Ангорски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция подписана на 18 октомври 1925 година в Анкара (тогава Ангора). Подписан е от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Ангора.

Спекулация за задължение на Турция по този договор стана предмет на обществен дебат напоследък. Текстът на договора обаче не съдържа клаузи, които задължават Турция днес.

Тракийските бежанци остро осъждат българското правителство за подписаната спогодба, която вместо да защити законните им права да се завърнат в имотите си, сочени най-общо като 34 000 къщи, близо 2 000 000 декара ниви и лозя, и 213 000 декара гори и пасища[1], предвижда парично обезщететие за обсебената тяхна недвижима собственост в Одринска Тракия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]