Англезия Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Англезия Висконти
принцеса на Милано, кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения
УправлениеI. 14011407 (Кипър)
II. 14011407 (Йерусалим)
III. 14011407 (Армения)
НаследилаI., II. и III. Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген
Наследена отI., II. и III. Шарлота дьо Бурбон
Лични данни
Родена
Починала
12 октомври 1439 г. (71 г.)
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияВисконти по рождение
Лузинян по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракЯнус Лузинян
Потомциняма
ГербArms of the House of Visconti (1277).svg Coat of Arms of the House of Lusignan (Kings of Armenia).svg

Англезия или Елоиза Висконти (на италиански: Anglesia o Eloisa Visconti; * 1377 в Милано, Синьория Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия, Миланско херцогство) е италианска принцеса от рода Висконти, чрез женитба кралица-консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според уебсайта Storia di Milano Англезия (Елоиза) е най-малката дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо IIсъ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331, Верона; † 18 юни 1384, Милано или в Сант'Анджело Лодижано),[1] която според Petri Azarii Chronicon е дъщеря на Мастино II дела Скала – господар на Верона и Виченца.[2]

Има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преговори за брак[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1393 г. започват брачни преговори с Фридрих VI фон Хоенцолернбурграф на Нюрнберг, маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Кулмбах и бъдещ пръв курфюрст на Бранденбург. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.[1]

Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.[1]

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Янус Лузинян – крал на Кипър и Йерусалим на витраж в южния неф на катедралата на Шартър

Третите преговори за брак обаче са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в Киликия Янус Лузинян (* 1375, † 1432),[1] който според Les familles d'outre-mer е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I (* ок. 1334, † 1398) и на принцеса Хелвис или Хелисия (* 1343, † 1422) от династията Брунсуик-Грубенхаген[6] – най-голямата и единствена дъщеря на херцог Филип Брунсвик-Грубенхаген – конетабъл на Йерусалим[7] и на първата му съпруга Хелисия или Алиса от Дампиер – дъщеря на Ото от Дампиер и на Изабела Лузинян, цитирани в Les familles d'outre-mer[8] и в Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1.

Бракът се потвърждава от две писма от Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, том 2:

  • писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти[9]херцогиня на Милано
  • писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.

Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия вече не може да ражда), който получава през 1409 г.[1] След развода си Янус, според Les familles d'outre-mer, се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон (* 1388, † 1422) – дъщеря на графа на Ла Марш Жан I Борбон-Ла Марш и на съпругата му – графинята на Вандом и Кастър Катерина Вандомска.[10] Сватбата е отпразнувана чрез пълномощник. Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.[11] Шарлота, както е потвърдено от Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1, пристига в Кипър през 1411 г. и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в Никозия.

Връщане в Ломбардия[редактиране | редактиране на кода]

Джовани Мария Висконти на печатно произведение от епохата.

През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата на кралица на Кипър,[11] макар че никога повече не се връща в Кипър.

Джовани Мария Висконти – господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.[12]

Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.[13]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота – извънбрачна дъщеря на баща ѝ, омъжена за Карло да Фоляно.[1]

Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи.[14]

Англезия умира в Реджо Емилия на 12 октомври 1439 г. на около 71-годишна възраст.[15] Няма потомство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglesia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​