Ангел Червенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg Ангел Червенков
Angel Chervenkov pic.jpg
Лична информация
Роден 10 юни 1964 г. (54 г.)
Болярово, България България
Пост защитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Ukraine.svg Черноморец Одеса (треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1981
1981 – 1984
1984 – 1987
1987 – 1989
1989 – 1994
1994 – 1996
България Тунджа Ямбол
България Армеец София
България ЦСКА София
България Локомотив Горна Оряховица
Flag of Bulgaria.svg Етър Велико Търново
Flag of Bulgaria.svg Монтана
14
83
70
57
121
50
(2)
(30)
(9)
(4)
(21)
(6)
Национален отбор²
1984 – 1987България България5(0)
Треньор
2001 – 2002
2002 – 2003
2003 – 2007
2007
2007
2009 – 2010
2010 – 2011
2012
2014
2015
2016
Flag of Bulgaria.svg Черно море Варна
Flag of Bulgaria.svg Миньор Бобов дол
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София (помощник)
Flag of Lithuania.svg Каунас
Flag of Scotland.svg Хартс
Flag of Bulgaria.svg Литекс Ловеч
Flag of Ukraine.svg Севастопол
Flag of Slovakia.svg Татран Прешов
Flag of Ukraine.svg Севастопол
Flag of Ukraine.svg Арсенал Киев
Flag of Bulgaria.svg Локомотив Горна Оряховица
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 11 септември 2016 г..
2. Информацията е актуална към 11 септември 2016 г..

Ангел Димитров Червенков е български състезател и треньор по футбол.[1] По настоящем е старши треньор на ФК Черноморец (Одеса)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юни 1964 в Болярово. Като футболист е играл на поста защитник за отборите на Тунджа (Ямбол) (1980 – 1982 г.), Армеец (София) (1982 – 1984 г.), ЦСКА (1984 – 1987 г.), Локомотив (Горна Оряховица) (1987 – 1989 г.), Етър (Велико Търново) (1989 – 1994 г.) и Монтана (1994 – 1996 г.). В „А“ група има 298 мача и 40 гола. Шампион на България през 1987 г. с ЦСКА и през 1991 г. с Етър, вицешампион през 1985 г. с ЦСКА, бронзов медалист през 1990 г. с Етър, носител на купата на страната през 1985 и 1987 г. с ЦСКА, на КСА през 1985 и 1986 г. с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. В евротурнирите има 6 мача и 1 гол (2 мача с 1 гол за Етър в КЕШ и 4 мача за ЦСКА в турнира за купата на УЕФА). За националния отбор има 5 мача.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

ПФК ЦСКА (София)[редактиране | редактиране на кода]

Работи като треньор в ДЮШ на ЦСКА (1999 – 2001 г.) и помощник-треньор в първия отбор в периода (2003 – 2007 г.) когато отборът записва славни в историята си победи над Байер Леверкузен и Ливърпул и участва в групите на турнира за купата на УЕФА. Печели Шампионска титла 2005 г., Купа на България 2006 г. и Суперкупа на България през 2007 г.

Черно море (Варна)[редактиране | редактиране на кода]

Помощник-треньор (2001 – 2002 г.)

Миньор (Бобов дол)[редактиране | редактиране на кода]

Старши треньор (2002 – 2003 г.)

ФБК Каунас – Литва[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. след като напуска ЦСКА е поканен за Старши треньор на ФБК Каунас от собственика на отбора Владимир Романов, който в същото време е собственик и на други три отбора (Хартс, Шилуте, МТЗ – РИПО). След успешен полусезон и спечелване на Суперкупата на Литва и 1 място в класирането с 10 точки преднина пред втория, Романов го кани за Главен Мениджър в Хартс.

Хартс – Шотландия[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2007/2008 оглавява елитния Шотландски отбор Хартс и записва името си като първият български треньор работил на Острова. Постига престижни победи над двата гранда като домакин на Глазгол Рейнджърс 4 – 2 и като гост на Селтик 0 – 2, когато ги отстранява на осминафинал за купата на Шотландия. След кратка пауза идва и вторият му престой в Хартс през сезон 2008/2009, но финансовата криза налегнала отбора и невъзможността на собственика да го издържа го принуждават да напусне и да се прибере в България.

Литекс (Ловеч)[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2009/2010 след изминалите първи два кръга, получава покана от собственика Гриша Ганчев и става Старши треньор на ПФК Литекс. Печели безапелационно Шампионска титла с 12 точки преднина пред втория, с най-добра защитата и най-добро нападение в първенството.

ФК Севастопол (Севастопол)[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. получава предложение да води елитния Украински отбор Севастопол и след края на сезона напуска. Следва втора покана през сезон 2014 г. за втори път оглавява отбора и го класира на рекордно за историята на клуба място в първенството. Поради военното положение в страната и последвалият референдум за независимостта на полуостров Крим, отборът не е допуснат да участва в първенството на Украйна за следващият сезон, тъй като се счита за част от Русия и преустановява съществуването си.

Татран (Прешов) – Словакия[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. поема елитният Словашки отбор Татран Прешов.

ФК Арсенал (Киев)[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. получава покана да оглави амбициозен проект и приема да стане Генерален мениджър и Старши треньор на украинският ФК Арсенал Киев.

Локомотив Горна Оряховица[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. застава начело на завърналия се в най-висшия еталон на българския футбол отбор на Локомотив Горна Оряховица

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Bulgaria.svg

ЦСКА София

Етър

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Bulgaria.svg

ЦСКА София

Литекс (Ловеч)

Flag of Lithuania.svg

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

ФК Локомотив (Горна Оряховица) - настоящ състав

2 Николов • 4 Харизанов • 5 Калчев • 6 Т. Трифонов • 7 Жилов • 8 Карапетров • 10 Кънев • 11 Кр. Трифонов • 14 Александров • 15 С. Иванов • 16 Йорданов • 17 Рюстемов • 18 Чалъков • 19 Колев • 21 Н. Иванов • 23 Генчев • 24 Великов • 25 Петев • 33 Симеонов • 77 Сандов • 83 Пенев • 96 Китов • 99 М. Димитров • Треньор: Киселичков