Ангел Групчев
| Ангел Групчев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
Ангел (Ангеле) Групчев е български възрожденец от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Групчев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). В 1830 година завършва класното училище в охридската махала Кошища.[1] Научава се да пише и да чете на черковнославянски в Шкодра в 1830 година.[2]
Опитва се да отвори българско училище в охридския квартал Вароша, но се проваля заради гъркоманите в града начело с митрополит Мелетий. След това превръща дюкяна си в читалище, където се преподава български език, история и други, където се учи Григор Пърличев след завръщането си от Атина.[3] Пърличев определя Ангел Групчев като „най-учения тогава мъж“.[1]
Синът на Ангел Групчев, Коста Групчев е виден сърбоманин. Другият му син Иван (Йон) Ангелов е емигрант от 1887 година в България, а неговият син Александър Групчев загива в 1913 година при Букова глава като полковник от Българската армия.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Ангел Групчев (около 1800 - ?) | Катерина Абрашева (1803 - 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Групчев (1833 – 1934) | Василики Протогерова | Параскева Карагюлева | Никола Групчев (1846 – ?) | Христо Групчев (1827 – ?) | Параскева Попстефанова (1834 – 1915) | Коста Групчев (1848 – 1907) | Ефросина Гаврилова | Анастасия Симончева (1844 – ?) | Климент Симончев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Грубчев (1862 – 1913) | Георги Групчев (1873 – 1949) | Наум Групчев (1856 – ?) | Никола Групчев (1859 – 1915) | Димитрие Групчевич (1884 – 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 40.
- ↑ Топалов, Кирил. Възрожденци, Брой 411 от Университетска библиотека. УИ „Св. Климент Охридски“, 2007. с. 165.
- ↑ Бодлевъ, Евтим. Единъ столѣтникъ от гр. Охридъ // Македонско слово I (11). 1 декемврий 1934.
