Ангелаки Савич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангелаки Савич
български писател
Роден
1817 г.
Починал
1892 г. (75 г.)

Ангелаки Савич е български писател и дипломат от края на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Свищов в 1817 година. След учението си в лицея „Свети Сава“ в Букурещ е служител в австрийското консулство в Браила и в Галац. Участва в националноосвободителното движение. След преминаването на Дунава на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и протестите от страна на Османската империя Савич временно е отстранен от поста драгоман на австрийското консулство в Браила и е предупреден от румънските власти да преустанови агитациите си срещу Високата порта.[1]

Издава вестник „Урбанул“. Редактор е във вестник „Дунавска зора“ (1868), вестник „Жаба“ (1871) и вестник „Хитър Петър“ (1874).

След Освобождението е административен служител и дипломат. Написва Insurgentii bulgari deia 1868 sub comandalui Hagi Dimitri si Stefan Caradga... (Браила, 1871).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Проф. С. Янев, Атлас на бълг. литература 1878-1914, ИК Жанет-45, Пловдив, 2003

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 55 - 56, 129.