Ана Стойкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ана Стойкова
филолог старобългарист
Родена
19 август 1955 г. (63 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Филология

Ана Стойкова Стойкова е български учен, изследовател на старобългарската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ана Стойкова е родена на 19 август 1955 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1978), научен сътрудник (1993), доцент (1999) и професор (2019) в Института за литература при БАН. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Физиологът в южнославянските литератури“, а през 2015 г. – дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ на тема "Мъченията на св. Георги в южнославянската средновековна традиция“. Чете лекции по старобългарска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1993 – 2003) и в Нов български университет (2003 – 2006). Лектор по български език във Варшавския университет (2006 – 2011). Заместник-директор на Института за литература при БАН (2000 – 2006, 2012-). Главен редактор на сп. „Старобългарска литература“ (2011-). Член на Асоциацията на медиевистите и византинистите в България.

Научните ѝ занимания са в следните области: историята и теория на старобългарската литература и книжнина, кирилометодиевистика, агиография и агиология, византийско-славянски литературни връзки; компютърна обработка и издаване на ръкописи и средновековни текстове, използване на компютърни средства в хуманитаристиката.[1]

По-важни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Физиологът в южнославянските литератури. София: БАН, 1994.
  • Първоучителят Методий. София: Време, 1995.
  • Чудесата на св. Георги в балканската кирилска традиция (Археографско-текстологическо изследване). Хабилитационен труд. Ръкопис. София, 1998.
  • История на срeдновековната българска литература. Съст. A. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008 (2 попр. изд. 2009). 776 с. (в съавторство).
  • 2011 Славянският физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване / The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension: Electronic Text Edition and Comparative Study.
  • Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската литературна традиция. София: Изток-Запад, 2016. 728 с.
  • Светци змееборци: Теодор Тирон, Теодор Стратилат, Георги Победоносец в южнославянската средновековна традиция. София: Изток-Запад, 2019. 336 с.

Избрани студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Кой седи на коня зад св. Георги? – Palaeobulgarica, 21, 1997, 2, 56 – 68.
  • Библијска симболика у јужнословенском физиологу. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 26/1. Српска књижевност и свето писмо, 9 – 14. 9. 1996, Београд – Манасија. Београд, 1997, 243 – 249.
  • Problems of the Composition of Late Medieval Non-Liturgical Miscellanies and the Place of Hagiographic Works in them. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives. Sofia, 2000, 108 – 130.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Физиолог. Сравнително изследване на средновековния южнославянски Физиолог, византийска редакция.