Ана Каренина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна Каренина
Анна Каренина
AnnaKareninaTitle.jpg
първото издание от 1878 г., Москва
Автор Лев Толстой
Първо издание 1878 г.
Русия
Оригинален език руски
Жанр роман
Анна Каренина в Общомедия

Анна Каренина е роман на Лев Толстой, който отразява трагичната любов между Анна Каренина, омъжена жена и офицера Вронски. Публикуван е в осем части последователно през 18751877 година в периодичното руско издание "Руски вестник", а самото написване започва през 1873. Толстой влиза в конфликт с издателя си Михаил Катков по политическите въпроси, повдигнати в последната част (отрицателните възгледи на Толстой за руските доброволци, които заминават да се сражават в Сърбия); по тази причина първото цялостно издание на книгата е от 1878.

Широко възприеман като кулминация на литературния реализъм, Ана Каренина разказва любовната история на петербургската аристократка Ана Каренина на фона на феодалното руско общество от края на ХІХ в. Тъй като не разглежда Война и мир като роман, Толстой разглежда Ана Каренина като своя първи истински роман. Фьодор Достоевски го обявява за "безупречен, като произведение на изкуството." Неговото мнение се споделя от Владимир Набоков, който особено се възхищава от "безупречната магия на стила на Толстой," и от Уилям Фокнър, който описва романа, като "най-добрият писан някога."[1] Романът остава популярен, както показва и една анкета от 2007 сред 125 съвремени автори в Тайм, която обявява, че Ана Каренина е "най-великата книга, написана някога."[2]

Основни герои[редактиране | редактиране на кода]

Родословното дърво на Ана Каренина
  • Княгиня Ана Аркадиевна Каренина (Анна Аркадьевна Каренина): сестра на Степан Облонски, съпруга на Каренин и любовница на Вронски.
  • Граф Алексей Кирилович Вронски (Aлекceй Kиpиллoвич Bpoнcкий): любовник на Ана, офицер от кавалерията.
  • Степан "Стива" Аркадиевич Облонски (Cтeпaн "Cтивa" Aркaдьевич Oблoнский): държавен служител и брат на Ана, градски човек, 34-годишен. Неговото име е руската версия на английското Steve.
  • Княгиня Дария "Доли" Александровна Облонска (Дарья "Дoлли" Aлeксaндрoвна Oблoнскaя): съпруга на Степан, 33-годишна.
  • Граф Алексей Александрович Каренин: висш държавен служител и съпруг на Ана, по-стар от нея с двадесет години.
  • Константин "Костя" Дмитриевич Левин (Константин Дмитриевич Лёвин): ухажор на Кити, стар приятел на Стива, земевладелец, 32-годишен.
  • Николай Дмитриевич Левин (Николай Дмитриевич Лёвин): по-големият брат на Константин, обеднял алкохолик.
  • Сергей Иванович Кознишев (Сергей Иванович Кознышев): полубрат на Константин, известен писател, 40-годишен.
  • Княгиня Екатерина "Кити" Александровна Щербацкая (Екатерина Aлeксaндрoвна Щербацкая): по-малката сестра на Доли, а по-късно съпруга на Констанин Левин, 18-годишна.
  • Княгиня Елисавета "Бетси" Тверская (Елизавета "Бетси" Тверская): богата, с противоречив морал приятелка на Ана и братовчедка на Вронски.
  • Графиня Лидия Ивановна (Лидия Ивановна): лидер на кръга на висшето общество, който включва Каренин, отбягва принцеса Бетси и нейния кръг. Има интерес към мистичното и спиритуалното.
  • Графиня Вронска: майка на Вронски.
  • Сергей "Серьожа" Алексеич Каренин (Сергей "Серёжа" Каренин): синът на Ана и Каренин.
  • Ана "Ани": дъщерята на Ана и Вронски.

Въведение в сюжета[редактиране | редактиране на кода]

Ана Каренина е трагичната история на една омъжена аристократка от хайлайфа и нейната афера със заможния граф Вронски. Историята започва, когато тя пристига в едно семейство, разбито от необузданото женкарство на нейния брат - нещо, което загатва нейното положение за в бъдеще, въпреки че тя ще получи по-малко толерантност от другите.

