Ангел Марин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Марин
български политик

Роден
Починал
18 март 2024 г. (82 г.)

Учил вНационален военен университет
Политика
ПартияБългарска социалистическа партия (1990 г. – 2002 г.)
независим политик (2012 г. – 2024 г.)
3-ти вицепрезидент на Република България
22 януари 2002 – 22 януари 2012
Семейство
СъпругаСтанка Марина
Ангел Марин в Общомедия

Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и 3-ти вицепрезидент на Република България в периода 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр. Батак, област Пазарджик на 8 януари 1942 г. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1974 – 1978).

От 1965 г. служи в Ракетните войски на Българската армия (БА), като преминава през всички длъжности. От 1965 до 1970 г. е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 г. е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 г. е командир на батареята. След като завършва военната академия е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980. От 1980 до 1982 г. е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора. Между 1982 и 1987 г. е началник на Ракетните войски и артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 г. е командващ Ракетните войски и артилерията на трета армия[1]. През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на Зенитно-ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на БА, на 27 август 1996 поради реорганизиране на формированието в управление е преназначен на същата длъжност за една година[2], на 1 септември 1997 г. е назначен на същата длъжност за още една година[3], на която е до 16 март 1998 г., когато е освободен от длъжността и от военна служба[4], поради несъгласие с начина на провеждане на военната реформа, като е уволнен дисциплинарно с указ на президента, с мотиви нарушение на деполитизацията в закона за отбраната, по предложение на заместник-началника на ГЩ контраадмирал Петър Петров, за политическия си коментар, излъчен по телевизията: „командата бегом към НАТО не е здравословна за България и армията ни“

Президентски и вице-президентски избори, 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент на Република България в двойка с Георги Първанов.

Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119
  десница и център
  левица

В деня в който окончателната му присъда е потвърдена (14 ноември 2001 г.), първият осъден действащ български народен представител (осъден за побой и изнудване) Цветелин Кънчев, който е и лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори.[5][6] Изказват се мнения че ще последва помилване за Кънчев ако Първанов бъде избран. Осъдилата Кънчев съдия и кандидат за вицепрезидент Нели Куцкова изпраща отворено писмо до Първанов, в което го обвинява заради това, че приема подкрепа от един престъпник и пита дали, ако бъде избран, няма да го помилва.[7]. Във вестник „Демокрация“ излиза статия по случая със заглавие „Подкрепа за помилване?“[8]

През април 2005 г. Цветелин Кънчев е помилван от Ангел Марин. Има мнения, че помилването е за да може Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време присъдата е вече намалена на условна от съда и е спорно дали тя би била проблем.[9] Според Марин, мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора.[10]. Счита се, че помилването на Цветелин Кънчев от Марин е сделка между него и президента Георги Първанов за гласовете на ромската общност в България на президентските избори през октомври 2006 г.[11]

Президентски и вицепрезидентски избори, 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Марин и Първанов са преизбрани за втори 5-годишен мандат.

По време на двата си мандата Марин помилва 533 души и отказва помилване на 8628 души. [12]

На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.[13]

Ангел Марин умира на 18 март 2024 г. на 82 годишна възраст.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Гимназия в Девин (1960)
  • Висше военно артилерийско училище (1960 – 1965)
  • Военната артилерийска академия, Санкт Петербург (1974 – 1978)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант-инженер (1965)
  • старши лейтенант-инженер (1968)
  • лейтенант-инженер (1969)
  • старши лейтенант-инженер (1970)
  • капитан-инженер (1973)
  • майор-инженер (1978)
  • подполковник-инженер (1983)
  • полковник-инженер (1988)
  • генерал-майор инженер (1991)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – III ст.
  • „1300 години България“

На 10 януари 2012 г. Ангел Марин е награден от президента Георги Първанов с Орден Стара планина – първа степен с мечове за изключително големи заслуги към България.[14] Предложението за награждаването му е издигнато от 11 неправителствени организации[15] и одобрено от Министерския съвет на България на 7 декември 2011 г[16].

След остри реплики от страна на премиера Бойко Борисов, въпреки че одобрението за самото награждаване идва с негов подпис,[17] и несъгласие с мотивите за награждаването, Ангел Марин връща ордена на 13 януари 2012 г[18][19].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

До смъртта си Марин е женен за Станка Марина. Те имат син и дъщеря на име Симеон и Стояна, както и двама внуци. Единият му внук е кръстен на него.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Марин е удостоен със званието почетен гражданин на гр. Батак и гр. Смоленск
  • Автор е на книгата „Последната война“.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 272
  2. Указ № 315 от 27 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  3. Указ № 383 от 1 септември 1997 г., ДВ бр. 77/1997
  4. Указ № 86 от 16 март 1998 г., ДВ бр. 35/1998
  5. „Подкрепа за помилване?“ Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – статия във в. „Демокрация“ от 15 ноември 2001 на сайта digsys.bg
  6. „Жорж, Берон и Евророма застават зад Г. Първанов“ – segabg.com, 15 ноември 2001 г.
  7. Отворено писмо до Първанов от Нели Куцкова – segabg.com, 16 ноември 2001 г.
  8. „Подкрепа за помилване?“ Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine. – статия във в. „Демокрация“ от 15 ноември 2001 на сайта digsys.bg
  9. „Ангел Марин помилва Цветелин Кънчев“: спорно е дали това има нещо общо с евентуалното му кандидатиране за депутат – segabg.com от 29 април 2005
  10. Ангел Марин: „Аз помилвах не лидера на Евророма, а човека Цветелин Кънчев“ интервю за в-к „24 часа“ на сайта president.bg с дата 5 май 2005
  11. Ангел Марин – президентът, който ще направи от България разграден затвор // www.razkritia.com, 12 май 2010.[неработеща препратка]
  12. Марин помилвал 7 пъти по-малко от предшественика си // Дневник.БГ, 5 февруари 2012.
  13. Указ № 252 за награждаване на о.р. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България, с орден „Стара планина“ първа степен с мечове
  14. Първанов с благодарности към кабинета за ордена на Марин – news.bg от 10 януари 2012
  15. Първанов с благодарности към кабинета за ордена на Марин – news.bg от 10 януари 2012
  16. Първанов изригна: Борисов е циничен за пореден път – news.bg от 13 януари 2012
  17. Първанов изригна: Борисов е циничен за пореден път – news.bg от 13 януари 2012
  18. Марин върна ордена – news.bg от 13 януари 2012
  19. Борисов: Месото за кучето е като ордена за Марин – news.bg от 13 януари 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]