Ангел Игов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ангел Игов
Ангел Игов.JPG
Ангел Игов през 2011 г.
Роден 3 юли 1981 г. (35 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман
Награди „Рашко Сугарев“ (2002)
Южна пролет“ (2003)
„Боян Пенев“ (2005)
„Елиас Канети“ (2006, номинация)
Христо Г. Данов“ (2016)
Съпруга Боряна Ангелова-Игова
Деца Боян

Ангел Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 юли 1981 г. е София. През 2004 – 2005 г. води предаването „Всяка събота“ по радио „NET“. Постоянен наблюдател за книги на в. „Култура“ (2006 – 2008) и на телевизионното предаване на TV7 „5 по Рихтер“ (2005 – 2009).

Преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Един от създателите на инициативата „Литурне“ (2005). Член на журито на Конкурса за български роман на годината „ВИК“ (2007)[1], на Националната награда „Иван Николов“ (2009)[2], на Националната литературна награда „Елиас Канети“ (2013)[3] и на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.[4].

Член на редколегията на списание „Granta България“.

Превежда проза и поезия от английски език. Член на Съюза на преводачите в България.

Поддържа блоговете „Анапест“ и „Ruritania Press“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Игов произхожда от семейство на общественици и интелектуалци. Негов баща е философът Михаил Игов, ст.н.с. към Института по философски науки към БАН, а известният литературен критик Светлозар Игов е негов чичо.

Негов дядо по майчина линия е известният български икономист акад. Евгени Матеев.

Съпругата му гл. ас. д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия в НСА. Имат син Боян, роден през 2012 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011) и „Кротките“ (2015) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“, в. „Сега“, в. „Капитал Light“, сп. „Алтера“, сп. „Следва“ и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на няколко награди: Голямата награда в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за „Срещи на пътя“ (2003), наградата „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“ (2002), наградата „Боян Пенев“ за литературна критика (2005) и др. Сборникът „К.“ е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2006). Романът „Кратка повест за срама“ заедно с романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво“ печели конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език и публикация в американското издателство „Open Letter“. Романът „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.[5]

Като преводач е четирикратно номиниран за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“.

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ за романа „Кротките“.[6][7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Срещи на пътя“, ИК „ЛОДОС“, София, 2002 (разкази)
  • „К.“, ИК „Адрона“, София, 2006 (разкази)
  • „Кратка повест за срама“, ИК „Сиела“, София, 2011 (роман)[8][9][10]
    • ((en)) „A Short Tale of Shame“. Преводач Анджела Родел. Open Letter Books, 2013, 145 р.
  • Кротките“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2015 (исторически роман)[11][12][13][14][15]

Преводи от английски[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жури 2007, сайт на Награда Вик, февруари 2007
  2. Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009, сайт на издателство Жанет-45.
  3. ((bg))  Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети” 2013. // Аз чета, 28.10.2013. Посетен на 17.04.2015.
  4. „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
  5. „Есенни номинации 2015“, сайт на наградата „Хеликон“.
  6. Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  7. „Кротките“ от Ангел Игов получи наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература“, dnevnik.bg, 10 юни 2016.
  8. „Кратка повест за срама“ на сайта на издателство „Сиела“.
  9. Митко Новков, „Кратка повест за срама: Road (short) Novel. Хлад“, рец. в „Литературен вестник“.
  10. Димитър Кенаров, „По пътя“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
  11. „Кротките“ на сайта на издателство „Жанет 45“.
  12. Амелия Личева, „За „Кротките“ от Ангел Игов“, рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 2015 г.
  13. Миглена Николчина, „Гратисчиите на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.
  14. Лъчезар Лозанов, „Народният съд в романа на Ангел Игов“, рец. в armymedia.bg, 2 ноември 2015 г.
  15. „Ангел Игов: За да има терор, трябва да има и „кротки“, интервю на Стефан Джамбазов за сайта въпреки.com.
  16. „Интервю с Ангел Игов за programata.bg“, интервю на Никола Шахпазов, 28 февруари 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]