Все още ерген, Вронски е нетърпелив да се ожени за нея, ако тя се съгласи да напусне съпруга си Каренин, висш държавен служител, но тя е уязвима на руските социални норми, моралните закони на Руската православна църква, нейната собствена несигурност и нерешителността на Каренин. Въпреки че Вронски и Ана заминават за Италия, където те могат да бъдат заедно, те срещат трудности в намирането на приятели. Обратно в Русия, тя е отбягвана, ставайки още по-изолирана и тревожна, докато Вронски има своя социален живот. Въпреки поредните уверения на Вронски, тя развива широко собственическо чувство и параноя за неговата въображаема невярност, страхувайки се от загубата на контрол.

Паралелната история в романа е тази на Константин Левин, заможен земевладелец в провинцията, който иска да се ожени за принцеса Кити, сестра на Доли и снаха на брата на Ана, Облонски. Константин е трябвало да предложи два пъти преди Кити да приеме. Романът рисува в детайли трудностите на Константин в управлението на неговата собственост, евентуалния му брак и личните му проблеми до раждането на първото му дете.

Романът изследва широк спектър от теми на неговите почти хиляда страници. Някои от тези теми включват еволюцията на феодалната система, която е съществувало в Русия по това време - политика, не само на нивото на правителството на Русия, но също и на нивото на отделните герои и семейства, религията, морала, пол и социална класа.

Резюме на сюжета[редактиране | редактиране на кода]

Романът е разделен на осем части. Неговата епитафия е На мен принадлежи възмездието, аз ще отмъстя, от Послание към римляните, което от своя страна цитира Хаазину.

Романът започва с един от най-често цитираните редове:

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

Първа част[редактиране | редактиране на кода]

Татяна Самойлова като Ана в съветската телевизионна версия на романа от 1967

Романът започва с една сцена, която показва княз Степан Аркадиевич Облонски ("Стива"), московски аристократ и държавен служител, който е бил неверен на жена си княгиня Даря Александровна ("Доли"). Доли е разкрила аферата му със семейната гувернантка и домакинството, и семейството са в смут. Стива Стива съобщава на домакинството си, че неговата омъжена сестра, княгиня Ана Аркадиевна Каренина, ще дойде да ги посети от Санкт Петербург.

Междувременно, приятеля му от детинство, Константин Дмитриевич Левин ("Костя"), пристига в Москва с намерението да предложи брак на най-малката сестра на Доли, княгиня Катерина Александровна Щербацкая ("Кити"). Левин е страстен, неспокоен, но срамежлив аристократичен земевладелец, който за разлика от московските си приятели, избира да живее на село в огромното си имение. Той открива, че Кити е ухажвана и от граф Алексей Кирилович Вронски, офицер от армията.

Докато чака на гарата, за да посрещне Ана, Стива се сблъсква с Вронски, който е там, за да посрещне майка си, графиня Вронска. Ана и Вронска са пътували и разговаряли заедно в един вагон. След като членовете на семействата се срещат отново, и Вронски вижда Ана за пръв път, един работник на перона случайно пада пред локомотива и загива. Ана тълкува това като "зла поличба." Вронски, от своя страна, е заслепен от нея. Ана е смутена от това, че е оставила малкия си син, Сергей ("Серьожа"), за пръв път сам.

В дома на Облонски, Ана говори откровено и емоционално с Доли за аферата на Стива и я убеждава, че Стива я обича още, въпреки изневярата. Доли е убедена от думите на Ана и прощава на Стива.

Кити, която идва да посети Доли и Ана, е само на осемнадесет. В първия й сезон като дебютантка, от нея се очаква да направи отлична женитба с мъж от нейното социално положение. Вронски й засвидетелства значително внимание, и тя очаква да танцува с него на бала същата вечер. Кити е много впечатлена от красотата и личността на Ана и също е заслепена от нея, подобно на Вронски. Когато Левин прави предложение на Кити в дома ѝ, тя несръчно го отхвъря, вярвайки че е влюбена във Вронски, и че той ще ѝ направи предложение, окуражавана и от майка си, която смята, че Вронски би бил по-добра партия (за разлика от бащата на Кити, който предпочита Левин).

