Англо-фризийски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Англо-фризийски езици
Anglo-Frisian distribution map.svg
Приблизително сегашно разпространение на англо-фризийски езици в Европа.

Английски:   Английски   Шотландски Фризийски:   Западнофризийски   Севернофризийски

  Сатерландски фризийски
Разпространение Англия, Шотландия и и крайбрежието на Северно море от Фризия до Ютланд; днес в световен мащаб
Систематизация по Ethnologue

Англо-фризийските езици са група от западногермански езици, които включват английски и фризийски.

Англо-фризийските езици се различават от другите западногермански езици по няколко звукови промени: Ингваеничния носов спирантен закон, англо-фризийското осветляване и палатизация на /k/:

  • английски cheese и западнофризийски tsiis, но нидерландски kaas, долнонемски Kees, and немски Käse
  • английски church и западнофризийски tsjerke, но на нидерландски kerk, долнонемски Kerk, Kark, и немски Kirche

Ранните англо-фризийски и старосаксонски езикови общности са живели достатъчно близо една до друга за да сформират езиков кръстопът, поради което споделят някои черти, които са типични само за англо-фризийските езици. Въпреки общия си произход, английският и фризийският са станали толкова различни, основно заради влиянието на старонорвежкия и норманския френски върху модерния английски и по същия начин на нидерландския и долнонемския върху модерния фризийски. Резултатът от това е, че фризийският има много общо с нидерландския и съседния долнонемски, което го отвежда към западногерманския диалектен континуум, докато английският има по-силно влияние от северногерманските и романските езици, отколкото континенталните езици.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Англо-фризийското родослвно дърво[редактиране | редактиране на кода]

Англо-фризийски

Англо-фризийско развитие[редактиране | редактиране на кода]

  1. Следният текст е обобщение на основните звукови промени, които са повлияли гласните в хронологичен ред.
  2. Изместване назад и превръщане в носовка на западногерманското a и ā преди носова съгласна
  3. Загуба на n преди спирантно a, рефлектиращо в удължаване и превръщането в носова на преждестощата гласна
  4. Намаляване на причастията за сегашно и минало време за множествено число в една форма
  5. А-изместване напред:ЗГм a, ā → æ, ǣ, дори в дифтонгите ai и au
  6. Палатизация на прото-германските *k и *g преди предни гласни (но не и фонемитизация на палаталите)
  7. А-възстановяване: æ, ǣ → a, ā под влияние на съседни съгласни
  8. Второ изместване напред: Староанглийските диалекти (с изключение на западно саксонския) и фризийския ǣ → ē
  9. А-възстановяване: a се въстановява пред задна гласна в следващата сричка (по-късно в южноумбрийските диалекти); фризийско æu → au → старофризийски ā/a
  10. Отделяне на староанглийския; в западносаксонски палаталната дифтонгизация следва;
  11. Мутация на i, следвана от синкоп; отделяне на старофризийски
  12. Фонемитизация на палатали и асибилация, следвана от второ изнасяне напред в части от Западна Мерсия
  13. Изглаждане и задна мутация
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglo-Frisian languages“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.