Ангел Димов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Димов
български политик
Роден
Народен представител в:
XXXVI НС   XXXVII НС   

Ангел Георгиев Димов е български политик и учен – професор, доктор на икономическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1940 г. в с. Караджово, област Пловдив. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва, СССР. През 1961-1962 г. завършва 1-годишния курс на Централната комсомолска школа в София, след което близо 13 г. работи като комсомолски ръководител в Пловдив-област и Коми АССР.

След 1973 г. работи в Института по международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) на БАН. През периода 1991-1997 г. е народен представител от БСП в 36 Народно събрание и 37 Народно събрание. Изготвя проекта на приетия през лятото на 1995 г. Закон за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд „Земеделие“. Способства за опазването на част от основните фондове в българското земеделие, като организира „селски бунтове“ (за което му е искан депутатският имунитет) и инициира закони за по-бързото закриване на ликвидационните съвети на земеделските производствени кооперации.

След партийния конгрес през 2000 г. напуска БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и съучастието на нейни лидери в свалянето на правителството на Жан Виденов. 1 г. по-късно основава Социалистическа партия „Български път“. След извършения на 10 януари 1997 г. погром над парламента се завръща в БАН и преподава в Аграрния университет в Пловдив.

Почетен гражданин е на Община Садово от 2006 г.

Политическите му възгледи включват:

  • смяна на парламентарната с президентска република;
  • отмяна на въведения през 1997 г. валутен борд (паричен съвет);
  • въвеждне на мажоритарна (личностна) система за избиране на народни представители;
  • формиране и развитие на самостоятелно функциониращи държавни и кооперативни банкови, производствени, търговски и обслужващи сектори;
  • запазване на българската принадлежност на земеделските земи, включително чрез създаване на Държавен фонд „Земя“, който да изкупува земеделски площи и да ги предоставя за стопанисване (на разсрочено плащане и при определени условия) на български граждани;
  • извеждане на българската държава от военните структури на междудържавния военно-политически блок НАТО;
  • създаване на общ българо-руски пазар;
  • преобразуване на Европейския съюз от акционерна в кооперативна междудържавна организация, основана на принципа: една държава членка – един глас в управлението;
  • присъединяване на България към основания от Русия Евразийски икономически съюз, чрез който могат да бъдат осигурени стабилни пазари и безмитен износ на нашите производители, да се повишава жизнения стандарт на българите и се съхрани чезнещата българска нация;
  • развитие на взаимноизгодно българо-руско икономическо и научно-техническо сътрудничество, в т.ч. на двустранни съвместни предприятия за производство и търговия с пресни и преработени зеленчуци и плодове, селскостопански машини и нанотехнологии;

Привърженик е на преминаването от еднополюсен към многополюсен глобален свят и смяна на неолибералната със социално ориентирана глобализация (интернационализация) на живота на народите.

Частична библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Аграрна политика, Академично изд. на Аграрния университет, Пловдив, 1998, 2008, 2010, 2017
  • Българският път, ИК „Христо Ботев“, С., 1999
  • Глас народен, Изд. „Везни“, С., 1994, 2014
  • Българската геополитика, ИК „Христо Ботев“, С., 2001, 2015, 2017
  • Злодеяния на Кобургите в България, Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2005, 2012, 2015
  • Китайският социализъм, Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2005, 2013
  • Власт на всяка цена, Изд. „Зора“, С., 2017
  • Религиозна политика (трето издание), ИК „Христо Ботев“, С., 2009, 2014, 2018
  • Глобалната капиталистическа криза, Изд. на Българския аграрен съюз, 2009, 2016
  • Българските „царски имоти“, Изд. на Българския аграрен съюз, С., 2010
  • Моят път, изд. Българския аграрно-промишлен съюз, С., 2018[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]