На големия бал, Кити очаква да чуе нещо категорично от Вронски, но той танцува с Ана, избирайки я за партньор пред шокираната и съкрушена Кити. Кити осъзнава, че Вронски се е влюбил в Ана и няма намерение да се ожени за нея, въпреки явните си флиртове. Вронски е приемал отношенията си с Кити просто като източник на забавление и предполага, че Кити е действала, водена от същите мотиви. Ана, разтърсена от нейния емоционален и физически отговор на Вронски, се връща веднага в Санкт Петербург. Вронски пътува в същия влак. По време на среднощното пътуване, двамата се срещат и Вронски ѝ признава любовта си. Ана му отказва, въпреки че тя е дълбоко повлияна от вниманието му към нея.

Левин, смазан от отказа на Кити, се връща в имението си, изоставяйки всяка надежда за женитба. Ана се връща при съпруга си, граф Алексей Александрович Каренин, висш държавен служител и нейния син Серьожа в Санкт Петербург. Виждайки съпруга си за пръв път след срещата ѝ с Вронски, Ана осъзнава, че тя го намира непривлекателен, въпреки че си казва, че той е добър човек.

Втора част[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Щербацки се консултира с доктора за здравето на Кити, което се разклаща след отхвърлянето на Вронски. Един специалист ги посъветва, че Кити трябва да замине в чужбина, за да възстанови здравето си. Доли говори с Кити и разбира, че тя страда заради Вронски и Левин, за когото се безпокои, че е наранила напразно. Кити, унизена от Вронски и измъчвана от отхвърлянето на Левин, разстройва сестра си, която страда от изневярата на СТива, казвайки че тя никога не би могла да обича мъж, който я е предал. Междувременно, Стива посещава Левин на село, докато продава един свой имот наблизо.

В Санкт Петербург, Ана започва да прекарва повече време в тесния кръг на княгиня Елисавета ("Бетси"), модерна светска дама и братовчедка на Вронски. Вренски продължава да ухажва Ана. Въпреки че първоначално тя се опитва да го отхвърли, в крайна сметка тя се поддава на задирянията му. Каренин напомня на жена си за неуместността на обръщането на толкова внимание на Вронски на публични места, което е станало обект на клики. Той е загрижен за публичния образ на двойката, въпреки че вярва, че Ана е извън подозрение.

Вронски, запален ездач, взема участие в красноселските конни надбягвания, по време на които язди своята кобила Фру-Фру твърде силно - неговата безотговорност става причина тя да падне и да счупи гръбнака си. Ана не е в състояние да скрие своето нещастие по време на инцидента. Преди това, Ана казва на Вронски, че е бременна с неговото дете. Каренин също присъства на надбягванията и прави забележка на Ана, че поведението ѝ е неподходящо. Ана, в състояние на краен стрес и емоция, признава своята афера на съпруга си. Каренин я моли да я прекъсне, за да избегне по-нататъшни клюки, вярвайки че техния брак ще бъде запазен.

Кити и майка ѝ пътуват до германски спа курорт, за да възстанови разклатеното си здраве. Там те срещат седящата в инвалидна количка пиетистка госпожа Щал и непорочната Варенка, осиновената ѝ дъщеря. Повлияна от Варенка, Кити става изключително набожна, но загубва илюзиите след критиките на баща си, когато научава, че мадам Щал е инсценирала болестта си. Тогава тя се връща в Москва.

Трета част[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на млада дама (т.нар. Ана Каренина) от Алексей Михайлович Колесов, 1885, Национален музея във Варшава

Левин продължава да работи в имението си, оставайки тясно свързан с душевните си мисли и борби. Той се бори с идеята за фалш, чудейки се как може да се справи с него, и критикувайки това което чувства, че е фалш в другите. Той развива идеи свързани със земеделието, както и с уникалната връзка на селскостопанския работник и собствената му земя и култура. Той стига до заключение, че реформите в земеделието в Европа няма да сработят в Русия, заради уникалната култура и личност на руския селянин.

