Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Англия.

Англия
Знаме на Англия
Герб на Англия
(знаме) (герб)
Девиз: Dieu et mon droit
фр. Бог и моето право!
Местоположение на Англия
География и население
Площ 130 395 km²
Столица Лондон
51°30′ с. ш. 0°07′ и. д. / 51.5° с. ш. 0.116667° и. д.
Най-голям град Лондон
Официален език английски
Население (пребр.) 49 138 831
Гъстота на нас. 377 д./km²
Управление
История
Независимост
927 г.
Икономика
Валута британски паунд (GBP)
Други данни
Часова зона BST (UTC+1)
Интернет домейн .uk
Телефонен код 44

А̀нглия (на английски England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски — със Северно море, Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

История[редактиране | edit source]

Англия получава името си от германското племе англи, които се заселват в централната, източната и западната част на острова през V-VI век. Представители на друго германско племе - Сакси- се заселват в южната част на острова. Но в този период Англия не е единна държава, тъй като племената живеят в много на брой малки кралства.

Те постепенно се обединяват и Англия става единна държава през 927 г. Първият крал на Англия се нарича Ателстан. Той губи голяма част от територията на страната във войните си с датските племена, които създават своя държава в североизточната част на Англия. И днес много от населените места в този район (основно в областите Йоркшър и Линкълншир) имат имена с датски произход. В този период единственото останало свободно английско кралство било Уесекс (Западна Англия). След много битки крал Алфред Велики (Алфред от Уесекс) успява да обедини всички кралства под своето управление. Но скоро след смъртта му Англия минава под управлението на датския крал Кнут Велики.

Скоро Англия отново извоюва самостоятелността си. Но в битката при Хейстингс през 1066 г. Уилям Завоевателят побеждава английския крал Харолд II и установява френско управление над страната. Въпреки че официално Уилям се води крал на Англия, в следващите 300 години официален език на кралството е френският.

Англия завладява Уелс през XIII век. По това време се водят много войни, най-често срещу Франция и Шотландия.

През 1337 започва Стогодишна война. Англичаните побеждават в битките при Креси, Поатие, Азенкур и много други битки. Франция побеждава в битката при Кастийони отблъсва Англия. Това е краят на войната.

Недоволството от неудачите в Стогодишната война намира израз във Войната на розите от (1455-1485), когато се водят поредица от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър. След нея се възцарява династията на Тюдорите.

След смъртта на кралица Елизабет I през 1603 г. за наследник на трона е избран шотландският крал Джеймс IV, който става крал и на Англия под името Джеймс I. Двете държави под негово управление продължават да бъдат независими една от друга със собствени закони и парламенти. Но той решава да ги кръсти с общото име Великобритания. Това положение се запазва до 1707 г., когато под управлението на кралица Анна Англия и Шотландия официално се обединяват под името кралство Великобритания, а членовете на шотландския парламент се присъединяват към членовете на английския.

След този момент, историята на Англия става История на Обединеното кралство.

Кралство Великобритания се преименува в Обединеното кралство през 1800 г., когато ирландският парламент се „влива“ в британския и държавата става Обединено кралство Великобритания и Ирландия до отделянето на Ирландия през 1922 г. Днес само Северна Ирландия е част от Обединеното кралство, а Англия е единствената част на кралството без собствен парламент. Функциите на парламент на Англия се изпълняват от парламента на Обединеното кралство, функциите на правителство — от правителството на Обединеното кралство. Изпълнителната власт на Обединеното кралство отговаря и за територията на Англия и се оглавява от министър председателя.

География[редактиране | edit source]

Столицата[редактиране | edit source]

Лондон, освен столица на Англия и Обединеното кралство, е и световен финансов и политически център, както и една от световните столици, диктуващи тенденциите в модата, теченията в музиката и изкуствата. Населението на Лондон е около 7 388 000  души (2003). През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж, построен през XIX век до Лондонската кула (Тауър), откъдето носи и името си.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административното деление на Англия има доста сложна структура. Цялата територия на страната е разделена на девет региона, а всеки регион - на графства. Графствата могат да бъдат метрополни графства (урбанизирани територии) или селски графства, както и да включват една или няколко унитарни единици. Метрополните и селските графства имат двустепенна система на управление - на ниво графство (по-високо) и на ниво община (по-ниско), като общините обединяват няколко селища (или пък са отделни градски райони в случая на метрополните графства). Унитарните единици са самоуправляващи се и имат едностепенно управление. На най-ниско административно ниво са гражданските енории, но те съществуват като местни органи на управление само на отделни места. Освен посочените административни графства в Англия съществуват и 48 церемониални графства, свързани с представителните функции на кралската власт. През вековете са съществували и исторически графства, което още повече усложнява ориентирането.

Съвременната административна система е достигнала до този си вид след серия от реформи, започнали със законодателни актове през 1965 и 1974 г.[1].

Ceremonial counties of England.svg

Население[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Английските философи оказват голямо влияние на идеите, зародили се в Западна Европа през Ренесанса.

Хуманизъм[редактиране | edit source]

В края на XV век и началото на XVI век, в Англия се появяват под ренесансово влияние идеите за хуманизъм. В страната активно действат групи от писатели-хуманисти, видни философи, надграждащи над античното своите шедьоври в обществено-политическите разбирания и литературните творби. Философията на хуманистите била, че общественото благо зависи от просвещението, на което човек трябва да се посвети, и възпитава в себе си, за да бъде добър и достоен гражданин. Ранни центрове на този хуманизъм станали университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Към групата от оксфордските университетски учени могат да бъдат причислени Томас Мор и Еразъм Ротердамски.

Пуританство[редактиране | edit source]

През XVII век е създадено и пуританското движение. Могъща идейна опора пуританите намират в Библията, в преводно издание, което нелегално е пренесено от Женева и разпространено в Англия през 60-те и 70-те години на XVI век. През 1613 г. преподаватели и възпитаници на Кеймбриджкия университет правят нов превод на Библията, който изиграва голяма роля в развитието на културния живот на Англия. Той дава възражения и аргументи, препоръки и примери, богат свят от образи, вдъхновяващи не толкова литературата и поезията, колкото политическата публицистика. Това се превърнало в истинско оръжие и опозиция срещу абсолютния режим на династията на Стюартите.

Пуританите се противопоставяли на традиционните увеселителни развлечения в Англия. В края на 70-те години на XVI век те протестират срещу театъра. Борбата срещу „греховното зрелище” достига кулминацията си през 30-те години на XVII век — пуританите започват да разбиват църковните витражи и статуи, защото са против ритуалите и лукса. Пуританството съдържа в себе си идеи за ново съзнание, което го противопоставя на абсолютизма и феодалния строй.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Jones, B., Kavanagh, D., Moran, M., Norton, P., Politics UK. Pearson Longman, 2004.