Андалусия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андалусия
Comunidad Autónoma de Andalucía
Знаме
    
Герб
Localización de Andalucía.svg
Страна Флаг на Испания Испания
Столица Севиля
Площ 87 268 km²
Население (2005) 8 440 300 души
Провинции Хаен, Кордоба, Севиля, Алмерия, Гранада, Малага, Кадис и Уелва
Президент Мануел Чавес Гонсалес (ИСРП)
Андалусия в Общомедия

Андалусия (на испански: Andalucía, изговаря се Андалусѝя) е автономна област в Испания. Състои се от осем провинции: Хаен (Jaén), Кордоба (Córdoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almería), Гранада (Granada), Малага (Málaga), Кадис (Cádiz) и Уелва (Huelva). Столицата е Севиля, където е седалището на местния парламент, а съдебната палата се намира в Гранада.

Андалусия е най-голямата автономна област по население и втора по територия след Кастилия и Леон. Областта е разположена в южна Испания. На запад граничи с Португалия, на север с автономните области Естремадура и Кастилия-Ла Манча, на изток с Мурсия и на юг със Средиземно море и Атлантическия океан.

Регионът е с богата история, датираща от хилядолетия. Владяна от финикийци, римляни, вестготи, маври и испанци, Андалусия е културна съкровищница, съхранила безброй паметници от различни цивилизации. В градовете Кордоба, Севиля и Гранада могат да се видят едни от най-големите постижения на ислямската култура. Стотици замъци и крепости се извисяват над бели градове и плодородни равнини, свидетели на вековната борба на испанците да отвоюват земите си от ислямските нашественици.

Днес Андалусия е динамично развиващ се регион и е туристическа дестинация. Освен културните паметници, Андалусия разполага с прекрасни плажове, множество курорти, като Марбеля, Торемолинос, Михас, Малага, Алмунекар, Салобреня; високи планини, включително Сиера Невада, с най-високия връх в Испания, Муласен (3478 м); разнообразна природа от влажната делта на Гуадалкивир до пустините на Алмерия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древна история[редактиране | редактиране на кода]

Златно съкровище от Карамболо от цивилизацията Тартес.

Най-старите известни обитатели на Андалусия са иберите[1]

Около 1000 г. пр.н.е. западна Андалусия е център на първата развита цивилизация на Иберийския полуостров, Тартес, спомената от Херодот[2], Страбон[3] и Плиний Стари.[4] И досега са известни малко факти за тази цивилизация, която изчезва от историята през 5 век пр.н.е.

Финикийците колонизират части от крайбрежието около 1300 г. пр.н.е.. Най-важният им град е Гадес (Кадис), един от най-старите градове в Европа, основан около 1100 г. пр.н.е.. Градът е защитен с крепостна стена и укрепления. Финикийците донасят на местните келтибери знанието как да разработват златни и сребърни мини систематично, както и нови идеи и обичаи. [1] Малага става един от най-големите центрове за осоляване на риба за времето си. [5]

След падането на финикийските градове под ударите първо на Асирия, а след това и на Персия, Картаген става главната сила в западното Средиземноморие и владее части от Андалусия. Картагенски търговци и миньори се заселват в Тартес и от там започват създаването на градове и колонии на Иберийския полуостров. След поражението от Римската република в Първата пуническа война, Картаген завоюва цялата област. [6]

Римско завоюване на Андалусия[редактиране | редактиране на кода]

През 201 г. пр.н.е. в резултат на Втората пуническа война, картагенската власт на полуострова е ликвидирана. [6] Андалусия става римска провинция под името Бетика със столица Италика (близо до днешна Севиля). Бетика става една от най-богатите и важни провинции на Римската империя, като я осигурява с висококачествени метали (мед, желязо, сребро, злато) и селскостопански продукти.

Последният град под картагенска власт е Кадис, който е превзет от Римската република през 206 г. пр.н.е.. Петнадесет години по-късно южната (днешна Андалусия) и източната части на Иберийският полуостров са организирани в римската провинция Далечна Испания[7]

Вестготско кралство[редактиране | редактиране на кода]

По време на разпадането на Римската империя през 5 век, в днешна Андалусия се установяват първо вандалите, а след това вестготите. Вандалите дават името на провинцията, което първоначално е „Вандалусия“. Вестготите въвеждат католицизма[8] Вестготското кралство успява да изтласка Византийската империя, която за кратко време владее югоизточна Андалусия.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в Кордоба.
Дворецът Алхамбра.

