Анастас Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Спасов
български резбар
Anastas Spasov.jpg
Роден
Починал
1936 г. (80 г.)

Анастас (Насте) Спасов Гинов е български зограф, един от видните представители на Дебърската художествена школа. Според Асен Василиев творбите му са нетрадиционни, като рисунъкът му е почти академичен.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Спасов е роден в малореканското село Осой в 1856 година[1] или според други източници около 1862 година.[2] Син е на резбаря Спас Гинов (? – около 1870). Учи в славяно-българско училище в родното си село. Учи иконопис при братовчед си Исая Джиков, а по-късно при Христо и Кузман Макриеви. Рисува из дебърските села, в църквата „Въведение Богородично“ в Долно Мелничани и в манастирчето „Свети Архангел Михаил“ в родното си село.[1]

В 1899 – 1901 година работи във Врачанско. В църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Враца негови са иконите на Свети Спиридон, Свети Илия и Свети Тома, на която има надпис „1901 ктиторы рȢфеть дȢлгерскій майсторъ Анастасъ Спасовъ“. Работи в Берковско и Кутловишко. Рисува икони за църквите „Рождество Богородично“ и „Свети Николай“ в Берковица (1907 – 1908). В църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Кутловица рисува иконите на Света Параскева и Свети Иван Рилски.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Анастас Спасов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 1 дебърска дружина.[2]

След Балканската война, рисува иконите на дебърската църква „Свети Спас“, бивша джамия.[1]

Според Асен Василиев Анастас Спасов е добър майстор, който не следва традиционното тълкуване на иконата. Рисунъкът му е почти академичен, като познава тона, формата и светлосянката. Умее да обобщава формите, особено при дрехите, при които избягва традиционното множество драперии,[3] както и прекомерната употреба на злато. При изписването на лицата също показва собствен стил – познава формите, а колоритът е постигнат чрез изискани и прозрачни тонове.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 256.
  2. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 257.
     Портал „Македония“         Портал „Македония