Когато Левин посещава Доли, тя се опитва да разбере какво се е случило между него и Кити, и да обясни нейното поведение. Левин е много развълнуван от разговора за Кити и започва да се чувства дистанциран от Доли и възприема любящото ѝ отношение към децата ѝ като фалш. Левин решава да забрави Кити и обмисля възможността за брак с жена от село. Въпреки това, едно случайно виждане на Кити в каретата ѝ кара Левин да осъздане, че още я обича. Междувременно, в Санкт Петербург, Каренин отказва да се раздели с Ана, настоявайки че тяхната връзка ще продължи. Той я заплашва да отведе Серьожа, ако тя продължава своята афера с Вронски.

Четвърта част[редактиране | редактиране на кода]

Когато Ана и Вронски продължават да се виждат, Каренин се консултира с адвокат относно възможността да получи развод. По това време в Русия, развод може да бъде искан единствено от невинната в една афера страна и е необходимо или виновната страна да признае, нещо което може да разруши позицията на Ана в обществото и да направи невъзможен повторен брак за нея в православна църква, или виновната страна да бъде хваната в акта на прелюбодеяние. Насила Каренин слага ръка върху някои от любовните писма на Вронски, които адвоката намира за недостатъчни като доказателство за афера. Стива и Доли спорят с Каренин против неговото желание за развод.

Каренин променя плановете си, след като научава, че Ана е на прага на смърта след трудното раждане на нейната дъщеря, Ани. Край леглото ѝ, Каренин прощава на Вронски. Въпреки това, Вронски, смутен от великодушието на Каренин, прави неуспешен опит за самоубиство, като се прострелва. Когато Ана се възстановява, тя открива, че не може да живее с Каренин, въпреки неговата прошка и неговата привързаност към Ани. Когато научава, че Вронски е на път да заеме военна позиция в Ташкент, тя се отчайва. Ана и Вронски се събират отново и избягват в Европа, изоставяйки Серьожа и предложението на Каренин за развод.

Междувременно, Стива действа като сватовник на Левин: той организира среща между него и Кити, което води до тяхното помирение и годеж.

Пета част[редактиране | редактиране на кода]

Левин и Кити се женят и започват новия си живот в имението на село. Въпреки че двойката е щастлива, те преживяват горчиви и стресиращи първи три месеца от женитбата. Левин е недоволен от времето, което Кити иска да прекарва с него и постоянно мисли за неспособността си да бъде така продуктивен, както е бил като ерген. Когато брачният живот започва да се подобрява, Левин научава, че брат му, Николай, умира от туберкулоза. Кити предлага да придружи Левин в неговото пътуване и оказва голяма помощ в грижите за Николай. Виждайки жена си да се справя в ситуация, по безкрайно по-добър начин, отколкото ако я нямаше, любовта на Левин към нея нараства. В крайна сметка, Кити научава, че е бременна.

В Европа, Вронски и Ана се борят да намерят приятели, които да ги приемат. Докато Ана е щастлива най-накрая на бъде сама с Вронски, той се чувсва задушен. Те не могат да се социализират с руснаци от тяхната социална класа и им е трудно да се забавляват. Вронски, който е вярвал, че да бъде с Ана е ключа към неговото щастие, установява, че е отегчен и неудовлетворен. Той се заема с живопис и прави опит да покровителства един емигрирал гениален руски художник. Въпреки това, Вронски не може да види, че на неговото собствено изкуство му липсва талант и страст, и че разговорите му за искуство са изключително претенциозни. Все по-неспокойни, Ана и Вронски решават да се завърнат в Русия.

В Санкт Петербург, Ана и Вронски отсядат в един от най-добрите хотели, но вземат отделни стаи. Става ясно, че докато Вронски може все още да се движи свободно в руското общество, Ана няма това право. Дори нейната стара приятелка, княгиня Бетси, която самата тя има извънбрачна афера, избягва нейната компания. Ана става загрижена, че Вронски не я обича повече. Междувременно, Каренин се утешава с графиня Лидия Ивановна, дама ентусиазирана от религиозните и мистични идеи, модни във висшето общество. Тя го съветва да държи Серьожа далече от Ана и да му каже, че майка му е мъртва. Въпреки това, Серьожа отказва да повярва, че това е истина. Ана посещава непоканена Серьожа на неговия девети рожден ден, но е разкрита от Каренин.

