Направо към съдържанието

Ангел Кариотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел войвода.
Ангел Кариотов
български хайдутин
Паметник на Ангел войвода в Първомай
Паметник на Ангел войвода в Първомай

Роден
Починал
1864 г. (51 г.)
Ангел Кариотов в Общомедия

Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел войвода, е български хайдутин. Ръководи между 1832 и 1862 година добре организирана чета от около 40 души в Пловдивско и Хасковско. На неговото име е наречен Ангелов връх в Рила. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането в 1856 година на Араповския манастир.

Ангел Кариотов е роден през есента на 1812 г. в село Козлук, Пловдивско.[1]

На 6-годишна възраст става овчарче. На няколко пъти турците крадат стоката му. Когато е на 18 г., турците насилват сестра му. Ангел предава стадото на двамата си по-малки братя, снабдява се с пушка, два пистолета и сабя, става хайдутин. За една година успява да убие насилниците на сестра си и излага мъртвите им тела на селския мегдан. Тръгва за Беломорска Тракия, за да стане отново овчар. В село Силанкьой домакинът му се оплаква, че турците са насилили жена му и тясе поболяла и умряла. Ангел купува пушки, пистолети и саби, с които въоръжава десетина младежи и отново излиза хайдутин. Дружината му постепенно стига около 60 души. За да се справи с положението, хасковският каймакам организира отряд от 160 низами и 200 башибозуци, които навлизат в района, смятан за убежище на дружината на Ангел войвода. Узнавайки за това, той поставя на пътя им вълчи ями и капани, в които голяма част от низамите и башибозуците намират гибелта си. Другите са причаквани в засади и унищожавани поединично или групово. Турците понасят големи загуби и безславно се връщат в Хасково.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

Населението от този край създава предания и песни за прослава на подвизите на Ангел войвода и той се превръща в народен герой. В една от песните се пее „докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите – господари“. Сравняват го с Момчил юнак, който е бил владетел на Родопите. През 1862 г. Ангел войвода заболява. Той разпуска своята дружина, която брои вече над 100 души. Оттегля се в Света гора в Хилендарския манастир. Понеже е останал неграмотен, диктува спомените си на един монах, които са съхранени в манастирската библиотека. В тях той отправя завет към българите да продължават борбата с турците, да създават чети и дружини и да се готвят за всеобщо въстание.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

Ангел войвода хайдутува близо 32 години. През 1865 г. с отново събира дружина и започва да „шета“ из Македония, но е подгонен от турски аскер. През 1865 г. прочутият войвода загинал в неравен бой на един връх в Рила, носещ днес неговото име.[2]

  1. ↑ Д. Д. Козловски, „Песни за родопския Витяз и неговите другари“, Хасково: Фар, стр. 32. Йордан Донев, „Корени и крила“, стр. 47. Николай Хайтов, „Избрани произведения“, том 2, София: Български Писател, 1979, стр. 103. Руси Димитров, „Ангел Войвода“, София: Народна Младеж, 1970, стр. 333. Руси Димитров, „Драгойна“, София: Отечествен Фронт, 1978, ср. 51. Стефан Узунов, "Истината за раждането на Ангел Войвода" [PDF], Драгойново, 2016.
  2. ↑ ОщеПан. 150 години от смъртта на Ангел Войвода // OshtePan. 30 декември 2015. Посетен на 25 октомври 2026.