Английска висша лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Английска футболна лига)
Направо към: навигация, търсене
Premier League trophy at museum.JPG
Основана
1992
Държава
Флаг на Англия Англия
Изпадане в
Чемпиъншип
Отбори
20
Квалификация за
Европейски клубни турнири
Купи
ФА Къп
Купа на лигата
Настоящ шампион (2016/17)
Челси
Официален сайт
www.premierleague.com
Официален сайт за България
www.premiership.bg
Настоящ сезон
Настоящ сезон Английска висша лига 2017/18

Английската висша лига, известна още като Премиър лига или Премиършип (на английски: Premier League или Premiership), е дивизията от най-високо ниво в английския футбол. Нейното официално име е Барклис Премиър Лийг (Barclays Premier League), което носи заради спонсора си, английската банка Барклис. Висшата лига е най-гледаната спортна лига в света[1], както и най-богатото първенство в Европа[2]. Тя е най-доходоносната футболна лига в света, като сборът от приходите на всички клубове участници през сезон 2007 – 08 възлиза на около 1,93 милиарда паунда.[3] През сезон 2010/11 седем от 20-те клуба с най-висок годишен оборот и още четири след 20-то място в класацията на Deloitte са участници във Висшата лига. [4]

Учередена е в началото на 1992 г., когато клубовете в Първа английска дивизия от Футболната лига решават да се отделят от основаната през 1888 г. ФЛ, за да се възползват от изгодна сделка за продажбата на телевизионните си права. В нея се състезават двадесет клуба, като общо 43 различни клуба са участвали поне веднъж в нея. В изиграните досега двайсет и един сезона шампиони са ставали само пет клуба: Манчестър Юнайтед (13 пъти), Челси (6), Арсенал (3), Манчестър Сити (2), Блекбърн (1) и Лестър Сити (1).

Настоящият шампион е Челси за 6-ти път.

През 2012 Висшата лига подписва договор за продажбата на телевизионните права за малко над 3 млрд. британски лири за три години. [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Някои събития от средата на осемдесетте години на 20 век ясно показват нуждата от фундаментални промени в организацията на английския футбол. Неговото състояние в тези години е много лошо – стадионите са в окаяно състояние, удобствата за феновете са почти нулеви, а хулиганството е развито дотолкова, че довежда до петгодишна забрана на английските отбори за участие в европейските клубни турнири[5].

В началото на 90-те години на 20 век английският футбол започва да възвръща позициите си. Националният отбор достига до полуфиналите на световното първенство в Италия през 1990 г., част от стадионите са реконструирани след прилагането на правилата от Репорта на Тейлър за безопасност на футболните стадиони[6]. Това подпомага и за увеличаването на интереса от страна на феновете, което води както до по-висока посещаемост на мачовете, така и до допълнителни финансови средства от телевизионни права[7].

Основаването[редактиране | редактиране на кода]

В края на сезон 1990/91 г. клубовете от тогавашната Първа английска дивизия взимат решение за създаването на нова лига, която финансово да се управлява от самите отбори, а спортно-технически – от Футболната асоциация. Целта е самите клубове да водят преговори със спонсори и да договарят продаването на телевизионните права на мачовете си. Официалният документ, оформящ принципите на съществуване на новата структура, е подписан на 17 юли 1991 г.[8]

През 1992 г. всички отбори от тогавашната Първа дивизия вкупом се отцепват от Футболната лига и на 27 май 1992 г. официално създават новото дружество, наречено FA Premier League. Това нарушава структурата на английския футбол, съществувала без промяна през последните 104 години. Новата Висша лига заема мястото на върха на английската футболна пирамида, а старата Първа дивизия (която запазва името си) вече заема второто ниво във футболната йерархия. Запазени са и всички връзки между отделните дивизии (изпадащите и изкачващите се отбори между отделните нива)[9].

Първият сезон на Висшата лига се провежда през 1992/93 г. Участие в лигата взимат 22 отбора. Футболистът на Шефилд Юнайтед Брайън Дийн вкарва първия гол в историята на Премиършип при победата на неговия отбор с 2:1 срещу Манчестър Юнайтед.