Ана, отчаяно искаща да си върне поне част от предишната си позиция в обществото, присъства на постановка в театъра, в който присъства цялото висше общество на Санкт Петербург. Вронски я моли да не ходи, но му е невъзможно да ѝ обясни, защо не трябва да го прави. В театъра, Ана е открито пренебрегната от бившите си приятели, една от които прави преднамерена сцена и напуска театъра. Ана е опустошена. При невъзможността да намерят място за тях в Санкт Петербург, Ана и Вронски напускат града и отиват в селското му имение.

Шеста част[редактиране | редактиране на кода]

Доли, майка ѝ - княгиня Щербацкая и децата на Доли прекарват лятото с Левин и Кити. Животът на Левинови е прост и непресторен, въпреки, че Левин неспокоен от "нашествието" на толкова много Щербацки. Той става изключително ревнив, когато един от посетителите, Веслонски, открито флиртува с бременната Кити. Левин се опитва да преодолее чувствата си, но в крайна сметка се поддава на тях и кара Веслонски да напусне дома му с една неудобна сцена. Веслонски незабавно отива и отсяда при Ана и Вронски в тяхното недалечно имение.

Когато Доли посещава Ана, тя е поразена от разликата между аристократичния, но прост начин на живот на Левин и открито луксозния и разточителен живот на Вронски. Тя също така не е в състояние да бъде в крак с модните рокли на Ана или екстравагантните разходи на Вронски по болницата, която той строи. В допълнение, не всичко между Ана и Вронски е наред. Доли забелязва неспокойното поведение на Ана и неуместните ѝ флиртове с Весловски. Вронски отправя емоционално искане към Доли, молейки я да убеди Ана да са разведе с Каренин, така че двамата да могат да се оженят и да живеят нормално.

Ана става безкрайно ревнива към Вронски и не може да понася, когато то я оставя дори и за кратко. Когато Вронски го няма за няколко дни поради дворянските избори, Ана се убеждава, че трябва да се омъжи за него, за да го възпрепятства да я напусне. След като Ана пише на Каренин, тя и Вронски напускат провинцията и отиват в Москва.

Седма част[редактиране | редактиране на кода]

Когато посещава Москва преди раждането на Кити, Левин бързо привиква към забързания, скъп и фриволен градски социален живот. Той придружава Стива до един клуб за джентълмени, където двамата срещат Вронски. Левин и Стива посещават Ана, която занимава безсъдържателните си дни, като е покровителка на едно английско момиче сираче. Левин първоначално е обезпокоен от визитата, но Ана го очарова. Когато признава на Кити, че е посетил Ана, тя го обвинява, че се е влюбил в нея. Двойката се помирява по-късно, осъзнавайки, че московското общество има отрицателно и покваряващо влияние върху Левин.

Ана не може да разбере защо може да прилече мъж като Левин, който има млада и красива съпруга, но не може повече да привлича Вронски. Нейната връзка с Вронски е под нарастващо напрежение, защото той може да се движи свободно в руското общество, докато тя остава изключена. Нейното растящо огорчение, отегчение и ревност са причина за кавги с двойката. Ана използва морфин, за да може да заспи, навик, който придобива докато живее с Вронски в неговото селско имение. Тя става зависима от него. Междувременно, след дълги и трудни усилия, Кири ражда син, Дмитри, на галено "Митя". Левин е едновременно ужасен и дълбоко развълнуван при вида на малкото, безпомощно бебе.

Стива посещава Каренин, за да получи препоръка за нов пост. По време на визитата, Стива мои Каренин да даде развод на Ана (което би изискало от него да признае, че не е имало афера), но решенията на Каренин вече се направляват от един френски "ясновидец", препоръчан от Лидия Ивановна. Ясновидецът има ясно изразено видение по време на посещението на Стива и дава на Каренин загадъчно съобщение, което той интерпретира по начин, че трябва да отхвърли искането за развод.

Ана става все по-ревнива и ирационална към Вронски, когото подозира, че има любовна афера с друга жена. Също така, тя е убедена, че той ще се поддаде на плановете на майка си да го ожени за жена от кръга на богатите. Те имат горчив скандал и Ана повярва, че връзката им е приключила. Тя започва да обмисля самоубийство, като бягство от нейните мъки. В нейното психично и емоционално объркване, тя изпраща телеграма на Вронски, молейки го да се върне при нея, а след това посещава Доли и Кити. Объркването и гнева завладяват Ана, и подобно на инцидента с работника на перона, тя извършва самоубийство, хвърляйки се под колелата на преминаващ влак.

