Направо към съдържанието

Ангел Димов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Димов
български политик
Роден
9 декември 1940 г. (85 г.)
Народен представител в:
XXXVI НС   XXXVII НС   

Ангел Георгиев Димов е български политик и учен – професор, доктор на икономическите науки.

Роден е през 1940 г. в с. Караджово, Асеновградско. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва, СССР. През 1961 – 1962 г. завършва 1-годишния курс на Централната комсомолска школа в София, след което близо 13 г. работи като комсомолски ръководител в Пловдив-област и Коми АССР.

След 1973 г. работи в Института по международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) на БАН. През периода 1991 – 1997 г. е народен представител от БСП в XXXVI народно събрание и XXXVII народно събрание. Инициира закони за по-бързото закриване на ликвидационните съвети на земеделските производствени кооперации.[1] Изготвя проекта на приетия през лятото на 1995 г. Закон за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд „Земеделие“. Фондът е формиран през 1996 г., а през 1997 г. започва да подпомага земеделските производители предимно чрез отпускане на субсидии за поддържане на гарантирани изкупни цени на зърно, месо, мляко, зеленчуци и плодове. Така значително се разширяват площите, върху които са отглеждани посочените култури. Но през май 1998 година е променен Закона за защита на земеделските производители и е спряно субсидирането на изкупните цени. Много български земеделски производители не могат да си възстановят направените разходи и престават да се занимават със земеделие.

След извършеният на 10 януари 1997 г. погром на сградата на парламента се завръща в Икономическия институт на БАН и преподава в Аграрния университет, гр. Пловдив по учебен предмет „Аграрна политика“. Два мандата (1997 – 2000 г.) е председател на Софийския Клуб по интереси на БСП, в който членуват близо 50 учени-икономисти, в т.ч. професорите Иван Илиев, Веселин Никифоров, Жак Аройо и Росица Гочева.

През пролетта на 2000 г. напуска БСП, тъй като на нейния конгрес е прието решение партията да води политика на присъединяване на България към военната организация НАТО. Година по-късно (2001 г.) в съда е регистрирана основаната от него и съмишлениците му Социалистическа партия „Български път“. Председател е на регистрираното през 2019 г. сдружение "Българи за икономически съюз и единство с Русия" (БИСЕР).

Почетен гражданин е на Община Садово от 2006 г.

Политическите му възгледи включват:

  • изграждане на независима и модерна българска социалистическа държава, която осигурява работа на всеки свой гражданин;
  • смяна на парламентарната с президентска република;
  • въвеждане на мажоритарна (личностна) система за избиране на народни представители;
  • провъзгласяване на държавната собственост за конституционно неприкосновена и не подлежаща на приватизация;
  • формиране и развитие на самостоятелно функциониращ държавен сектор, съставен от банки, производствени и външнотърговски предприятия;
  • създаване на общ българо-руски пазар;
  • прекратяване членството на българската държава в капиталистическите неоколонизаторски организации - НАТО, Съвет на Европа, Европейски съюз, Международен валутен фонд, Световна банка, „Отворено общество“.

Привърженик е на преминаването от еднополюсен към многополюсен глобален свят и смяна на неолибералната със социално ориентирана глобализация (интернационализация) на живота на народите.

Частична библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аграрна политика, изд. Аграрен университет гр. Пловдив, 1998, изд. БИСЕР, С. 2026;
  • Добрият политик, Академично издателство на ВСИ Пловдив, 1999, изд. БИСЕР, С. 2025;
  • Изкуството да се говори пред публика, Пловдив 1967, БИСЕР, С. 2025;
  • Глас народен, изд. „Везни“, С. 1993, БИСЕР, С. 2026;
  • Българският път, изд. „Христо Ботев“, С. 1999 г., БИСЕР, С. 2022;
  • Китайският социализъм, изд. Български аграрен съюз (БАС), С. 2005, БИСЕР, С. 2022;
  • Българската геополитика, изд. „Христо Ботев“, С. 2001, БИСЕР, С. 2024;
  • Власт на всяка цена, изд. „Зора“, С. 2007, БИСЕР, 2027;
  • Глобалната капиталистическа криза, изд. на БАС, С. 2009, БИСЕР, С. 2025;
  • Религиозна политика, изд. „Христо Ботев“, С. 2003, БИСЕР, С. 2026;
  • Фалшификации на историята, изд. БИСЕР, С. 2020, 2027;
  • Злодеяния на Кобургите в България, изд. БАС, С. 2005, БИСЕР, С. 2026;
  • Българските „царски имоти“, изд. БАС, С. 2010, БИСЕР, 2022;
  • Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис III, БИСЕР, С. 2019, 2026;
  • Моят път, изд. БИСЕР, С. 2017, 2025 г.