През 1995 г. броят на отборите във Висшата лига е намален на 20. Те са толкова и до днес въпреки предложенията на ФИФА за намаляването им на 18, отправени през лятото на 2006 г[10].

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Висшата лига е организация, управлявана от двайсетте клуба, придобили право на участие в нея със спортните си резултати. Всеки клуб изпълнява ролята на акционер с право на един глас при взимането на решения. Клубовете избират директор, изпълнителен директор и борд на директорите, които се занимават с ежедневното управление на Висшата лига.[11] Футболната асоциация не участва активно в управлението на лигата. Тя играе ролята на „специален акционер“ с право на вето при взимането на важни решения като избор на ръководство и промяна на правилата на провеждане на състезанията[12].

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Мач между Манчестър Юнайтед и Тотнъм Хотспър през сезон 2005/06

Във Висшата лига се състезават 20 отбора. Всеки отбор играе срещу всеки по два пъти – веднъж на свой терен и веднъж на стадиона на противника си, което прави по 38 мача на отбор и общо 380 мача за целия Премиършип за един сезон. В края на сезона последните три отбора отпадат в Чемпиъншип, а на тяхно място влизат първите два от по-долната дивизия, заедно с победителя от плейофите, играещи се между отборите, завършили между 3-то и 6-то място в Чемпиъншип[13].

Отборите, завършили на първите четири места в крайното класиране, получават правото да участват в Шампионската лига, като първите три влизат директно в груповата фаза, а четвъртият се включва в плейофите на същата надпревара, където трябва да преодолее противник в два мача, за да може също да получи право на участие в групите. Петият в Премиършип автоматично печели участие в турнира за Лига Европа, а шестият и седмият също могат да се класират в зависимост от резултатите в турнирите за двете купи: ако носителят и финалистът за ФА Къп (Купата на Англия) завършат измежду първите пет в крайното класиране във Висшата лига, то шестият отбор участва за Лига Европа. Ако носителят на Купата на Лигата е в първите пет, то мястото за Лига Европа отива за най-добре класиралия се и неспечелил дотогава място отбор в първенството. За разлика от ФА Къп, при Купата на Лигата това място не отива за финалиста[14].

Отборите регистрират състави от 25 футболисти от които 17 имат право да не са „домашно израстли“ (на английски: Home Grown Players). „Домашно израстли“ са футболисти, които независимо от националността или възрастта си са били регистрирани в който и да е клуб, член на Футболната Асоциация на Англия или Уелс за прекъснат или непрекъснат период от 36 месеца преди навършването на 21-годишна възраст (или края на сезона, в който навършват 21-годишна възраст). Играчи на възраст под 21 години имат право да участват дори да не са регистрирани в състава от 25 футболисти. [15]

Спонсорство[редактиране | редактиране на кода]

От 1993 г. Висшата лига е официално спонсорирана от външни компании. Компанията-спонсор има право и да избира името на състезанието, но дотогава всички се придържат към традицията просто да добавят името си пред неизменното Премиършип. Досегашните спонсори са:

  • 1993 – 2001 —Карлинг(FA Carling Premiership)
  • 2001 – 2010 – Барклис (Barclaycard Premiership 2001 – 04, Barclays Premiership 2005 – 07, Barclays Premier league 2007 – 10)

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Общо 41 отбора са взели участие във Висшата лига от нейното основаване през 1992 г. до днес. Два други клуба (Лутън Таун и Нотс Каунти) подписват споразумението за създаването на лигата през 1991 г., но изпадат в последния сезон преди създаването ѝ и досега не са успели да се завърнат в най-горната английска дивизия.

Седем клуба са участвали във всеки един сезон на Висшата лига от основаването ѝ досега. Това са Арсенал, Астън Вила, Евертън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър и Челси.

