Анастас Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За за възрожденския деец вижте Насте Стоянов.

Анастас Стоянов
V deistvie 7 Shte te tyrpya oshte malko.jpg
Роден 2 август 1931 г.
Починал 24 декември 2004 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр Поезия, проза, публицистика
Тема Любов, България
Съпруга Виолета
Деца Калин, Милена

Анастас Стоянов е български поет, писател, журналист и публицист, функционер на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 август 1931 г. в село Живовци, недалеч от гр. Монтана, тогава гр. Фердинанд.

В рода му битува легендата за родство с родения в Радовиш, днешна Македония, Анастасий Струмишки, чието име българската църква почита на 29 август.

Предците му, издънка на Солунски българи, са били дюлгери каменоделци. Много мостове, църкви и манастири са съхранили следи от теслите и длетата им. Последното, което са съградили дядо му и баща му са Живовският каменен мост, църквата в селото, камбанарията и училището, в което е учил и той самият.

В момента руините на църквата и останките от училището се издигат на брега на язовир Огоста.

До язовира

В края на 19 век дядо му Анастас Златанов, беден трънски майстор, заедно със своя брат се заселват в село Живовци, Михайловградско. За баща му Стоян Анастасов Златанов, се знае малко - работил е заедно с дядо му като зидар. Умира твърде рано, едва двадесетгодишен. Наскоро след това починал и дядо му. След няколко години майка му - Верка Георгиева Стоянова, се омъжва повторно.

Прогимназия завършва в родното си село. В периода от 1946 г. до 1951 г. Анастас Стоянов учи в Мъжка гимназия „Ген. полк. Христо Михайлов“ в гр. Михайловград. По това време директор на гимназията е бил Жечо Боздуганов. Сега гимназията носи името природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“.

Като десетокласник, през 1949 г. той написва стихотворението „С Михайловски дух несломим“[1], което става химн на гимназията. Музиката на химна е написана от друг ученик - Георги Андреев.

Химн на гимназия "Христо Михайлов", Михайловград

Учи филология и журналистика в Софийския университет.

За първи път печата във в. Народна младеж през 1949 г.

Бил е редактор в Радио София (1957-59). През периода 1959-65 г. работи във в. Септемврийче. От 1965 до 1966 г. е завеждащ редактор в издателство Народна младеж. Секретар е на СБП (Съюз на българските писатели) (1966-69), редактор е във в. Народна младеж (1969-72). В периода 1972-74 е главен редактор на сп. Пламък – тогава орган на СБП, а от 1974 до 1991 е главен редактор на сп. Пламъче – списание за детско-юношеско литературно творчество. В периода Ноември 1994 до Април 1995 е главен редактор на в. "Вселена".

Превеждал е от руски език стихотворения на Сергей Есенин, Иля Еренбург, Саят-Нова, Нил Гилевич и др.

Благодарение на комбинацията от талант и свободомислие, творческият му живот е белязан от издигания и спадове. Така например в началото на 60-те той, повлиян от френския сюрреалист и дадаист Луи Арагон, публикува стихове без препинателни знаци. Това скандализира тогавашното висше партийно и държавно ръководство и той губи възможност да печата за няколко години. По-късно, пак по настояване на партийното ръководство, бива назначен за главен редактор на авторитетното и политически значимо по това време списание Пламък. Следва предложение за наказания и уволняване. Бил е и секретар на СБП – по това време длъжност със сериозно политическо и административно влияние върху тогавашните „кадри на идеологическия фронт“.

За Анастас Стоянов споменава в своите „Задочни репортажи“ и писателят-емигрант Георги Марков. Своята гледна точка за вечерята в двореца „Бистрица“, Анастас Стоянов е описал в неиздадената му още книга „Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели“.

След 1989 г. Анастас Стоянов е обект на остри нападки, публикувани тогава във в. Работническо дело, Народна култура и др. Обект е дори на нападки, написани в самоделни плакати, разлепени по стените на сградите около пл. „Славейков“ в София.

Почти 15 години след 1989 г. той се самоизолира и пише, без да издава книги.

