Австрийска библиотека“ във Виена, „Географска библиотека“ в София. Член е на Научния комитет за написване и отпечатване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.[16] Редактор на сборника „Ловеч и Ловчанско“ кн. 1 – 4.[12]

През 1936 г. е избран за почетен председател на IV конгрес на славянските географи и етнографи в София.[17]

Дарителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дарява средества за различни дейности по благоустрояването на Ловеч. През 1904 г. дава 100 лв. за строителство на читалищна сграда. В 1924 г. дарява 500 лв. за прокарване на железопътната линия Левски – Ловеч, през 1929 г. – 10 хил. лв. за обзавеждане старопиталището към Женското дружество „Благодетел“, през 1934 г. – 1000 лв. за камбанарията на църквата „Св. Богородица“, а през 1935 г. подарява на читалище „Наука“ 958 тома с книги от личната си библиотека, които са оценени на стойност 50 хил. лв.[16] Провъзгласен е за почетен член на читалището.[18]

Най-голямото му дарение е към Софийския университет. На 25 май 1933 г. прави завещание. Няма преки потомци, заделя скромни суми за своите родственици. Основната част от своите спестявания, ценни книжа, вземания възлизащи на 900 000 лева[11] дарява на Софийския университет. неговата заръка е да се основат два фонда за нейното развитие на географската наука в България – фонд „Стипендия Анастас Иширков“ (с 16/20 от капитала) за специализация по география в чужбина за срок от две години и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география (с 1/20 от капитала) и определя 2/20 за своето погребение и за надгробна плоча. Със средствата от него изпълнителите на завещанието поддържат гроба, отслужват панихиди, а през април 1941 г. по повод 4 години от неговата смърт е осветен паметникът му, дело на проф. Анастас Дудулов. За изпълнители на завещанието си определя ректора на Софийския университета, декана на Историко-филологическия факултет и един роднина.[16]

След смъртта на проф. Анастас Иширков изпълнителите на завещанието привеждат в известност материалното му състояние, разплащат се с близките и останалите средства предават на Софийския университет. През 1938 г. двата фонда са основани. Тяхното управление се поема от изпълнителите на завещанието.[16] Проф. Анастас Иширков завещава цялата си библиотека и всичките си вещи от научен характер на Географския институт при Софийския университет.[19]

Двата фонда преустановяват дейност през 1952 г., а средствата от тях са влети в държавния бюджет на Народна република България.[16]

Стипендия[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 1938 г. Академичният съвет на Софийския университет приема правилник за управление на завещанието на проф. Анастас Иширков. Стипендия Анастас Иширков се отпуска за двугодишна стипендия на учещ в чужбина студент, завършил география в Софийския университет, с добра езикова подготовка за страната, в която отива. Ако липсва подходящ кандидат географ, специализацията може да се използва от възпитаници на университета с друга специалност – геология, класическа филология, българска история или финанси. Стипендианта се определя въз основа на доклад на преподавателите по география или по съответната специалност.[16]

През 1939 г. фондът разполага с 969 917 лв., през 1942 г. – с 1 024 520 лв., а през 1951 г. – с 1 006 510 лв. Фондът поема университетските такси, разноските по пътуванията и стипендиите от 4050 лв. месечно. На Игнат Пенков са поети разходите по отпечатването на докторската му работа на тема „Поречието на река Струма“. Стипендианти са:[16]

Награда[редактиране | редактиране на кода]

Този фонд е създаден при Географския институт с начален капитал около 55 хил. лв. Годишните приходи са предназначени за награда на студент, който е написал най-добрия труд по българска география. Изпълнителите на завещанието излъчват победителя по доклад на преподавателите по география. През 1939 г. фондът притежава 68 194 лв., през 1944 г. – 74 487 лв., през 1951 г. – 78 487 лв. През 1941 г. наградата е връчена на Кирил Георгиев Кръстев на стойност 2800 лв., а през 1943 г. – на Кирил Мишев Иванов и на Елена Владимирова Кънчева – по 3 хил. лв. на всеки.[16]

