Андалуското куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андалуското куче
Un chien andalou
Un Chien Andalou title.png
Режисьори Луис Бунюел
Продуценти Луис Бунюел
Сценаристи Луис Бунюел
Салвадор Дали
В ролите Пиер Бачев
Симон Марей
Луис Бунюел
Салвадор Дали
Хайме Миравийес
Музика Рихард Вагнер
Оператор Албер Дюбержан
Монтаж Луис Бунюел
Жанр Експериментален филм
Премиера 6 юни 1929
Времетраене 21 минути
Страна Flag of France.svg Франция
Език Ням филм
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Андалуското куче“ (на френски: Un chien andalou) е френски експериментален филм от 1929 година на режисьора Луис Бунюел по негов сценарий в съавторство със Салвадор Дали.

Един от ранните примери за експериментално кино, филмът е посрещнат с възторг в средите на сюрреалистите и днес е считан е за една от иконите на световното кино.[1] Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Андалуското куче“ е замислен като сюрреалистична творба, умишлено лишена от рационален сюжет. Състои се от поредица шокиращи образи с фройдистки характер[2] – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. След това от дупка в човешка длан извират мравки, мъж тегли 2 пиана, върху които има 2 умрели магарета, след които се влачат завързани 2 католически свещеници (един от които се играе от Дали) и т.н.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е финансиран от майката на Бунюел.[3] Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в Кадакес. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“[4] В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,[5] Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.[6] По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“[7]

Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“[8] Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех[9] и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.[10] След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]