През 2004 г. излиза последната му книга издадена приживе – „Ранни рани“.

През 2005 г. краеведският отдел на Общинската библиотека „Гео Милев“ в гр. Монтана е наречен на името на Анастас Стоянов.

След смъртта му, с издаването на подготвените от него за печат книги, се заема неговата съпруга Виолета Сотирова-Стоянова и децата му Калин и Милена Стоянови. За редактор на бъдещите си книги, той беше определил Времето.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първото си стихотворение („Ковач“), написва още в прогимназията, а първата си книга („Първа любов“) издава през студентските си години, през 1955.

В творчеството му може да бъдат открити елементи на романтика и приказност. Според собствените му думи винаги се е придържал към реални събития и реални личности, колкото и да ги е „опоетизирал“ и „разкрасявал“. Така е в повестта му „Имаше едно момче“, в романите му „Конници“ и „Хищникът“, също и в приказките му за Малчо. Същото се отнася и за поезията му.

Както той казва:

Бях верен на времето, в което се родих, живях и творих. И нямам намерение да се ровя в гардероба на старите си творби, за да ги преправям според ръста на новите моди и съдбовни превратности. Пък и искам да си остана верен на майчиния завет: не кръшкай в живота, чедо, помни, че си син на майка Стоянова, а не на майка Бежанова...

Някои от произведенията му или части от тях са преведени на руски, беларуски, украински, френски, английски и др. езици.

По данни от „Речник на българската литература“[2] и други справочни издания за него и творчеството му са писали Борис Делчев, Димитър Канушев, Минко Николов, Ефрем Каранфилов, Пантелей Зарев, Стефан Елефтеров, Иван Цветков, Людмила Григорова, Симеон Хаджикосев, Енчо Мутафов, Иван Милчев, Йордан Василев, Николай Янков, Даря Табакова, Михаил Василев, Благовеста Касабова, Георги Пенчев, Никола Инджов, Тихомир Йорданов, Борис Борисов, Никола Намерански, Юлий Йорданов[3] [4], Юлия Иванова [5] и изданието „Кой кой е в Монтана“[6]. За него споменава и Йордан Радичков, с когото са делили не една ловна раздумка.[7].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа любов, изд. Народна младеж, 1955
  • Майска виелица, изд. Български писател, 1961
  • Пъстрата торбичка, изд. Народна младеж, 1961
  • Есенни макове, изд. Държавно военно издателство, 1962
  • Посвещение, изд. Български писател, 1964
  • Имаше едно момче, изд. Народна младеж, 1964, 1973, 1979
  • Имаше едно момче (на беларуски език), редактор Нил Гилевич, превод Вл. Антонович, 1970
  • Имаше едно момче (на руски език), изд. Детская литература, Москва, превод Т. Елисеева, 1970
  • Имаше едно момче (на украински език), превод Татяна Рудой, 1977
  • Имаше едно момче (на молдовски език), превод Влад Берлински, 1983
  • Малко е да те обичам, изд. Народна младеж, 1964
  • Наричайте ме вечност или миг, изд. Български писател, 1966
  • Звезда запали селото, изд. Народна младеж, 1966
  • Кладенчови очи, изд. Български писател, 1967
  • Уловени сънища, изд. Български писател, 1970
  • Танцът на Шива, изд. Държавно издателство Варна, 1970
  • Мравешка пътека, изд. Български писател, 1971
  • Конници, изд. Държавно издателство Варна, 1971
  • Неделни новели, изд. Профиздат, 1973
  • Пралюбов, изд. Български писател, 1973
  • Очарование, изд. „Георги Бакалов“ – Варна, 1974
  • Скитания, Изд. на Отечествения фронт, 1974
  • Стихотворения, изд. Народна младеж, 1976
  • 100 приказки, изд. Български писател, 1977
  • На грешната земя, изд. Български писател, 1978
  • Още 100 приказки за Малчо, изд. Български писател, 1980
  • Трицветна читанка, изд. Народна младеж, 1980
  • Жертвено цвете, изд. Български писател, 1981
  • Повече от любов, изд. Народна младеж, 1982
  • Имаше едно момче, изд. Отечество, 1984
  • Търсете българския алпинист, изд. Хр. Г. Данов, 1985
  • Нов обитател в зоо градината, изд. Библиотека Славейче, 1987
  • Казвам се Малчо, изд. Български писател, 1987
  • Златната лисица – част първа - Хищникът, изд. Партиздат, 1989
  • Имаше едно момче – повест приказка в три части, изд. Народна младеж, 1989
  • Ранни рани, 2004
  • На грешната земя - лирика, изд. Водолей, 2005
  • В храма на рогатите ангели, изд. Наслука, 2006
  • Казвам се Малчо – приказки и притчи, изд. Д-р Иван Богоров, 2007
  • Това момче бях аз, изд. издателско ателие „АБ“, 2007
  • Обратно пътуване, изд. Българска книжница, 2008
  • Тайната вечеря в Царска Бистрица – Живи и живели, Предстои издаване