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Иван Богданов установява четири псевдонима, с които Анастас Иширков подписва някои от своите литературни произведения, научни статии и рецензии. Първият псевдоним е криптонима „А. И.“, с който подписва голяма част от рецензиите си. Вторият псевдоним е криптонима „А. Иш.“, който е използван при подписването на стихотворение, публикувано в детското списание „Звездица“ в книжка II от 1897 г. Третият псевдоним е апоконима „Иш-рк“, който е използван за подписване на най-раните си литературни произведения – три разказа в издаваното в Шумен списание „Искра“ и две стихотворения с общо заглавие „Песни“ в разградското списание „Съвременник“. Четвъртият псевдоним е инициалът на латиница „Z.“, използван за подписване на рецензията „България. Стенна карта за основните училища, по най-новите източници. Съст. Н. Данков“, която е публикувана в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, 1906 – 1907.[4]

Установени са още три псевдонима на проф. Анастас Иширков от Пено Михайлов. Два от тях са използвани за подписване на разказите „Приказка за галошите“ и „Приказка за ореховата сянка“ (подписан с инициала „И.“), публикувани в списание „Наш живот“ от 1901 г. Третият е „Ив. Милин“, с който подписва разказът „Лошо захвана, как ли ще свърши“, публикуван в четири последователни броя на вестник „Мир“ през 1905 г. и статията „Хубосттта на град София“, публикувана в два последователни броя на вестник „Мир“ през 1906 г.[4]

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1933 г. е издаден „Сборник в чест на проф. Иширков“ по случай 35 годишната му преподавателска работа.
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 16 декември 1934 г. „За научна и обществена дейност, с която прославя Отечеството и града“.
  • От 18 юни 1942 г.[20] село Кочина, Силистренска околя е преименувано на село Иширково, а от 15 юли 1942 г.[21] – село Професор Иширково.[4]
  • На 15 януари 1934 г. улица „Софийска“ в Ловеч е преименувана на „Професор Анастас Иширков“, след 1944 г. е преименувана на „Цачо Сяров“, а от 1989 г. е възстановено старото ѝ име във вида „Академик Атанас Иширков“.[4]
  • Три улици в София – в Студентски град, вилна зона Киноцентъра и Гео Милев носят неговото име, и трите улици в София са погрешно именувани „проф. Атанас Иширков“.[4]
  • През 1985 г. е учреден Медал „Професор Анастас Иширков“, който се присъжда „за особени заслуги в развитието на географските науки и дружествената дейност“.[4]
  • Аудитория 252 в Геолого-географския факултет на Софийския университет е именувана „Академик проф. д-р Анастас Иширков (1868 – 1937)“[4]
  • През 1934 г. училище в Ловеч е именувано „Професор д-р Анастас Иширков“, закрито е през 1980-те години.[4]
  • На 18 май 1987 г. е отбелязана 50-годишнина от смъртта на проф. Анастас Иширков в Ловеч и на родната му къща в квартал „Вароша“ е поставена паметна плоча.[22]
  • През 1992 г. начално училище „Гечо Кокилов“ е преименувано на „Академик Анастас Иширков“, закрито е през юли 2005 г.[4]
  • Началоното училище в село Йоглав, област Ловеч е именувано „Академик Анастас Иширков“, закрито е през юни 2002 г.[4]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Иширков е автор на 10 книги на български език, 8 на френски, 4 на немски; по една на руски, унгарски и чешки език. Публикува 143 статии на български език и 26 по география, етнография и история на чужди езици – 10 на френски език, 7 на немски език, 4 на английски език, 2 на руски език и по една на испански, сръбски и шведски език. Най-често са публикувани в Годишника на Софийския университет, списанията „Училищен преглед“, „Естествознание и география“ и „Периодическо списание“. Сътрудничи на вестниците „Военни известия“, „Мир“ „Ден“ и „Слово“, в които има над 35 публикувани статии.[23]

Автор е на изследвания на различни български градове. Част от трудовете са му на чужди езици, което подпомага географското опознаване на България от чужденците.[24]

Анастас Иширков има голям принос в развитието на изследванията по антропогеография и по физическа география в България.[25]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

