Ана Стойкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ана Стойкова Стойкова е български учен, изследовател на старобългарската литература.

Ана Стойкова
филолог старобългарист
Родена
19 август 1955 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Филология

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ана Стойкова е родена на 19 август 1955 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1978), научен сътрудник (1993-1998) и доцент (1998-) в Института за литература при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема "Физиологът в южнославянските литератури", а през 2015 г. – дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ на тема "Мъченията на св. Георги в южнославянската средновековна традиция“. Чете лекции по старобългарска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1993-2003) и в Нов български университет (2003-2006). Лектор по български език във Варшавския университет (2006-2011). Заместник-директор на Института за литература при БАН (2000-2006, 2012-). Главен редактор на сп. „Старобългарска литература“ (2011-). Член на Асоциацията на медиевистите и византинистите в България.

Научните ѝ занимания са в следните области: историята и теория на старобългарската литература и книжнина, кирилометодиевистика, агиография и агиология, византийско-славянски литературни връзки; компютърна обработка и издаване на ръкописи и средновековни текстове, използване на компютърни средства в хуманитаристиката.[1]

По-важни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Физиологът в южнославянските литератури. София: БАН, 1994.
  • Първоучителят Методий. София: Време, 1995.
  • Чудесата на св. Георги в балканската кирилска традиция (Археографско-текстологическо изследване). Хабилитационен труд. Ръкопис. София, 1998.
  • История на срадновековната българска литература. Съст. A. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008 (2 попр. изд. 2009). 776 с. (в съавторство).
  • Славянският Физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване / The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension: Electronic Text Edition and Comparative Study, 2011.
  • Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската литературна традиция. София: Изток-Запад, 2016. 728 с.

Избрани студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Кой седи на коня зад св. Георги? – Palaeobulgarica, 21, 1997, 2, 56–68.
  • Библијска симболика у јужнословенском физиологу. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 26/1. Српска књижевност и свето писмо, 9–14. 9. 1996, Београд – Манасија. Београд, 1997, 243–249.[1]
  • Problems of the Composition of Late Medieval Non-Liturgical Miscellanies and the Place of Hagiographic Works in them. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia, 2000, 108–130.
  • Бележки върху историята и структурата на ранните служби на Кирил Философ (По повод на един новооткрит молдовски препис). – В: Климент Охридски ­ живот и дело. С., 2000 (Кирило-Методиевски студии, 13), 216­-231.
  • Чудо Светог Георгија са змајем у Туманском апокрифном зборнику. – В: Чудо у словенским културама. Нови Сад, 2000, 109–125.
  • Българският свети Георги между Киев и Константинопол. – В: Традиции. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 87–93.
  • An Original Slavonic Chant or How Many Kings Tortured St. George. – В: Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2002, 605–616.
  • Метафрастовото житие на св. Георги в балканските кирилски ръкописи. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. С., 2004, 270–277.
  • Произведенията за св. Георги в балканските кирилски ръкописи (Предварителни бележки). – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбския симпозиум 14-16 септември 2003, София. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005, 413-422.
  • Аджарска следа в Чудото на св. Георги със змея? - В: Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Климентина Иванова С., 2005 (Старобългарска литература, Книга 33-34).
  • Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005 г. С., "ГорексПрес", 2007, 267-286.
  • Early Slavic Cults in the Hagiology of the First Bulgarian Kingdom. – In: Religijna mozaika Bałkanów. Pod red. M. Walczak-Mikołajczakowej. Gniezno, 2008, 25-31.
  • Култът към св. Кирил и Методий през Българското средновековие. Идеологически параметри и литературни рефлекси. – Slavia Meridionalis. Studia slavica et balcanica, 8, 2008, 309-326.
  • Жените и Света гора. Славянски литературни и фолклорни свидетелства. – В: Święta góra Athos w kulturze Europy. Europa w kulturze Athosu. Pod redakcją Marzanny Kuczyńskiej. Gniezno, 2009, 255-263.
  • Чудото на св. Георги със змея в продукцията на Аджарското книжовно средище. – В: Гује и јакрепи. Књижевност, култура. Уредници Мирјана Детелић, Лидија Делић. Балканолошки институт. Посебна издања, 120. Београд, 2012, 255-267. ISBN 978-86-7179-077-2
  • Св. Георги в ислямската традиция на Близкия изток. – В: Светци и свети места на Балканите. Материали от международната конференция, София, 14–16 юни 2012 г. Т. 2. София, 2013 (Старобългарска литература, 48), 41-55.[2]
  • Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат: още по въпроса за едноименните светци. – Palaeobulgarica, 37, 2013, 2, 3-22.[3]
  • Най-старото мъчение нa св. Георги (BHG 670) в славянската ръкописна традиция. – In: Hagiographia Slavica. Materialien von der Internationalen Konferenz Wien, 23.-25. Oktober 2008 (Wiener Slawistischer Almanach,  Sonderband 82, 2013, 235-243.
  • Митът за феникса в православнославянската литературна традиция. Съдържание и интерпретации. – Slavia Meridionalis, 14, 2014, 48-73.[4]
  • От Месопотамия до Етрополе. Трансформации на мита за голямата космическа птица. – Старобългарска литература, 49-50, 2014, 126–168.[5]
  • Книжовността по времето на цар Симеон [Ангушева, А., Н. Гагова, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова]. – В: Българският Златен век: Сборник в чест на цар Симеон Велики (893–927). С., 2015, 201-249.
  • Информационните технологии в литературознанието: нови възможности за съхраняване, проучване и популяризиране на литературното наследство. – Списание на БАН, 2, 2016, 76-82.
  • За възможните източници на апокрифния мотив “Как Сатанаил отказа да се поклони на Адам” в едно раннохристиянско житие. – In: Tekst biblijny w literaturach południowosłowiańskich od średniowiecza do nowoczesności [Biblical Text in the South Slavonic Literatures from the Middle Ages to the Modern Times]. Editors-in-Charge of the issue [Redaktorzy Prowadzący] : Ewelina Drzewiecka, Ana Stoykova. (Slavia Meridionalis 16). Warszawa, 2016. 633 pp. (Slavia Meridionalis 16). Warszawa, 2016, 138-153. ISSN: 2392-2400
  • Малки бележки върху един епизод от славянската Книга на Енох (2 Енох). – Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. Изд. център "Боян Пенев". София, 2016, 133-148. ISBN 978-619-7372-00-7.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]