Анатолий Солоницин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анатолий Солоницин
руски актьор
Роден
Починал
Погребан Ваганковско гробище, Москва, Русия
Активен период от 1963 г. до 1982 г.

Уебсайт

Анатолий (Ото) Алексеевич Солоницин [на руски: Анато́лий (Отто) Алексе́евич Солони́цын] е руски (съветски) филмов и театрален актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анатолий Солоницин е роден на 30 август 1934 г. в град Богородск, Горкиевска област, в семейство на поволжки немци.

След завършване на училището при Свердловския драматичен театър през 1960 г. започва работа като актьор в него. Играе в театрите в Свердловск, Минск, Новосибирск, Талин. Кандидатства три пъти в ГИТИС (Руската академия за театрално изкуство) но е отхвърлян. От 1972 г. е актьор в театъра на Ленсъвета, Ленинград. В киното се снима за пръв път през 1963 г. През 1966 изиграва главната роля в „Андрей Рубльов“ на Тарковски, която му донася широка известност. С големия руски режисьор го свързва дългогодишно сътрудничество. Солоницин участва в прочутите филми на Тарковски: „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“. През 1981 г. става лауреат на Берлинския кинофестивал в категорията „Най-добър актьор“, за изпълнението си във филма „Двадесет и шест дни от живота на Достоевски“. Същата година получава званието „Заслужил артист на РСФСР“.

Женил се е 3 пъти, има 2 деца. Умира от рак на белите дробове през 1982 г.

За недългия си живот (47 г.), се е снимал в 46 игрални филма.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 – „Делото Курт Клаузевиц“
  • 1966 – „Андрей Рубльов“ – Андрей Рубльов
  • 1967 – „В огъня нама брод“
  • 1968 – „Шанс едно на хиляда“
  • 1970 – „В лазурната степ“
  • 1971 – „Проверка на пътищата“
  • 1972 – „Гросмайстор“
  • 1972 – „Да обичаш човека“
  • 1972 – „Принцът и просякът“
  • 1972 – „Соларис“ – доктор Сарториус
  • 1974 – „Огледало“ – доктора
  • 1974 – „Под каменно небе“
  • 1974 – „Последният ден на зимата“
  • 1974 – „Свой сред чужди, чужд сред свои“ – председателя на Губком, Василий Сарийчев
  • 1975 – „Воздухоплавател“
  • 1975 – „Там, зад хоризонта“
  • 1976 – „Доверие“
  • 1976 – „Легенда за Тил“
  • 1976 – „Докато стоят планините“
  • 1977 – „Извисяване
  • 1977 – „А беше тихо“
  • 1977 – „Чантата на инкасатора“
  • 1977 – „Юлия Вревская“, на Николай Корабов
  • 1978 – „Обрат“
  • 1978 – „Трасе“
  • 1979 – „Сталкер“ – Писателя
  • 1979 – „Телохранител“
  • 1980 – „Двадесет и шест дни от живота на Достоевски“ – Фьодор Достоевски
  • 1980 – „Почиващи си от живота“
  • 1980 – „Сергей Иванович излиза в пенсия“
  • 1980 – „Тайнственият старец“
  • 1981 – „Мъже!“
  • 1981 – „Тайната на бележника“
  • 1981 – „Шапка“
  • 1982 – „Влакът спря“ – журналиста Малинин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Солоницын, Анатолий Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.