Членове на Премиършип през сезон 2013 – 14[редактиране | редактиране на кода]

Класирали се в Английска висша лига от Чемпиъншип след края на сезон 2012 – 13[редактиране | редактиране на кода]

Изпаднали от Английска висша лига в Чемпиъншип след края на сезон 2012 – 13[редактиране | редактиране на кода]

Шампиони във Висшата лига[редактиране | редактиране на кода]

От основаването на Висшата лига досега са проведени двадесет сезона, в които шампиони са ставали:

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Г Треньор
1992/93 Манчестър Юн Астън Вила Норич Сити Англия Т.Шерингам Тотнъм 22 Шотландия Фъргюсън
1993/94 Манчестър Юн Блекбърн Р Нюкасъл Англия Анди Коул Нюкасъл 34 Шотландия Фъргюсън
1994/95 Блекбърн Р Манчестър Юн Нотингам Англия Алън Шиърър Блекбърн Р 34 Шотландия Далглиш
1995/96 Манчестър Юн Нюкасъл Ливърпул Англия Алън Шиърър Блекбърн Р 31 Шотландия Фъргюсън
1996/97 Манчестър Юн Нюкасъл Арсенал Англия Алън Шиърър Нюкасъл 25 Шотландия Фъргюсън
1997/98 Арсенал Манчестър Юн Ливърпул Англия Крис Сътън
Англия Дион Дъблин
Англия Майкъл Оуен
Лийдс
Ковънтри
Ливърпул
18 Франция Венгер
1998/99 Манчестър Юн Арсенал Челси Нидерландия Д.Хасълбанк
Англия Майкъл Оуен
Тринидад и Тобаго Дуайт Йорк
Блекбърн Р
Ливърпул
Манчестър Юн
18 Шотландия Фъргюсън
1999/00 Манчестър Юн Арсенал Лийдс Англия К.Филипс Съндърланд 30 Шотландия Фъргюсън
2000/01 Манчестър Юн Арсенал Ливърпул Нидерландия Д.Хасълбанк Челси 23 Шотландия Фъргюсън
2001/02 Арсенал Ливърпул Манчестър Юн Франция Тиери Анри Арсенал 24 Франция Венгер
2002/03 Манчестър Юн Арсенал Нюкасъл Нидерландия Р.Нистелрой Манчестър Юн 25 Шотландия Фъргюсън
2003/04 Арсенал Челси Манчестър Юн Франция Тиери Анри Арсенал 30 Франция Венгер
2004/05 Челси Арсенал Манчестър Юн Франция Тиери Анри Арсенал 25 Португалия Моуриньо
2005/06 Челси Манчестър Юн Ливърпул Франция Тиери Анри Арсенал 27 Португалия Моуриньо
2006/07 Манчестър Юн Челси Ливърпул Кот д'Ивоар Д.Дрогба Челси 20 Шотландия Фъргюсън
2007/08 Манчестър Юн Челси Арсенал Португалия К.Роналдо Манчестър Юн 31 Шотландия Фъргюсън
2008/09 Манчестър Юн Ливърпул Челси Франция Н.Анелка Челси 19 Шотландия Фъргюсън
2009/10 Челси Манчестър Юн Арсенал Кот д'Ивоар Д.Дрогба Челси 29 Италия Анчелоти
2010/11 Манчестър Юн Челси Манчестър С България Д.Бербатов
Аржентина Карлос Тевес
Манчестър Юн
Манчестър С
20 Шотландия Фъргюсън
2011/12 Манчестър С Манчестър Юн Арсенал Нидерландия Р. ван Перси Арсенал 30 Италия Манчини
2012/13 Манчестър Юн Манчестър С Челси Нидерландия Р. ван Перси Манчестър Юн 26 Шотландия Фъргюсън
2013/14 Манчестър С Ливърпул Челси Уругвай Л.Суарес Ливърпул 31 Чили Пелегрини
2014/15 Челси Манчестър С Арсенал Аржентина С.Агуеро Манчестър С 26 Португалия Моуриньо
2015/16 Лестър Арсенал Тотнъм Англия Хари Кейн Тотнъм 25 Италия Раниери
2016/17 Челси Тотнъм Манчестър Сити Англия Хари Кейн Тотнъм 29 Италия Конте

Шампиони по клубове[редактиране | редактиране на кода]

Следните 23 отбора са печелили най-горната дивизия в английския футбол:

