Анна Фройд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ана Фройд)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Фройд
Anna Freud
австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка

Родена
Починала
9 октомври 1982 г. (86 г.)

Националност Флаг на Австрия Австрия
Научна дейност
Област Психология
Семейство
Баща Зигмунд Фройд
Майка Марта Бернайс
Анна Фройд в Общомедия

Анна Фройд (на немски: Anna Freud) е австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка, последното от 6-те деца на Марта и Зигмунд Фройд.

Тя единствена измежду децата на Фройд последва стъпките на баща си[1], допринася за развитието на психоанализата, основателка е на детската психоанализа. Сравнена с баща си, работата на Анна Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 година във Виена, Австро-Унгария. Завършва училище с добър успех и получава свидетелство (1911). Следва педагогика.

Става учителка. Ученичка е на баща си от 1914 г. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 г. е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 г. е приета в Тайния комитет (Вътрешен кръг на психоанализата), призван да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис – приют за деца, пострадали от войната.

През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата“ (на български излиза под заглавието „Егото и защитните механизми“). През 1945 г. участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа Psychoanalytic study of the Child. Главният ѝ труд излиза през 1965 г. под заглавие „Нормалност и патология в детството“, преведен на немски от нея през 1968 г. със заглавието „Правилни и погрешни пътища на детското развитие“. Води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози.

Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон. На нея след смъртта ѝ е наречен научно-лечебният Център Ана Фройд на Лондонския университетски колеж, основан от нея заедно с Дороти Бърлингам и Хелън Рос през 1951 г.

Приноси за психоанализата[редактиране | редактиране на кода]

Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми.

Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.

Фройд за психоаналитика[редактиране | редактиране на кода]

"Скъпи Джон ...,

Ти ме попита какво мисля за същностните личностни качества на бъдещия психоаналитик. Отговорът е сравнително лесен. Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината – към научната истина, също както и към личната истина, и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат на външния свят или на твоя собствен вътрешен свят.

По-нататък мисля, че психоаналитикът трябва да има... интереси... отвъд границите на медицинското поле... във факти, които принадлежат на социологията, религията, литературата [и] историята...; [иначе] неговият поглед върху... пациента ще остане прекалено ограничен. Тази точка съдържа...необходимата подготовка отвъд изискванията направени от кандидатите за психоанализа в институтите. Ти си длъжен да бъдеш голям читател и да се запознаеш с литературата от много страни и култури. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят.

Отговори ли това на твоя въпрос?[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, изд. „ЛИК“, 2000[3]
  • Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, изд. „Изток-Запад“, 2017
На английски
  • Freud, Anna (1966 – 1980). The Writings of Anna Freud: 8 Volumes. New York: IUP. (These volumes include most of Anna Freud's papers.)
    • Vol. 1. Introduction to Psychoanalysis: Lectures for Child Analysts and Teachers (1922 – 1935)
    • Vol. 2. Ego and the Mechanisms of Defense (1936)
    • Vol. 3. Infants Without Families Reports on the Hampstead Nurseries by Anna Freud
    • Vol. 4. Indications for Child Analysis and Other Papers (1945 – 1956)
    • Vol. 5. Research at the Hampstead Child-Therapy Clinic and Other Papers (1956 – 1965)
    • Vol. 6. Normality and Pathology in Childhood: Assessments of Development (1965)
    • Vol. 7. Problems of Psychoanalytic Training, Diagnosis, and the Technique of Therapy (1966 – 1970)
    • Vol. 8. Psychoanalytic Psychology of Normal Development
  • Anna Freud in collaboration with Sophie Dann: An Experiment in Group Upbringing, in: The Psychoanalytic Study of the Child, VI, 1951.[4] A group of six three-year-old former Terezin children is observed as regards group behavior, psychological problems and adaption. (Information taken from Biography Erna Furman)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, „Кибеа“, 2005
  1. Егото и защитните механизми, Книга бг
  2. От писмо, написано от Анна Фройд. The International Journal of Psycho-Analysis And Bulletin of the International Psycho-Analytical Association, Volume 49, 1968, Article of Heinz Kohut HEINZ KOHUT: The evaluation of applicants for psychoanalytic training Pages 548 – 554 (P. S. 552, 553)
  3. Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, Книга бг
  4. The Psychoanalytic Study of the Child Series Yale University Press

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Freud“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.