Между 711 и 718 г., раздираното от вътрешни конфликти Вестготско кралство е разгромено от ислямски нашественици от Северна Африка, които завладяват почти целия полуостров, като Андалусия става техен основен център.

Първоначално Ал-Андалус, както арабите нарекли техните владения в Испания, е провинция на Умаядския халифат до 750 г. След това е основан независимият Кордобски емират, който през 929 прераства в Кордобски халифат. През 1031 г. халифатът се разпада на множество независими кралства, наречени тайфас, което улеснява Реконкистата на християнските кралства на север. През 1212 г. в северната част на Андалусия, при Лас Навас де Толоса става решителното сражение между мюсюлманите, подкрепяни от Алмохадите и обединениете армии на Кастилия, Арагон и Навара. Победата на испанците е повратна точка в Реконкистата, като скоро след това са завладени Кордоба и Севиля и към средата на 13 век мюсюлманите владеят само Емирство Гранада в югоизточна Андалусия, където тяхната власт остава до 1492 г., когато испанците водени от кралица Исабела и крал Фернандо завладяват тяхната столица.

По време на ислямското владичество, андалуската култура и икономика процъфтяват. Построени са шедьоври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът-крепост Алхамбра в Гранада. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови култури, като например ориз. През 10 век със своите повече от 500 000 жители, Кордоба е най-големият град в Европа.

Андалусия като част от Кастилия и Леон[редактиране | редактиране на кода]

След 1715 г.[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Столица на Андалусия е Севиля[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Андалусия се празнуват именни дни. [5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът Рабида

Брутният вътрешен продукт на Андалусия е $201 087 000 000 (2006), което я нарежда на второ място в Испания след Каталония и Мадрид. По БВП на човек на населението (€17 251), областта все още изостава от средното ниво за страната и е на предпоследно място, преди Естремадура.

Андалусия има добре развито земеделие, особено в плодородната долина на Гуадалкивир и оранжериите в провинция Алмерия. Добиват се големи количества пшеница, ориз, маслини, цитрусови плодове, ягоди, домати, корк.

Промишлеността е също добре развита. Сред по важните отрасли са черна металургия в Алхесирас; цветна металургия в Уелва (мед) и Линарес (олово); машиностроене в Севиля, Кадис, Кордоба, Мартос и други; автомобилостроене в Линарес; самолетостроене в Севиля и Кадис; вагоностроене в Линарес; корабостроене в Кадис, Пуерто Реал, Севиля и Уелва; електротехническа в Кадис, Севиля, Хаен; химическа в Уелва, Севиля, Малага, Гранада, Алмерия и други; нефтопреработвателна в Уелва и Алхесирас; текстилна в Севиля, Малага, Кодоба и хранително-вкусова промишленост, развита повсеместно.

Секторът на услугите играе най-голяма роля в икономиката на Андалусия, като с най-голямо значение е туризмът и съпътстващите го услуги.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В Андалусия се намират 23 природни парка и 30 резервата. Сред известните курорти са Коста дел Сол, Хуелва и Ислантила. В тях се предлагат възможности за различни видове спорт. [5]

Андалусия е известна с ислямската архитектура, останала от владичеството на маврите, както и с ренесансова и барокова архитектура от по-късно. [5]

Най-известният празник е карнавалът в Кадис. От март до ноември се провеждат кориди[5]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Андалусия разполага с гъста транспортна мрежа, която включва над 1500 км автомагистрали. Всички големи градове са свързани с националната железопътна мрежа, като има високоскоростна жп връзка на Севиля и Малага с Мадрид. Най-важните пристанища са Алхесирас (с най-голям товарооборот в Испания), Малага, Кадис, Уелва и Севиля. В Андалусия има над 40 летища, от които пет са международни – Севиля, Херес де ла Фронтера, Малага, Гранада и Алмерия.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В Андалусия се развива фламенкото[5]

Пабло Пикасо е роден в Малага, където има и музей, посветен на него. [5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 1 – 9.
  2. Herodotus, i. 163; iv.152.
  3. Strabo, iii.2.13
  4. Pliny, iv.120.
  5. а б в г д е ж з Цветана Евгениева. Магията на Андалусия. // Сега. СЕГА АД. Посетен на 16 март 2013.
  6. а б Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 9 – 16.
  7. Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 21 – 22.
  8. Parmelle, Mary Platt. A Short History of Spain. New York, gutenberg.org, 1906. с. 31 – 52.