Осма част[редактиране | редактиране на кода]

Последната книга на брата на Левин е игнорирана от читателите и критиката и той се присъединява към новото панславянско движение. Стива получава поста, който желае толкова много, а Каренин поема попечителството върху детето на Вронски и Ана. Група руски доброволци, включително суицидния Вронски, заминава от Русия да се бие в сръбското въстание, което е избухнало срещу турците. В същото време, в имението на Левин се разразява гръмотевична буря, докато съпругата му и новородения им син са навън, и в своя страх за тяхната сигурност, Левин осъзнава, че наистина обича Кити. Семейството на Кити се опасява, че един толкова алтруистичен човек като съпруга ѝ не се приема като християнин, но след като говори с един селянин, преживява истинска промяна, заключавайки че той вярва в християнските принципи, научени в детството и повече не поставя под въпрос своята вяра. Той разбира, че човек трябва да реши за себе си, това което е приемливо по отношение на собствената му вяра и убеждения. Той избира да не казва на Кити за промяната, която е преживял, и първоначално е недоволен, че завръщането му към вярата не носи със себе си пълна трансформация към правдата. Въпреки това, в края на историята, Левин достига до заключението, че въпреки неговите нововъзприети убеждения, той е човек и ще продължи да прави грешки. Неговият живот сега може да бъде съдържателно и истинно ориентиран към правдата.

Основни теми[редактиране | редактиране на кода]

Ана Каренина изследва темите за лицемерието, ревността, вярата, верността, семейството, брага, обществото, прогреса, плътското желание и страстта, привързаността на селянина към земята в контраст с начина на живот в града.[3] Преводачката Розмари Едмъндс пише, че Толстой не поучава явно в книгата, но вместо това позволява темите да изникнат естествено от "голямата панорама на живота в Русия." Също така, тя отбелязва, че едно от основните послания на книгата е, че "никой не може да изгради своето щастие върху нещастието на другите."[4]

Левин е често разглеждан като автобиографичен портрет на собствените вярвания, борби и събития от живота на Толстой.[4] Първото име на Толстой е "Лев," а руската фамилия "Левин" означава "на Лев." Според бележките под линия на превода на Pevear/Volokhonsky, гледните точки, които Левин поддържа в своите спорове в романа съответстват на отявлените възгледи на Толстой по това време. Освен това, според У. Гарет Джоунс, Левин е предложил на Кити по същия начин, по който Толстой на София Толстая. Освен това, Левин иска годеницата му да прочете дневника му като начин за разкриване на неговите прегрешения и предишни сексуални връзки е в паралел със собствените искания на Толстой към неговата годеница София Берс.[5]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Събитията в романа се развиват на фона на бързи трансформации в резултат на либералните реформи, инициирани от император Александър II (Русия), главната сред тях Премахването на крепостничеството през 1861, последвани от съдебната реформа, включително системата на съдебното жури; военни реформи, въвеждането на изборни местни правителство (Земство), бързото развитие на железниците, банките, индустрията, телеграфа, създаването на нови бизнес елити и упадъка на старата поземлена аристокрация, по-свободната преса, пробуждането на общественото мнение, панслависткото движение, положението на жените, доброволчеството във войните на Балканите и т.н. Тези промени са горещо дебатирани от героите в романа.

Гарата в Обираловка, където Ана се самоубива сега е известна като град Железнодорожний.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tolstoy, Leo. Anna Karenina. Penguin Publishing. ISBN 978-0-14-044917-4. Мнението на Фокнър е използвано като реклама на вътрешната корица.
  2. Grossman, Lev (January 15, 2007). "The 10 Greatest Books of All Time". Time.
  3. GradeSaver. Anna Karenina Themes. // gradesaver.com.
  4. а б Tolstoy Anna Karneni, Penguin Books, 1954, ISBN 0-14-044041-0, виж въведението от Розмари Едмъндс
  5. Feuer, Kathryn B. Tolstoy and the Genesis of War and Peace, Cornell University Press, 1996, ISBN 0-8014-1902-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Karenina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.