Ангел Хаджиилиев
Ангел Хаджиилиев | |
български общественик | |
Роден |
около 1800 г.
|
---|---|
Починал | 1880 г.
|
Хаджи Ангел (Ангеле) Хаджиилиев е български общественик от ранното Българско възраждане в Прилеп.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Прилеп около 1800 година. Баща му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Ангел Хаджиилиев завършва килийно образование, става бояджия, а след това и чифликчия. Активен член е на Прилепската българска община и подпомага новобългарската просвета в града. Става епитроп на общината. По негово настояване в Прилеп е условен като учител Васил Алексиев, който въвежда в Прилеп ланкастърския метод. Ангел Хаджиилиев има сериозни сблъсъци с властите, но поради уважението, с което се ползва фамилията му и поради покровителството на английския консул в Битоля Лонгфорт, не пострадва силно. По негова инициатива е изградена камбанарията в града в 1873 година, за която дарява значителни средства. Преди смъртта си завещава на българската църква 100 лири.[2]
Негов внук е видният български общественик и просветен деец Анастас Христов Хаджиангелов.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бръзицов, Христо. Во Прилепа града. Варна, 1969, стр. 73, 85.
- Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. 2. изд. С., 2005, стр. 228, 346.
- Сто години ново българско училище в гр. Прилеп. 1843–1943. Скопие, 1943, стр. 52.
- Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. С., 1925, стр. 79, 83, 86, 106.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 337.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 20-21.