Англезия Висконти
Англезия Висконти | |
---|---|
принцеса на Милано, кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения | |
Управление | I. 1401 – 1407 (Кипър) II. 1401 – 1407 (Йерусалим) III. 1401 – 1407 (Армения) |
Наследила | I., II. и III. Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген |
Наследена от | I., II. и III. Шарлота дьо Бурбон |
Лични данни | |
Родена | |
Починала | 12 октомври 1439 г.
|
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Висконти по рождение Лузинян по брак |
Баща | Бернабо Висконти |
Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
Брак | Янус Лузинян |
Потомци | няма |
Герб | ![]() ![]() |
Англезия или Елоиза Висконти (на италиански: Anglesia o Eloisa Visconti; * 1377 в Милано, Синьория Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия, Миланско херцогство) е италианска принцеса от рода Висконти, чрез женитба кралица-консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Според уебсайта Storia di Milano Англезия (Елоиза) е най-малката дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо II – съ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331, Верона; † 18 юни 1384, Милано или в Сант'Анджело Лодижано),[1] която според Petri Azarii Chronicon е дъщеря на Мастино II дела Скала – господар на Верона и Виченца.[2]
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351, † 28 септември 1381), съпруга на Стефан III – херцог на Бавария, майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352, † 1414), съпруга на Леополд III – херцог на Австрия
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико Висконти (* 1355, † 28 юли 1404), съпруг на Виоланта Висконти – дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367, † 13 октомври 1393), кралица-консорт на Кипър и титулярна кралица-консорт на Йерусалим, съпруга на Петър II – граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358, † 3 януари 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло Висконти (* ноември 1359, † август 1403), съпруг на Беатрис д’Арманяк – дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Антония Висконти (* 1364, † 26 март 1405), графиня-консорт на Вюртемберг, съпруга на Еберхард III – граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362, † 17 октомври 1404), последна господарка-консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402), съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти – херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363, † 17 февруари 1391), съпруга на Франческо I Гонзага – граф на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366, † 1404), съпруга на Фридрих фон Байерн – херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370, † 19 юли 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала – господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372, † 14 април 1424), съпруга на Фридрих V фон Тюринген – маркграф на Майсен и на Едмънд Холанд – граф на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374, † 2 февруари 1432), херцогиня на Бавария, съпруга на Ернст фон Байерн – херцог на Бавария
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Преговори за брак[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1393 г. започват брачни преговори с Фридрих VI фон Хоенцолерн – бурграф на Нюрнберг, маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Кулмбах и бъдещ пръв курфюрст на Бранденбург. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.[1]
Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.[1]
Брак[редактиране | редактиране на кода]
Третите преговори за брак обаче са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в Киликия Янус Лузинян (* 1375, † 1432),[1] който според Les familles d'outre-mer е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I (* ок. 1334, † 1398) и на принцеса Хелвис или Хелисия (* 1343, † 1422) от династията Брунсуик-Грубенхаген[6] – най-голямата и единствена дъщеря на херцог Филип Брунсвик-Грубенхаген – конетабъл на Йерусалим[7] и на първата му съпруга Хелисия или Алиса от Дампиер – дъщеря на Ото от Дампиер и на Изабела Лузинян, цитирани в Les familles d'outre-mer[8] и в Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1.
Бракът се потвърждава от две писма от Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, том 2:
- писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти[9] – херцогиня на Милано
- писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.
Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия вече не може да ражда), който получава през 1409 г.[1] След развода си Янус, според Les familles d'outre-mer, се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон (* 1388, † 1422) – дъщеря на графа на Ла Марш Жан I Борбон-Ла Марш и на съпругата му – графинята на Вандом и Кастър Катерина Вандомска.[10] Сватбата е отпразнувана чрез пълномощник. Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.[11] Шарлота, както е потвърдено от Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1, пристига в Кипър през 1411 г. и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в Никозия.
Връщане в Ломбардия[редактиране | редактиране на кода]

През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата на кралица на Кипър,[11] макар че никога повече не се връща в Кипър.
Джовани Мария Висконти – господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.[12]
Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.[13]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота – извънбрачна дъщеря на баща ѝ, омъжена за Карло да Фоляно.[1]
Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи.[14]
Англезия умира в Реджо Емилия на 12 октомври 1439 г. на около 71-годишна възраст.[15] Няма потомство.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Foundation for Medieval Genealogy: LORDS of MILAN - ELOISA Visconti. // Посетен на 11 март 2021. (на английски)
- Foundation for Medieval Genealogy: KINGS of CYPRUS 1267-1489 - ELOISA Visconti (JANUS of Cyprus). // Посетен на 11 март 2021. (на английски)
- Genealogy: Visconti 2 – Anglesia. // (на английски)
- Genealogy: Poitou 3 - Anglesia Visconti (JEAN II). // Посетен на 11 март 2021. (на италиански)
- Les familles d'outre-mer.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- (IT) Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. T. 1.
- (LA) Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI.
- (LA) Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, Volume 2.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ Les familles d'outre-mer, pag. 86
- ↑ Les familles d'outre-mer, pagg. 86 e 87
- ↑ Les familles d'outre-mer, pagg. 73, 236 e 537
- ↑ Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, Volume 2, pagg. 459, nota 1
- ↑ Les familles d'outre-mer, pag. 91
- ↑ а б #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1409 2 agosto
- ↑ #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1412 30 giugno
- ↑ #ES Storia di Milano: cronologia dal1401 al 1425, 1424 4 aprile
- ↑ #ES Storia di Milano: cronologia dal1426 al 1450, 1439 1 giugno
- ↑ #ES Storia di Milano: cronologia dal1426 al 1450, 1439 12 ottobre
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Storia di Milano: Cronologia. Посетен на 22 август 2022 г.
- Storia di Milano: Personaggi Посетен на 22 август 2022 г.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglesia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |