Ана Стойкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ана Стойкова
филолог старобългарист
Родена

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Филология

Ана Стойкова Стойкова е български учен, изследовател на старобългарската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ана Стойкова е родена на 19 август 1955 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1978), научен сътрудник (1993), доцент (1999) и професор (2019) в Института за литература при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Физиологът в южнославянските литератури“, а през 2015 г. – дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ на тема "Мъченията на св. Георги в южнославянската средновековна традиция“. Чете лекции по старобългарска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1993 – 2003) и в Нов български университет (2003 – 2006). Лектор по български език във Варшавския университет (2006 – 2011). Заместник-директор на Института за литература при БАН (2000 – 2006, 2012-). Главен редактор на сп. „Старобългарска литература“ (2011-). Член на Асоциацията на медиевистите и византинистите в България.

Научните ѝ занимания са в следните области: историята и теория на старобългарската литература и книжнина, кирилометодиевистика, агиография и агиология, византийско-славянски литературни връзки; компютърна обработка и издаване на ръкописи и средновековни текстове, използване на компютърни средства в хуманитаристиката.[1]

По-важни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Физиологът в южнославянските литератури. София: БАН, 1994.
  • Първоучителят Методий. София: Време, 1995.
  • Чудесата на св. Георги в балканската кирилска традиция (Археографско-текстологическо изследване). Хабилитационен труд. Ръкопис. София, 1998.
  • История на срeдновековната българска литература. Съст. A. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008 (2 попр. изд. 2009). 776 с. (в съавторство).
  • 2011 Славянският физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване / The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension: Electronic Text Edition and Comparative Study.
  • Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската литературна традиция. София: Изток-Запад, 2016. 728 с.
  • Светци змееборци: Теодор Тирон, Теодор Стратилат, Георги Победоносец в южнославянската средновековна традиция. София: Изток-Запад, 2019. 336 с.

Избрани студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Кой седи на коня зад св. Георги? – Palaeobulgarica, 21, 1997, 2, 56 – 68.
  • Библијска симболика у јужнословенском физиологу. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 26/1. Српска књижевност и свето писмо, 9 – 14. 9. 1996, Београд – Манасија. Београд, 1997, 243 – 249.
  • Problems of the Composition of Late Medieval Non-Liturgical Miscellanies and the Place of Hagiographic Works in them. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia, 2000, 108 – 130.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Физиолог. Сравнително изследване на средновековния южнославянски Физиолог, византийска редакция.