български език
  • Принос към етнографията на македонските славяни. Отговор на проф. д-р Йован Цвийч. Второ допълнено издание. София, 1907. с. 100.
  • България. Географически бележки. С 37 образа в текста. София, 1910. с. 172.
  • Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки. София, 1911. с. 140.
  • Град София през XVII в. С един план на град София. София, 1912. с. IV+93.
  • България и Бяло море. Политикогеографски чертици. София, 1914. с. 60.
  • Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915. с. CXXX+104.
  • Охридското езеро и град Охрид. Реч, държана на тържественото събрание на Българската академия на науките през 1915 г.. София, 1915. с. 30.
  • Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско. Писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция. София, 1917. с. 21.
  • Град Враня и Вранско. Културногеографски и исторически бележки. София, 1918. с. 26.
  • Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С една карта. София, 1920. с. VIII+67.
френски език
  • Etude ethnographique sur les Slaves de Macedonie. Reponse a M. Zvijitch. Paris, 1908. с. 98.
  • Les confins occidentaux des Terres Bulgares. Notes et documents. Onze Cartes. Lausanne, 1916. с. 254.
  • La Bulgarie et la Dobroudja. Notices politiques et geographiques. Bern, 1918. с. 32.
  • La Dobroudja et les revendications roumaines. Laussane, 1918. с. 18.
  • Reponse au dernier mot de M. Comnene sur la Question de la Dobroudja. Extrait des „Annales des Nationales“ 14 – 15. Lausanne, 1918. с. 23.
  • Le nom de Bulgare. Eclaircissement d'histoire et d'ethnographie. Lausanne, 1918. с. 67.
  • La Macèdoine et la constitution de l'Exarcht bulgare (1870 – 1897). Lausanne, 1918. с. 189.
  • Les Bulgares en Dobrouja. Aperçu historique et ethnographique. Avec une carte. Bern, 1919. с. 189.
  • La Bulgarie et la mer Egée. Le probléme de la Thrace. Bern, 1919. с. 64.
  • La Bulgarie. Aperçu geographique illustre. Sofia, 1924. с. 87.
немски език
  • Südbulgarien. Seine Bodengelstaltung, Erzeudnisse, Bevölkerung, Wirtschaft und geistige Kultur. Inaug. Diss. Leipzig, 1896. с. 80.
  • Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text. Heft 17 Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beogachtungen. Sarajevo, 1913. с. 182.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Allgemeines, Paläogeographisches, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Leipzig, 1916. с. 129.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Bevölkerung, Volkswirtschaft, Siedlungsverhältnisse), mit 24 Tafeln und einer Eisenbahnkarte. Leipzig, 1917. с. 182.
  • Bulgarien und die Dobrudscha. Politisch-geographische Notizen. Bern, 1917. с. 32.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

руски език
  • Болгарiя. Съ кратою болгарскихъ железныхъ дорогъ и 44 иллюстрацiями. Одесса, 1911. с. 235.
унгарски език
  • Bulgaria, föld-es neprajz. Budapest, 1917. с. 162.
чешки език
  • Bulgarsko a maře Egejskè. Thrakijska otázka. Praha, 1921. с. 48.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