  • от 1888 – 89 до 1991 – 92 Първа дивизия
  • от 1992 – 93 – насам Висша лига от сезон
Клуб Шампион Години
Манчестър Юн 20 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996
1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013
Ливърпул 18 1901, 1906, 1922, 1923, 1947, 1964, 1966, 1973, 1976, 1977
1979, 1980, 1982, 1983, 1984, 1986, 1988, 1990
Арсенал 13 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991
1998, 2002, 2004
Евертън 9 1891, 1915, 1928, 1932, 1939, 1963, 1970, 1985, 1987
Астън Вила 7 1894, 1896, 1897, 1899, 1900, 1910, 1981
Съндърланд 6 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936
Челси 6 1955, 2005, 2006, 2010, 2015, 2017
Нюкасъл 4 1905, 1907, 1909, 1927
Шефилд Уензди 4 1903, 1904, 1929, 1930
Манчестър Сити 4 1937, 1968, 2012, 2014
Блекбърн 3 1912, 1914, 1995
Лийдс 3 1969, 1974, 1992
Уулвърхемптън 3 1954, 1958, 1959
Хъдърсфийлд 3 1924, 1925, 1926
Бърнли 2 1921, 1960
Дарби Каунти 2 1972, 1975
Портсмут 2 1949, 1950
Престън Норт Енд 2 1889, 1890
Тотнъм 2 1951, 1961
Ипсуич 1 1962
Нотингам 1 1978
Уест Бр А 1 1920
Шефилд Юн 1 1898
Лестър 1 2016

Класиране в ранглистата на УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

Висша лига[редактиране | редактиране на кода]

Позиция Първенство Коефициент
1 Испания Ла Лига Disc Plain yellow dark.svg 105.427
2 Германия Бундеслига Green-Up-Arrow.svg 80.177
3 Англия Висша лига RedDownArrow.svg 76.284
4 Италия Серия А Disc Plain yellow dark.svg 70.439
5 Португалия Лига Сагрес Disc Plain yellow dark.svg 53.082

Информацията е актуална към 01 юни 2016 г.

Клубно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Позиция Движение Отбор Коефициент
5 (-1)RedDownArrow.svg Azzurro e Bianco con Leone, Staffa.svg Челси 136.256
10 (-1)RedDownArrow.svg 600px Rosso Bianco e Blu con cannone dorato.svg Арсенал 105.256
11 (+6)Green-Up-Arrow.svg Sky city.png Манчестър Сити 99.256
20 (-10)RedDownArrow.svg 600px Rosso con scudo forcone e barca Gialli.png Манчестър Юнайтед 82.256
23 (-2)RedDownArrow.svg 600px Bianco con gallo e palla Blu.png Тотнъм 74.256
35 (-3)RedDownArrow.svg 600px Rosso con grifone Bianco scudato e fiamme.png Ливърпул 56.256
69 (+2)Green-Up-Arrow.svg Bianco e Nero (Strisce) bordato Oro.svg Нюкасъл 30.256
71 (+3)Green-Up-Arrow.svg 600px Blu Royal con fascette Bianche.svg Евертън 29.256
89 (-2)RedDownArrow.svg 600px Rosso e Bianco a strisce con bordo blu.svg Стоук Сити 23.256
91 (-1)RedDownArrow.svg 600px Rosso e Bianco a strisce con bordo blu.svg ФК Суонзи Сити 22.256
92 (-1)RedDownArrow.svg 600px Blu con lati Bianchi e strisce Blu scuro.svg ФК Бирмингам Сити 22.256
95 (-2)RedDownArrow.svg Bianco e Nero con fascetta rossa.svg Фулъм 21.256
100 (-1)RedDownArrow.svg Azzurro e Bianco bordato di Bianco con corona Oro2.svg Уигън Атлетик 19.256
112 (0) Disc Plain yellow dark.svg 600px-Colori di Southampton.png Саутхямптън 16.756
113 (-4)RedDownArrow.svg 600px Arancione e Nero (Strisce).PNG Хъл Сити 16.756
116 (0) Disc Plain yellow dark.svg 600px Blue HEX-4698C8 Maroon HEX-61223C.svg Уест Хям Юнайтед 16.256

Информацията е актуална към 01 юни 2016 г.

