Англо-непалската война (1814 – 1816), наричана понякога Гуркска война или Англо-гуркска война, е водена между Кралство Непал и Британската източноиндийска компания в резултат на погранични диспути и амбициозен експанзионизъм и на двете страни.
Войната завършва с подписването на Договора от Сугаули през 1816 г., чрез който около една трета от територията на Непал е предадена на британците, включително Сиким (чиито чхогяли подкрепят британците във войната); територия на запад от река Кали в Утаракханд като областта Кумаон, Гархвалското кралство; някои територии на запад от река Сутледж като Кангра (днес в Химачал Прадеш) и голямата част от региона Терай. Част от региона Терай е върната на Непал през 1816 при ревизия на договора, а друга територия е върната през 1865 г. като благодарност към Непал за помощта в потискането на индийското въстание от 1857 г.
Британците нахлуват в две последователни вълни в Непал, а гурките се отбраняват. Това е най-скъпата война, водена по време на губернаторството на Франсис Раудън-Хейстингс.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}