български език
  • Момчил юнак. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 67 – 76.
  • Крум. Исторически очерк. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 70 – 81.
  • Грамотността на населението в Княжество България. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 103 – 108.
  • География в програмата на педагогическите училища. // Български преглед кн. 9 – 10. 1896. с. 209 – 211.
  • Географията на държавния изпит за учители в средните ни училища. // Български преглед кн. 11. 1896. с. 150 – 152.
  • Потик за реформа в учебния план по география. // Училищен преглед кн. 10. 1896. с. 1046 – 1061.
  • Крали Марко у старите западни историци. // Български преглед кн. 12. 1896. с. 163 – 164.
  • Долината на река Осъм. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 52 – 64.
  • Географията в програмата за педагогическите училища. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 107 – 117.
  • Някои подробности за заробването и смъртта на император Балдуин. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 24 – 31.
  • Антропогеографски бележки върху Балканския полуостров. // Български преглед кн. 9. 1897. с. 23 – 35.
  • Няколко думи върху обучението по физическа и политическа география в първи клас. // Отчет на Софийската мъжка гимназия за 1897. 1897. с. 1 – 11.
  • Задача и съдържание на днешната географска наука. Встъпителна лекция. // Български преглед кн. 12. 1898. с. 21 – 41.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 3. 1898. с. 69 – 92.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 71 – 99.
  • Глава Панега. Принос към изучаването на карста в България. // Български преглед кн. 10. 1900. с. 58 – 76.
  • Няколко бележки върху температурата на въздуха в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 114 – 121.
  • Няколко бележки върху валежа в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 708 – 716.
  • Нашата черноморска граница. Политикогеографска студия. // Задружен труд кн. 11. 1902. с. 996 – 1012.
  • Дневният вървеж на температурата в София. // Периодическо списание кн. 64. 1903. с. 631 – 635.
  • В Западна Стара планина. // Известия за командировките на Министерство на народната просвета кн. I. 1904. с. 106 – 118.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Училищен преглед кн. 10. 1904. с. 90 – 107.
  • Гебедженското езеро. Предварителни морфометрични бележки. // Годишник на Софийския университет. 1904/1905. с. 68 – 74.
  • Град Варна. Културногеографски бележки. // Периодично списание кн. LXV. 1905. с. 191 – 237.
  • Хипсометрични отношения на Княжество България. С една карта. // Периодическо списание кн. 64. 1905. с. 599 – 607.
  • Накитите у природните народи. // Светлина кн. 3. 1905. с. 9 – 11.
  • Тектониката на България. // Периодическо списание кн. 66. 1905. с. 275 – 280.
  • Статистически бележки върху населението в София. // Соисание на Българското икономическо дружество кн. 8 – 9. 1905. с. 504 – 510.
  • Вятърът и град София. // Българска сбирка кн. 4. 1906. с. 221 – 224.
  • Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. // Годишник на Софийския университет. 1905/1906. с. 245 – 255.
  • Из средновековната история на град Варна. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 4. 1906. с. 230 – 241.
  • Нашите селища в свръзка с тяхната надморска височина. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 1. 1906. с. 1 – 19.
  • Упътване за изучаване на селищата в Българските земи. // Училищен преглед кн. 2. 1906. с. 217 – 227.
  • Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония. // Периодично списание LXVIII. 1906. с. 469 – 521.
  • Бележки за пътя Русе – Варна в XVIII век и за главните селища край него. // Годишник на Софийския университет III-IV. 1906/1907. с. 129 – 152, 178 – 179.
  • Силата на множеството. // Българска сбирка кн. 4. 1907. с. 249 – 251.
  • Принос към географията на Княжество България. // Периодично списание кн. LXVIII. 1908. с. 263 – 293, 383 – 411, 553 – 603.
  • По повод на Чаракчиевата рецензия на книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ от Ганчо Цанов. // Военен журнал кн. 5. 1908. с. 831 – 835.
  • Западната граница на Македония и албанците. // Библиотека на Славянска беседа кн. 1. 1908. с. 64 – 92.
  • Човекът и земята. Антропогеографски бележки. // Българска сбирка кн. 4. 1908. с. 421 – 428.
  • Хидрография на България. // Годишник на историко-филологическия факултет V. 1908/1909. с. 1 – 54.
  • България в средновековните карти. // Периодично списание LXX. 1909. с. 58 – 161.
  • Откриването на севррния полюс. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 98 – 101.
  • Черно море. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 65 – 69.
  • Впечатления от Македония. Сказка, държана по покана на Македоноодринското дружество на 24 и 31 януари 1910 г. // Български преглед кн. 3. 1910. с. 147 – 161.
  • Чалъкавакски проход в Стара планина. // Годишник на историко-филологическия факултет VII. 1910/1911. с. 1 – 25.
  • Културни растения в България. // Естествознание кн. 5. 1911. с. 274 – 281.
  • Предговор и бележки. // В издадената под редакцията на проф. А. Иширков Орохидрография на Македония, от Васил Кънчов, Пловдив 1911 г. 1911. с. V-X, 191 – 201.
  • Норвегия. // Естествознание кн. 4. 1912. с. 385 – 391.