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Мач между Арсенал и Астън Вила на откриването на сезон 2006/07

Отборите от Висшата лига имат пълната свобода да избират броя и типа играчи, които закупуват. Правилата на първенството не налагат тавани нито на количеството пари, давани за заплати, нито на броя картотекирани играчи. Единствените ограничаващи правила са тези на имиграционните власти, които издават работни визи на футболисти от държави извън Европейския съюз.

В първия кръг на първия сезон на Висшата лига през 1992 – 93 г. броят на футболистите извън Великобритания и Република Ирландия, които започват като титуляри за своите отбори, е само 11.[16] През сезон 2000 – 01 общото количество чужденци е 36%. До сезон 2004 – 05 процентът нараства до 45%. На 29 декември 1999 г. Челси става първият отбор от Висшата лига с титулярен състав, съставен само от чужденци. На 14 февруари 2005 Арсенал излиза със състав, в който и титулярите, и резервите, общо 16 футболисти, са чужденци.[17]

Във връзка с притесненията, че английските клубове предпочитат да купуват евтини чуждестранни играчи, вместо да развиват свои футболни школи, през 1999 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство налага силно ограничен режим за издаване на работни визи на футболисти извън Европейския съюз.[18] Кандидат за подобна виза трябва да докаже, че е взел участие в минимум 75% от официалните мачове на националния си отбор в предишните две години. Единственият друг начин е клубовете да докажат, че въпросният чуждестранен играч има огромен талант и би помогнал много за развитието на играта в Англия.[19]

През 2007 г. в отбори от Висшата лига играят над 260 футболисти, които не са родом от Британските острови. За класата на голяма част от тях говори фактът, че на Световното първенство в Германия през 2006 г. играят общо 102 футболисти от отбори от Висшата лига, сред които и 21 от 23-мата национали на Англия[20].

Заплати[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на огромните приходи, реализирани от клубовете от телевизионни права, заплатите на футболистите нарастват много бързо в годините след основаването на Висшата лига. През първия сезон на Премиършип средната годишна заплата на един футболист е £75 000.[21] През сезон 2003/04 средната заплата за играч от Висшата лига достига £90 000 седмично.[22] През 2013 г. най-високите заплати на играчи във Висшата лига са около £250 000 седмично, докато заплатата на повечето футболисти е между £25 000 и £30 000. [23]

Трансферни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

През деветнайсетте сезона на съществуване на Висшата лига рекордът за най-висока платена трансферна сума за футболист е подобряван 11 пъти. Като най-дълго (над четири години) ненарушен се задържа световният рекорд за трансферна сума, платена от Нюкасъл Юнайтед за Алън Шиърър през 1996 г.

През годините рекордна сума е плащана за следните трансфери:

Сума £ Година Футболист Напуска Закупен от
3 300 000 юни 1992 Англия Алън Шиърър Саутхемптън Блекбърн Роувърс
3 750 000 юни 1993 Република Ирландия Рой Кийн Нотингам Форест Манчестър Юнайтед
5 000 000 юли 1994 Англия Крис Сътън Норич Сити Блекбърн Роувърс
7 000 000 януари 1995 Англия Анди Коул Нюкасъл Юнайтед Манчестър Юнайтед
7 500 000 юни 1995 Нидерландия Денис Бергкамп Интер Арсенал
8 500 000 юли 1995 Англия Стан Колимор Нотингам Форест Ливърпул
15 000 000 юли 1996 Англия Алън Шиърър Блекбърн Роувърс Нюкасъл Юнайтед
18 000 000 ноември 2000 Англия Рио Фърдинанд Уест Хем Юнайтед Лийдс Юнайтед
19 000 000 май 2001 Нидерландия Рууд ван Нистелрой ПСВ Айндховен Манчестър Юнайтед
28 100 000 май 2001 Аржентина Хуан Себастиан Верон Лацио Манчестър Юнайтед
29 000 000 юли 2002 Англия Рио Фърдинанд Лийдс Юнайтед Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2004 Англия Уейн Рууни Евертън Манчестър Юнайтед
30 000 000 август 2006 Украйна Андрий Шевченко Милан Челси
31 750 000 септември 2008 България Димитър Бербатов Тотнъм Хотспър Манчестър Юнайтед
32 500 000 септември 2008 Бразилия Робиньо Реал Мадрид Манчестър Сити
47 000 000 юли 2010 Аржентина Карлос Тевес Манчестър Юнайтед Манчестър Сити
50 000 000 януари 2011 Испания Фернандо Торес Ливърпул Челси

