Анатолий Солоницин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анатолий Солоницин
руски актьор
Роден: 30 август 1934 г.
Богородск, СССР
Починал: 11 юни 1982 г.  (на 47 години)
Москва, СССР

Анатолий (Ото) Алексеевич Солоницин (на руски: Анато́лий (Отто) Алексе́евич Солони́цын) е руски (съветски) филмов и театрален актьор.

Биография[редактиране | edit source]

Анатолий Солоницин е роден на 30 август 1934 г. в град Богородск, Горковска област, в семейството на поволжски немци. След завършване на училището при Свердловския драматичен театър през 1960 г., започва работа като актьор в него. Играе в театрите в Свердловск, Минск, Новосибирск, Талин. Кандидатства три пъти в ГИТИС (Руската академия за театрално изкуство) но е отхвърлян. От 1972 г. е актьор в театъра на Ленсъвета, Ленинград. В киното се снима за пръв път през 1963 г. През 1966 изиграва главната роля в „Андрей Рубльов“ на Тарковски, която му донася широка известност. С големия руски режисьор го свързва дългогодишно сътрудничество. Солоницин участва в прочутите филми на Тарковски: „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“. През 1981 г. става лауреат на Берлинския кинофестивал в категорията „Най-добър актьор“, за изпълнението си във филма „Двадесет и шест дни от живота на Достоевски“. Същата година получава званието „Заслужил артист на РСФСР“.

Женил се е три пъти, има две деца. Умира от рак на белите дробове през 1982 г.

За не дългия си живот (47 г.), се е снимал в четиридесет и шест игрални филма.

Филмография[редактиране | edit source]

  • 1963 — „Делото Курт Клаузевиц“
  • 1966 — „Андрей Рубльов“ — Андрей Рубльов
  • 1967 — „В огъня нама брод“
  • 1968 — „Шанс едно на хиляда“
  • 1970 — „В лазурната степ“
  • 1971 — „Проверка на пътищата“
  • 1972 — „Гросмайстор“
  • 1972 — „Да обичаш човека“
  • 1972 — „Принцът и просякът“
  • 1972 — „Соларис“ — доктор Сарториус
  • 1974 — „Огледало“ — доктора
  • 1974 — „Под каменно небе“
  • 1974 — „Последният ден на зимата“
  • 1974 — „Свой сред чужди, чужд сред свои“ — председателя на Губком, Василий Сарийчев
  • 1975 — „Воздухоплавател“
  • 1975 — „Там, зад хоризонта“
  • 1976 — „Издигане“
  • 1976 — „Доверие“
  • 1976 — „Легенда за Тил“
  • 1976 — „Докато стоят планините“
  • 1977 — „А беше тихо“
  • 1977 — „Чантата на инкасатора“
  • 1977 — „Юлия Вревская“, на Николай Корабов
  • 1978 — „Обрат“
  • 1978 — „Трасе“
  • 1979 — „Сталкер“ — Писателя
  • 1979 — „Телохранител“
  • 1980 — „Двадесет и шест дни от живота на Достоевски“ - Фьодор Достоевски
  • 1980 — „Почиващи си от живота“
  • 1980 — „Сергей Иванович излиза в пенсия“
  • 1980 — „Тайнственият старец“
  • 1981 — „Мъже!“
  • 1981 — „Тайната на бележника“
  • 1981 — „Шапка“
  • 1982 — „Влакът спря“ - журналиста Малинин

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Солоницын, Анатолий Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.