  • Македонският въпрос остава открит. // Свободно мнение 10. 1913. с. 4 – 6.
  • Княз Черкаски и границите на България. // Свободно мнение 48. 1914. с. 667 – 669.
  • Шар планина. // Отечество кн. 1. 1914. с. 3 – 6.
  • Разширение на сръбската държава в 1833 – 1878. // Български сговор 10 – 11. 1915.
  • Скопската област останала българска и под духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия. // Известия на историческото дружество кн. IV. 1915. с. 53 – 70.
  • Охридското езеро и град Охрид. // Летопис на Българска академия на науките III. 1916. с. 67 – 97.
  • Богатствата на Румъния. // Военни известия 280. 1916.
  • Името Добруджа. // Отечество кн. 1. 1917. с. 11.
  • Град Призрен. // Седмичен преглед кн. 2. 1917. с. 3 – 5.
  • Физическа география на Добруджа. // Сборник Добруджа. 1918. с. 1 – 43.
  • Тракийската ни граница според парижкия договор за мир. // Читалищен преглед кн. 7 – 10. 1919. с. 295 – 297.
  • Географската връзка на Тракия с България. // За Тракия. 1920. с. 11 – 19.
  • Брой на българите. Библиографско-статичстически бележки. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1. 1921. с. 40 – 48.
  • Пловдив и Родопа. // Родопски глас бр. 4. 1921. с. 1 – 6.
  • Географски излети и научни пътувания. // Училищен преглед кн. 5. 1921. с. 183 – 189.
  • Биволът в България. Биогеографски бележки. // Естествознание и география V. 1921. с. 9 – 10, 342 – 349.
  • Дакоромъните в Балканския полуостров. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. II. 1921. с. 73 – 91.
  • Числен израз на разпокъсана България. // Свободно мнение 1. 1922. с. 4 – 6.
  • Културни растения в македония. Мак. // Македония кн. 2. 1922. с. 30 – 36.
  • Културни растения в македония. Сусам. // Македония кн. 4. 1922. с. 19 – 23.
  • Град Търново. // Български турист кн. 5. 1922. с. 70 – 71.
  • Де е станала Златишката битка в 1443 г.. // Списание на Българската академия на науките кн. XXIV. 1922. с. 9 – 20.
  • Имената на някои наши градове. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1 – 2. 1922. с. 1 – 10.
  • Картофите в България. // Икономически преглед бр. 14. 1922. с. 2 – 3.
  • Походите на Крал Владислав III в България в 1443 и 1444 г.. // Полска библиотека кн. 8. 1923. с. 25 – 53.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 3. 1923. с. 5 – 7.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 5. 1923. с. 5 – 6.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 7. 1923. с. 4 – 5.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 9. 1923. с. 4 – 6.
  • Троянският манастир Св. Богородица. // Български турист кн. 3. 1923. с. 34 – 37.
  • Нашата културна степен. // Полет 16. 1924. с. 4 – 6.
  • Струмишко. Стопански чертици. // Македонски преглед кн. 1. 1924. с. 26 – 37.
  • Пояснителни бележки към Карта на сегашна България. Македония и прилежащите земи в 4 листа. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Русет. // Геогрфаска библиотека 4. 1924. с. 3 – 12.
  • Няколко бележки за град Бургас. // Морски сговор бр. 1. 1925.
  • Кой е Александър Х. Русет?. // Слово бр. 803. 1925.
  • Географската връзка на Македония с България. // Македонски преглед кн. 4. 1925. с. 27 – 35.
  • Град Елена. // Български турист кн. 5. 1925. с. 68 – 70.
  • Град Елена. // Сборник за Иларион Макариополски (1812 – 1875). 1925. с. 101 – 112.
  • Характерни черти на градовете в Царство България. // Годишник на историко-филологическия факултет XXI. 1925. с. 1 – 26.
  • Географската карта на българската земя от П. И. Шафарик. // Българо-чехословашка взаимност бр. 2. 1925. с. 11.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Български турист кн. 10. 1925. с. 156 – 160.
  • Историко-политическият елемент в гъстотата на населението в България. // Сборник Васил Н. Златарски. 1925. с. 91 – 99.
  • Областното име Загоре или Загора в миналото и сега. // Известия на Народния етнографски музей в София V. 1925. с. 80 – 88.
  • Името България. // Sbornik Čekoslovenské Spolenčosti Zemepisne. 1926. с. 66 – 71.
  • Влиянието на културата върху слабокултурните народи. // Училищен преглед кн. 1 – 2. 1926. с. 139 – 150.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Сборник Копривщица. 1926. с. 235 – 262.
  • Името България. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. I-IV. 1926. с. 1 – 7.
  • Македония. Име и граници. // Македонски преглед год. III, кн. 1. с. 1 – 22.
  • Статистически бележки за населението на град Силистра. // Сборник Силистра и Добруджа. 1927. с. 197 – 202.
  • Град Шумен, поселищно-географски чертици. // Сборник Климент Търновски. 1927. с. 5 – 29.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Земетресенията ще продължат ли?. 1928. с. 1 – 21.
  • Политикогеографски преглед на Кралство Италия. // Годишник на Свободния университет VI, VII. 1928. с. 20 – 32.
  • Град София преди 50 години. // Столичен общински вестник бр. 1 – 2. 1928.
  • Българите вън от границите на България. // Пряпорец бр. 28. 1928.
  • Балканите за балканските народи. // Отец Паисий бр. 2. 1928. с. 25 – 26.
  • Идея за обединението на южните славяни в ново време. // Отец Паисий бр. 4. 1928. с. 61 – 63.
  • Град София и. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 1 – 14.
  • София по време на освобождението. Население на София. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 56 – 78.
