Ангел Групчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Групчев
български общественик
Роден

Ангел (Ангеле) Групчев е български възрожденец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Групчев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). В 1830 година завършва класното училище в охридската махала Кошища.[1] Научава се да пише и да чете на черковнославянски в Шкодра в 1830 година.[2]

Опитва се да отвори българско училище в охридския квартал Вароша, но се проваля заради гъркоманите в града начело с митрополит Мелетий. След това превръща дюкяна си в читалище, където се преподава български език, история и други, където се учи Григор Пърличев след завръщането си от Атина.[3] Пърличев определя Ангел Групчев като „най-учения тогава мъж“.[1]

Синът на Ангел Групчев, Коста Групчев е виден сърбоманин. Другият му син Иван (Йон) Ангелов е емигрант от 1887 година в България, а неговият син Александър Групчев загива в 1913 година при Букова глава като полковник от Българската армия.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Групчев
(около 1800 - ?)
 
Катерина Абрашева
(1803 - 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Групчев
(1833 – 1934)
 
Василики
Протогерова
 
Параскева
Карагюлева
 
Никола Групчев
(1846 – ?)
 
Христо Групчев
(1827 – ?)
 
Параскева Попстефанова
(1834 – 1915)
 
Коста Групчев
(1848 – 1907)
 
Ефросина Гаврилова
 
Анастасия Симончева
(1844 – ?)
 
Климент Симончев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Грубчев
(1862 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Групчев
(1873 – 1949)
 
Наум Групчев
(1856 – ?)
 
Никола Групчев
(1859 – 1915)
 
Димитрие Групчевич
(1884 – 1942)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 40.
  3. Топалов, Кирил. Възрожденци, Брой 411 от Университетска библиотека. УИ „Св. Климент Охридски“, 2007. с. 165.
  4. Бодлевъ, Евтим. Единъ столѣтникъ от гр. Охридъ // Македонско слово I (11). 1 декемврий 1934.