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

  • Само висша лига от сезон 1992 – 93 насам.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

  • До 12 май 2017 г.
# Име Период Мача Гола
1 Уелс Райън Гигс 1990-2014 632 109
2 Англия Гарет Бари 1998- 627 50
3 Англия Франк Лампард 1995-2015 609 177
4 Англия Дейвид Джеймс 1998-2014 572 0
5 Уелс Гари Спийд 1992-2008 535 81
6 Англия Емил Хески 1994-2012 516 110
7 Австралия Марк Шварцер 1996-2016 514 0
8 Англия Джейми Карагър 1996-2013 508 4
9 Англия Фил Невил 1995-2013 505 9
10 Англия Стивън Джерард 1998-2015 504 120
10 Англия Рио Фърдинанд 1996-2015 504

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

  • До 12 май 2017 г.
# Име Период Гола Мача Гола %
1 Англия Алън Шиърър 1992-2006 260 441 0.59
2 Англия Уейн Руни 2002- 197 457 0.43
3 Англия Анди Коул 1992-2008 187 414 0.45
4 Англия Франк Лампард 1995- 177 609 0.29
5 Франция Тиери Анри 1999-2012 175 258 0.68
6 Англия Роби Фаулър 1993-2009 163 379 0.43
7 Англия Джърмейн Дефо 2001- 158 468 0.34
8 Англия Майкъл Оуен 1996-2013 150 326 0.46
9 Англия Лес Фердинанд 1992-2005 149 351 0.42
10 Англия Теди Шерингам 1992-2007 146 418 0.35
11 Нидерландия Робин ван Перси 2004- 144 276 0.52

Голмайстори по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Голмайстор Клуб Гола
1992 – 93 Англия Теди Шерингам Тотнъм Хотспър 22
1993 – 94 Англия Анди Коул Нюкасъл Юнайтед 34
1994 – 95 Англия Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 34
1995 – 96 Англия Алън Шиърър Блекбърн Роувърс 31
1996 – 97 Англия Алън Шиърър Нюкасъл Юнайтед 25
1997 – 98 Англия Крис Сътън
Англия Дион Дъблин
Англия Майкъл Оуен
Блекбърн Роувърс
Ковънтри Сити
ФК Ливърпул
18
1998 – 99 Нидерландия Джими Флойд Хасълбанк
Англия Майкъл Оуен
Тринидад и Тобаго Дуайт Йорк
Лийдс Юнайтед
ФК Ливърпул
Манчестър Юнайтед
18
1999 – 00 Англия Кевин Филипс Съндърланд 30
2000 – 01 Нидерландия Джими Флойд Хасълбенк ФК Челси 23
2001 – 02 Франция Тиери Анри Арсенал 24
2002 – 03 Нидерландия Рууд ван Нистелрой Манчестър Юнайтед 25
2003 – 04 Франция Тиери Анри Арсенал 30
2004 – 05 Франция Тиери Анри Арсенал 25
2005 – 06 Франция Тиери Анри Арсенал 27
2006 – 07 Кот д'Ивоар Дидие Дрогба ФК Челси 20
2007 – 08 Португалия Кристиано Роналдо Манчестър Юнайтед 31
2008 – 09 Франция Никола Анелка ФК Челси 19
2009 – 10 Кот д'Ивоар Дидие Дрогба ФК Челси 29
2010 – 11 България Димитър Бербатов
Аржентина Карлос Тевес
Манчестър Юнайтед
Манчестър Сити
20
2011 – 12 Нидерландия Робин ван Перси Арсенал 30
2012 – 13 Нидерландия Робин ван Перси Манчестър Юнайтед 26

Българите във Висшата лига[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Период Мача Гола Отбор(и) Дебют
Бончо Генчев 1992 – 1995 61 6 Ипсуич 26.12.1992 г. Арсенал – Ипсуич 0:0