  • Прилагателните „бял“ и „черен“ в нашата топонимия. // Родна реч кн. 2. 1928. с. 85 – 87.
  • Българите в Бесарабия. // Отец Паисий 14, 15. 1928. с. 234 – 235.
  • Гъстота на населението в България. // Научен преглед кн. 2. 1928. с. 59 – 68.
  • Д-р Крум Дрончилов. // Общ годишник за България 1926 – 1929. 1929. с. 600 – 602.
  • Раса, племе, народ и нация. // Отец Паисий бр. 3. 1929. с. 33 – 35.
  • Георги Раковски за етнографията на Източна Тракия. // Отец Паисий бр. 5. 1929. с. 72 – 74.
  • Политическо-географско схващане за държавата. // Научен преглед кн. 1. 1929. с. 56 – 61.
  • Град Ловеч. // Български турист кн. 4. 1929. с. 50 – 55.
  • Нашата народностна политика. // Отец Паисий бр. 10. 1929. с. 157 – 160.
  • Географски изучавания на България в последните три години (1927 – 1929). Библиографски бележки. // Научен преглед кн. 2. 1929. с. 99 – 105.
  • Варна и Бургас. // Морски сговор бр. 6. 1929. с. 12 – 13.
  • Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1929. с. 331 – 335.
  • Проф. Б. Цонев. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 3 – 5.
  • Вместо предговор. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 6 – 61.
  • Река Осъм. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 19 – 22.
  • Климатът на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 40 – 42.
  • Имената на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 88 – 89, 91 – 92.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 116 – 118.
  • Къси бележки, писма и други. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 119 – 131.
  • Извадки от стари български вестници. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 133 – 135.
  • Географско изучаване на Царство България. // Училищен преглед кн. 8 (год. XXIX). с. 1153 – 1168.
  • Науките в България днес. География. // Българска книга кн. 4 – 5. 1930. с. 433 – 438.
  • Брой и разпределение на българите в Добруджа в 1918 г. С една карта. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1930. с. 29 – 54.
  • Имена и граници на Тракия. // Тракийски сборник кн. II. 1930. с. 3 – 14.
  • Българите в Румънското кралство. // Отец Паисий бр. 7. 1930. с. 93 – 97.
  • Народностна структура в Югославия. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1930. с. 309 – 314.
  • Махалите в гр. Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 120 – 123.
  • Населението на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 124 – 130.
  • Добавки и поправки. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 163 – 165.
  • Географска библиография. // Научен преглед кн. 3. 1931. с. 237 – 247.
  • Орешакът и манастирът Успение на Пресвета Богородица. // Сборник Митрополит Максим. 1931. с. 1 – 13.
  • Мирю и Д-р Коста Павлови. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 43 – 56.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 97 – 99.
  • Учители и учителки в Ловеч преди освобождението на България от турската власт. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 120 – 131.
  • Бъдещето на град Варна. // Българска земя кн. 3. 1931. с. 6 – 9.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 4. 1932. с. 45 – 48.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 5. 1932. с. 61 – 65.
  • Ловчанци и освободителното движение в България. Мирон, Бешков и Христо Иванов Големия. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 47 – 57.
  • Анастас Ц. Хитров, Цвятко х. Павлов, Христо Йовков Пушкаров, Тома Ст. Хитров. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 123 – 128.
  • Село Галата. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 201 – 208.
  • Историко-етнографски преглед на населението в Царство България. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1933. с. 5 – 38.
френски език
  • Geographie de la Principaute de Bulgarie. (Orographie, Hydrographie, Climat, Vegetation, Faune). // La Bulgarie Contemporaine. 1905. с. 17 – 36.
  • Geographie physique de la Dobroudja. // La Dobroudja. 1918. с. 1 – 43.
немски език
  • Die Bevlökerung in Bulgarien und ihre Siedlungsverhältnisse. // Pettermanns geogr. Mitteilungen II. 1911. с. 117 – 122, 179 – 185.
  • Das Erdbeden von Tirnowo in Bulgarien. // Deutche Levante-Zeitung 16. с. 653 – 655.
  • Ethnographische Karte des Bulgarentums auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. // Pettermanns geogr. Mitteilungen 61. 1912. с. 339 – 342.
  • Physische Geographie der Dobrudscha. // Dobrudscha. 1918. с. 1 – 32.
руски език
  • Баланскiй полуостров. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 209 – 214.
  • Балканы. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 214 – 217.
английски език
  • Geography of the Principality Bulgaria. // Bulgaria of today. 1907. с. 3 – 16.
  • Nationalistic structur of Jugoslavia. // Macedonia 3. 1932. с. 46 – 51.
италиански език
  • L'etnographia delle Macedonia. // L'Italia all' Estro I, 13. 1907. с. 199.
сръбски език
  • Софиjа антропогеографске црте. // Гласник Српског географског Друшства I. 1912. с. 176 – 182.
шведски език
  • Bulgariens geografi i Det bulgarske folket. // Bulgarern. 1918. с. 61 – 106, 131 – 146.
полски език
  • Badania Geograficzne w Bugŀarij. // Czasopismo Geograficzne t. V, 17 – 18. 1927. с. 95 – 110.

