Ангелаки Савич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангелаки Савич
български писател
Роден
Починал
1892 г. (75 г.)

Ангелаки Савич (1817, Свищов – 1892) е български писател и дипломат от края на 19 век.

Роден е в Свищов. След учението си в лицея „Свети Сава“ в Букурещ е служител в австрийското консулство в Браила и в Галац. Участва в национално-освободителното движение. След преминаването на Дунава на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и протестите от страна на Османската империя Савич временно е отстранен от поста драгоман на австрийското консулство в Браила и е предупреден от румънските власти да преустанови агитациите си срещу Високата порта.[1]

Издава в. "Urbanul" („Градски“). Редактор е във в. "Дунавска зора" (1868), в. "Жаба" (1871 г.), в. "Хитър Петър" (1874).

След Освобождението е административен служител и дипломат.

Написва "Insurgentii bulgari deia 1868 sub comandalui Hagi Dimitri si Stefan Caradga..." (Браила, 1871).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Проф. С. Янев, Атлас на бълг. литература 1878-1914, ИК Жанет-45, Пловдив, 2003

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София 1990, с. 55-56, 129.