Ангел Секулов
| Ангел Секулов | |
| български революционер | |
 Ангел Секулов (вляво) със свои другари | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Ангел Секулов в Общомедия | |
Ангел (Ангеле) Секулов[1] Вълчев,[2] известен като Базернишки,[1][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4][5][6]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Секулов е роден на 15 май 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в София, Свободна България в 1894 година.[5]
Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров. Разделя се с него при Трескавец[4] и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолския революционен окръг с четата на Димитър Дечев. Сражава се около Кръстовден на Бигла и при Церово.[4]
След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов – Радовчето, а след това при Ташко Арсов.[7][5] С четата на Алексо, на когото е заместник,[6] се сражава при Радово на 8 ноември 1905 година и е ранен. Ранен е и в сражение при Маково, Битолско.[4]
От 1907 година е самостоятелен войвода в Гяваткол.[5][4] Боян Мирчев пише за Секулов:
| „ | като старши въ четата на демирхисарския войвода Алексо Стефановъ и като войвода на Гяватколъ, показа тактъ и умение, които му спечелиха име на голѣма боева сила. Много сѫ случаитѣ на проявена отъ него храбрость.[6] | “ |
| Чета на Ангел Секулов в Демирхисарско, 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Ангел Секулов | |||
| 2. | Симеон Велчев | |||
| 3. | Цветан Стаматов | |||
| 4. | Петър Димитров[8] | |||
На 29 юли 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля до идването на сръбските войски през 1912 година по време на Балканската война.[4][5][9]
След като Вардарска Македония попада в Сърбия след Междусъзническата война, Секулов отново се заема с революционна дейност.[10] В 1914 – 1915 година води чета във Вардарска Македония. Тогава негови четници са Недан Соколов,[11] Диме Котев,[2] Мито Николов.[12] В 1914 година води сражение със сръбска войска при Големо Илино, Демирхисарско.[10]
На 2 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия,[4] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Срещата“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. IV, книга 5 (35), София, септември 1931 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
- 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 159.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- 1 2 3 4 5 6 7 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 235.
- 1 2 3 4 5 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
- 1 2 3 Мирчевъ, Боянъ. Срещата // Илюстрация Илиндень 4 (5 (35). Илинденска организация, Септемврий 1931. с. 14.
- ↑ Арсовъ, Т. Веле Георгиевъ Саторотъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37.
- 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 236.
- ↑ Арсовъ, Т. Неданъ Богоевъ Соколовъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 14.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 179.