Критики и отзиви[редактиране | редактиране на кода]

  • Нов географски атлас с 24 карти по всеобщата география на долните класове. Стъкми Д. В. Манчов. Пловдив 1895. // Училищен преглед кн. 2. 1896. с. 195 – 198.
  • Света гора (пътни бележки) от В. Кънчов, Пловдив 1896. // Български преглед кн. 1. 1896. с. 113 – 114.
  • Трагови старих глечера на Рили. От Д-р Цвийч в Глас српске кралевске академjе LIV. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 126 – 127.
  • Geographische Zeitschrift. Dritter Jahrgang, fünftens Heft. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 142 – 144.
  • Годишник на Българското природоизпитателно дружество за първата и втората (1896/1897 и 1898) година. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 130 – 136.
  • Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало от Васил Кънчов. // Периодическо списание кн. 55 – 56. 1898.
  • Екскурзия по западна Стара планина от Д. Илков. // Военен журнал кн. 15, 16.
  • Das Rila-Gebirge und seine ehmalige Velgletscherung. Von Prof. Dr. Cvjić. // Български преглед кн. 7. 1898. с. 136 – 149.
  • Рецензии на 26 учебника по география за I, II и III класове, печатани в Училищен преглед. // Училищен преглед кн. 3. 1899. с. 331 – 358.
  • Новата сръбска карта на Македония под сръбска власт в мярка 1:100 000. // Македонски преглед кн. 2. 1930. с. 126 – 129.