Участие в антологии[редактиране | редактиране на кода]

  • Антология на световната любовна лирика, съставителство и редакция Владимир Свинтила, Любен Любенов, Григор Ленков, изд. „Народна младеж“, 1967
  • Поети и писатели, родени в Михайловградски окръг, Окръжна методична библиотека, Михайловград, 1968
  • Това е песен: Антология на двадесет и петте рози, съставителство и редакция Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1969
  • Антология на българската поезия, том втори, съставителство и редакция Ел. Багряна, Ив. Давидков, Г. Джагаров, П. Динеков, Мл. Исаев, В. Колевски, Ан. Стоянов, изд. „Български писател“, 1969
  • Кой какъв е и защо такъв е, том четвърти, съставителство и редакция Николай Янков, изд. „Бълг. художник“, 1969
  • Приказки от Български писатели, съставителство и редакция Кръстьо Станишев, изд. „Български писател“, 1981
  • Болгарская поезия, Серия „Европейская поезия“, изд. „Художественая литература“, 1982
  • Речник на българската литература, три тома, съставителство и редакция Георги Цанев, Изд. на БАН, 1982
  • Слънце от макове, съставителство и редакция Георги Струмски, Анастас Стоянов, изд. „Народна младеж“, 1984
  • Училището празнува, съставителство и редакция Ал. Чоев, Радой Киров, изд. „Народна просвета“, 1986
  • Писатели, деца и книги, Д. Василев, изд. „Отечество“, 1987
  • Антология Български писатели от втората половина на XX век, съставителство и редакция Павел Матев, П. Караангов, Н. Инджов, П. Братинов, М. Бенчев, изд. „Български писател“, 1995
  • Антология Българска поезия за деца, съставителство и редакция Михаил Василев, П. Парашкевов, Ел. Савова, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995
  • Поетична антология за Куба с любов, съставителство и редакция Матей Шопкин, изд. „Вангелия“, 2000
  • Антология на съвременни български поети. Разпятия от думи, съставителство и редакция, Камен Васевски, изд. „Български писател“, 2001
  • Камбаните на съвестта: Български поети за Беларус, изд. „Илинда-Евтимов“, 2003
  • Антология на българската епиграма, съставителство и редакция Красимир Матев, Марко Ганчев, Т. Климентов, изд. „Чернат“, 2003
  • Българийо, родино моя, съставителство и редакция Атанас Звездинов, изд. къща ДАЛ СИАТ, 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 85 години от рождението на Христо Михайлов и 60 години гимназия "Христо Михайлов", издание на Образцова политехническа гимназия "Хр. Михайлов", 1978, Михайловград.
  2. Речник на българската литература, 1982, София, изд. на БАН, 3 том, стр. 380.
  3. http://geom-bg.com/?p=21176
  4. http://geom-bg.com/?p=17296
  5. Анастас Стоянов в местния и периодичен печат, био-библиография, Регионална библиотека "Гео Милев", Монтана, 2007.
  6. Кой кой е в Монтана, изд. къща Арт, Монтана, 1998.
  7. Йордан Радичков, Кучешка преписка, LiterNet, 4 октомври 2002 г. (Първа публикация в кн. "Скандинавците", С., 1985)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за