30 минути, влиза на мястото на Пол Годард в 60-ата минута

Радостин Кишишев 2000 – 2007 179 2 Чарлтън 19.08.2000 г. Чарлтън – Манчестър Сити 4:0

90 минути

Светослав Тодоров 2000 – 2007 48 7 Уест Хям
Портсмут
Уигън
03.02.2001 г. Ливърпул – Уест Хем 3:0

17 минути, влиза на мястото на Фредерик Кануте в 73-та минута

Димитър Бербатов 2006 – 2014 211 90 Тотнъм
Манчестър Юн
Фулъм
19.08.2006 г. Болтън – Тотнъм 2:0

90 минути

Стилиян Петров 2006 – 2012 186 9 Астън Вила 10.09.2006 г. Уест Хем – Астън Вила 1:1

90 минути

Мартин Петров 2007 – 2012 118 16 Манчестър С
Болтън
11.08.2007 г. Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

90 минути

Валери Божинов 2007 – 2010 11 1 Манчестър С 11.08.2007 година Уест Хем – Манчестър Сити 0:2

29 минути, влиза на мястото на Роландо Бианки в 61-вата минута

Станислав Манолев 2013 5 0 Фулъм 09.02.2013 г. Норич – Фулъм 0:0

90 минути

Александър Тонев 2013 - 2 0 Астън Вила 21.08.2013 г. Челси – Астън Вила 2:1

8 минути, влиза на мястото на Карим Ел Ахмади в 82-вата минута

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Daily Telegraph, Premier League abroad: Potential venues, 7 февруари 2008 г., проверен на 17 ноември 2008 г.
  2. The Daily Telegraph, Premier League is world's favourite league, 6 ноември 2007, проверен на 17 ноември 2008 г.
  3. BBC, Premier League 'defies downturn', 3 юни 2009 г., проверен на 14 декември 2009 г.
  4. а б Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  5. BBC – 1985: English teams banned after Heysel, посетен на 30.11.2007
  6. Footballnetwork – The Taylor Report, посетен на 30.11.2007
  7. University of Leicester Centre for the Sociology of Sport – Fact Sheet 8: British Football on Television, посетен на 30.11.2007
  8. In the matter of an agreement between the Football Association Premier League Limited and the Football Association Limited and the Football League Limited and their respective member clubs (HM Courts Service 2006), посетен на 30.11.2007
  9. premierleague.com – A History of the Premier League, посетен на 30.11.2007
  10. BBC – Fifa wants 18-team Premier League, посетен на 12.12.2007
  11. premierleague.com – About us – Our Relationship with the Clubs, посетен на 30.11.2007
  12. premierleague.com – About us – The Premier League and Other Football Bodies, посетен на 30.11.2007
  13. sporting-life.com – Barclays Premier League, посетен на 30.11.2007
  14. TheFA.com – Could it be seventh heaven?, посетен на 30.11.2007
  15. ((en)) Rose, Gary. BBC Sport – Sportsday – breaking sports news: 0946: PREMIER LEAGUE SQUADS. // BBC Sport. „Би Би Си“, 5 септември 2013. Посетен на 5 септември 2013.
  16. The Guardian – England need to stem the foreign tide (by Ron Atkinson), посетен на 30.11.2007
  17. The Guardian – Phil Neal: King of Europe?, посетен на 30.11.2007
  18. UK Department for Education and Employment – New Work Permit Criteria for Football Players Announced, посетен на 30.11.2007
  19. UK Home Office – Work permit arrangements for football players, посетен на 30.11.2007
  20. Stadion@.com – ФИФА публикува официалните състави на отборите за Мондиала, посетен на 30.11.2007
  21. The Guardian – Forty factors fuelling football inflation, посетен на 30.11.2007
  22. The Times – The billion-pound revolution, посетен на 30.11.2007, архивиран на http://web.archive.org/web/20070308113955/http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/article531111.ece
  23. ((en)) Magowan, Alistair. Revealed: What's inside a footballer's contract?. // www.bbc.co.uk/sport (BBC Sport). „Би Би Си“, 28 септември 2013. Посетен на 29 септември 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]