Литературни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Песни. // Съвременник кн. 5. 1889. с. 53.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра II. 1890. с. 556 – 559.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра III. 1891. с. 17 – 19.
  • Господар и слуга. // Искра кн. 3. 1891. с. 149 – 155.
  • После войната. // Искра III. 1891. с. 222 – 230.
  • Световни промени. // Искра III. 1891. с. 386 – 392, 472 – 475.
  • На заговезни. // Искра IV. 1892. с. 78 – 82.
  • Финансов. // Искра IV. 1892. с. 602 – 604.
  • Изгубената яка. Картина из живота. // Извор кн. 1. 1892. с. 15 – 18.
  • Лятна вечер. // Извор кн. 2. 1892. с. 50.
  • Дядо ми ме изцери. // Извор кн. 3. 1892. с. 109 – 116.
  • Две приказки. // Извор кн. 5. 1892. с. 201 – 204.
  • Из клането в Ловеч. // Извор кн. 11. 1892. с. 483 – 485.
  • Задуха. // Мисъл кн. 7 – 8. 1893. с. 414 – 418.
  • Стефанчо х.Петров. // Мисъл кн. 1. 1894. с. 66 – 78.
  • Планинче. Разказ. // Мисъл кн. 11. 1894. с. 808 – 812.
  • Приказка за фрака. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 44 – 48.
  • Вътрешен враг на отечеството. Хумореска. // Български преглед кн. 11. 1895. с. 1 – 9.
  • Магия. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 1 – 6.
  • Приказка за галошите. // Наш живот кн. 2. 1901. с. 99 – 101.
  • Приказка за ореховата сянка. // Наш живот кн. 6. 1902. с. 247 – 250.
  • Лошо захвана, как ли ще свърши. // Мир бр. 1587, 1588, 1589, 1590. 1905.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Сборник 1933, с. VII – VIII.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2154.
  3. Пенков 1987, с. 5.
  4. а б в г д е ж з и к л м н ((bg)) Михайлов, Пено. За личното име на първия български географ Анастас Иширков. // "География 21". Посетен на 26 януари 2017 г.
  5. а б в г Сборник 1933, с. VII.
  6. а б Пенков 1987, с. 7.
  7. Пенков 1987, с. 6.
  8. Пенков 1987, с. 8.
  9. а б Пенков 1987, с. 16.
  10. Пенков 1987, с. 17.
  11. а б в г д Тодорова 2009, с. 90 – 91.
  12. а б в г д е ж Сборник 1933, с. VIII.
  13. Пенков 1987, с. 24.
  14. Пенков 1987, с. 16 – 17.
  15. ((bg))  История на Българското географско дружество. // Българско географско дружество. Посетен на 8 юни 2017 г.
  16. а б в г д е ж з ((bg))  „Проф. Анастас Иширков – Фондове“. // Енциклопедия Дарителство. Посетен на 26 януари 2017 г.
  17. Пенков 1987, с. 9.
  18. ((bg))  Дарители. // Регионална библиотека „Проф. Беньо Цонев“ – Ловеч. Посетен на 8 юни 2017 г.
  19. ((bg))  Дарители. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 8 юни 2017 г.
  20. Заповед № 2191 на Министерство на народното просвещение от 18 юни 1942 г.
  21. Заповед № 2588 на Министерство на народното просвещение от 15 юли 1942 г.
  22. Пенков 1987, с. 54.
  23. Пенков 1987, с. 22.
  24. Кираджиев, Светлин. География на видните българи. София, Издателство на Българска академия на науките, 1993. ISBN 954-430-218-2. с. 78.
  25. Панайотов, Филип. България 20 век: Алманах. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 555.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му преподавателска дейност. // Известия на Българското географско дружество кн. I. 1933.
  • Пенков, Игнат. Анастас Иширков. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987.
  • Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 978-954-07-2909-1.
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 89 – 92. ISBN 978-954-8259-84-2
  • Петков, Ст. Проф. д-р А. Т. Иширков като съгражданин, другар, приятел и колега от млади години до днес, В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., печ. П. Глушков, 1934, с. 149 – 156

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония