Ангел Заберски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Заберски
български композитор
Роден
Починал
11 юни 2011 г. (79 г.)
НаградиЗлатният Орфей
Музикална кариера
Стилпоп музика
Инструментивокал
Активностот 1959 г.
Ангел Заберски в Общомедия

Ангел Заберски е български композитор, аранжьор, педагог по попмузика, професор в Нов български университет.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Малко Търново на 31 август 1931 г.

„Трудният житейски път и условия в детството, раздвоението между изобразителното изкуство и музиката, в резултат на войната, определят бъдещия твърд характер, но и жалостивата и нежна душевност, която с годините се разгъва и превръща в произведения на изкуството.

Пристрастен към операта, тъй като завършва вокалния факултет при консерваторията със специалност оперно пеене в класа на проф. Христо Бръмбаров – 1955, цял живот изучава с най-малка подробност партитурите на италианските композитори Пучини и Верди. Със същата жар следи и вокалното майсторство на световноизвестните оперни певци от миналото и настоящето. По същия начин, увлечен от биг-бендовото изкуство и джаза, до сетния си дъх изследва партитурите на големите образци в него, като Дюк Елингтън и Каунт Бейзи.“ Това пише дъщеря му Маргарита Заберска, в статията си за сайта на програма „Христо Ботев“ на БНР през 2015 г. за предстоящето ѝ предаване в памет на композитора.[1]

В началото на 60-те участва в популярния вокален квинтет „Приятели на песента“ и е един от основателите и преподавател в Школата за естрадни певци при БНР.

До 1974 работи като музикален редактор в редакция „Забавна музика“ на БНР. От 1974 до 1984 е главен художествен ръководител на Естрадата на БА.

Преподавател по пеене в Естрадния факултет на БДК.

Член на СБК.[2]

Автор е на политически мюзикъли („Чилийска фиеста“, „Хора с криле“, „Рози в атака“, „Звезден миг“, „Здравей, април“); музика към театрални спектакли („Сезонът на големите дъждове“, „Тази малка земя“ – награда на националния преглед на драматичните театри); вокално-инструментални произведения (Оратория за 9-те кръга), оркестрови творби (Рапсодия за духов оркестър), телевизионен мюзикъл („В Чинцано всичко е спокойно“), детски и хорови песни, музика към документални филми.

Един от майсторите на лиричната естрадна песен и един от първите композитори, които носят признание за българската естрада на европейския подиум през 60-те. Първите си творби създава още в края на 50-те – инструменталната пиеса „Сребърен дъжд“ и песента „Първа среща“ – 1958 (изп. Георги Кордов и Райна Денева).[3]

Песента по музика на Ангел Заберски „Калиакра“ печели наградата на „Златният Орфей“ през 1965 година. С нея започва историята на този фестивал.

Той е един от композиторите, с които Лили Иванова работи в периода 1965 – 1968 година. Негова е музиката на песните от репертоара на ѝ: „Брезите и момчето“, „Бялата лодка“, „Лунната соната“, „Адажио“, „Да вярвам ли?“. С песента „Адажио“ Лили Иванова печели през 1966 година наградата „Златен ключ“ в Братислава. През 1968 година става № 1 в Барселона с неговия хит „Да вярвам ли?“.

През 1980 година песента „Бащината къща“ по музика на Ангел Заберски, изпълнявана от Панайот Панайотов, печели „Златният Орфей“.

Проф. Ангел Заберски е преподавател в Нов български университет, специалност „Попмузика“.

Удостояван е многократно с награди на СБК, както и с наградата на София за песента „Звезди над София“.

Освен на песни, той е автор и на оркестрови пиеси, в някои от които съчетава фолклорни мотиви с елементи от джаза („Спомен от Странджа“, „Тракийски акварел“).

Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Канада („Чудото на младостта“, изп. Джули Арел), Русия, Италия (Артуро Теста), Полша, Чехия, Германия, Куба.

През 2009 г. Българското национално радио продуцира и издава албума „Изповеди“, съдържащ 18 авторски поппесни на композитора, изпълнени от български поппевци.[4]

Бил е женен за известната поп-певица от края на1960-те години Маргарита Радинска. Имат 2 деца, наречени на тях. Ангел Заберски-син е от най-талантливите и изявени български музиканти в областта на джаза. Дъщеря им, Маргарита Заберска, също е певица и музикален редактор в програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Маргарита Заберска, в статия за баща си, пише: „Животът на композитора наистина бе отдаден не само на песента, но и на музиката като изкуство, с всичките нюанси и багри на красивата хармония. Непрестанното желание да научи нови и нови похвати в писането ѝ се превръща в мотото на твореца Заберски.“

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награди (за изпълнение на негови песни)[редактиране | редактиране на кода]

Година Награда Песен / Изпълнител Фестивал Град / Държава
1984 III награда „Листопад на любовта“ Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1982 специалната награда на ЦК на ДКМС „Запей ми, мамо“ (изп. Орлин Горанов) Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1980 Голямата награда „Бащината къща“ – (изп. Панайот Панайотов) – Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1978 III награда „Брезите и момичето“ (изп. Георги Кордов) Фестивал за забавна песен Рен, Франция
1978 I награда „Бяло крило“ – (изп. Маргарита Радинска) – Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1968 II награда „Лунната соната“ (изп. Лили Иванова) Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1968 Голямата награда „Yo Creo En Tí – Да вярвам ли“ (изп. Бисер Киров) 1-ви Международен песенен фестивал Барселона, Испания
1967 специалната награда на ЦК на ДКМС „Деца играят на войници“ (изп. Ирина Чмихова) Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1967 III награда „Бялата лодка“ (изп. Лили Иванова) Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг
1966 I награда „Адажио“ (изп. Лили Иванова) „Златният ключ“ Братислава, Чехословакия
1965 I награда „Калиакра“ (изп. Мими Николова) Международен фестивал „Златният Орфей“ Слънчев бряг

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Издателски номер
2009 „Изповед“ CD БНР
1982 „Избрани песни“ LP Балкантон ВТА 11207
1981 „Избрани песни“ LP Балкантон BTA 10847
1979 „Звезден миг“ LP Балкантон ВТА 1790

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

Година Сингъл Вид Издател Издателски номер
1965 „Забавна и танцова музика от Ангел Заберски“ SP Балкантон BTM 5782

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Спомен за композитора Ангел Заберски, БНР, 10 юни 2015.
  2. ↑ Ангел Заберски на сайта на Съюза на българските композитори
  3. ↑ Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.214 – 215.
  4. ↑ БНР издаде авторския албум на Ангел Заберски „Изповед“, БНР, Радио „България“, 17 ноември 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангел_Заберски&oldid=11707330“.