Анджей Вайда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анджей Вайда
Andrzej Wajda
полски режисьор
През 2008 година
През 2008 година

Роден
6 март 1926 г. (90 г.)
Кариера в киното
Активни години От 1951 г.
Направление Полска филмова школа
Значими филми Поколение“ (1955)
Канал“ (1957)
Пепел и диаманти“ (1958)
Оскари Почетна награда (2000)
Награди на БАФТА Почетна награда (1982)
Най-добър чуждоезичен филм (1984, „Дантон“)
Семейство
Съпруга Габриела Обремба
Зофия Жуховска
Беата Тишкевич
Кристина Захватович

Уебсайт http://www.wajda.pl/en/Default.html
Страница в IMDb
Анджей Вайда в Общомедия

Анджей Вайда (на полски: Andrzej Wajda) е полски филмов и театрален режисьор, сценарист и сценограф, един от водещите представители на Полската филмова школа от втората половина на 20. век. Той е носител на множество филмови награди, включително на Оскар (2000) и Златна мечка (2006) за цялостен принос към киното.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Сувалки през 1926 г. През 1946 – 1949 следва в краковската Академия за изящни изкуства. През 1953 г. завършва Държавната висша филмова, телевизионна и театрална школа в Лодз. Дебютира през 1954 г. с филма Поколение. Става известен с Канал (1957) и Пепел и диамант (1958). Вайда екранизира класически за полската литература творби като Пепелища на Стефан Жеромски, Обетована земя на Владислав Реймонт, Сватба на Станислав Виспянски и Пан Тадеуш на Адам Мицкевич. Прави филми по произведения на Ярослав Ивашкевич – Брезова горичка, Госпожиците от Вилко и Тръстика. Остра критика към политическата действителност в ПНР представят Човекът от мрамор и Човекът от желязо[1].

Даниел Олбрихски и Анджей Вайда в нач. на 70-те години

През 80-те години Вайда работи основно в чужбина – във Франция и Германия. В периода 1981 – 1989 е член на консултативния комитет на „Солидарност“[2]. След отмяната на политическата цензура през 1989 г. получава възможността да реализира филми като Катин и Лех Валенса. Човекът на надеждата.

Вайда дебютира в театъра през 1959 г. От 1963 г. работи в Стари театр в Краков. Сред известните му постановки са Сватба на Виспянски (1963), Бесове по Достоевски (1971), Ноемврийска нощ на Виспянски (1974), Делото Дантон на Станислава Пшибишевска (1976). Наташа Филиповна по Идиот на Достоевски (1977), Вроцлавска импровизация на Тадеуш Ружевич (1997) Хамлет (1989) и Макбет (2004) на Шекспир[1].

В период 1978 – 1983 е председател на Сдружението на полските филмови дейци. През 1994 г. основава Центъра за японско изкуство и техника „Манга“ в Краков. От 1977 г. е член на френската Академия за изящни изкуства.

Четири пъти е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезиков филм (за: Обетована земя, Госпожиците от Вилко, Човекът от желязо и Катин). Получава почетната награда на Американската филмова академия през 2000 година[3]. Носител на Златна палма от Фестивала в Кан (1981, за Човекът от желязо), Сезар (1983, за Дантон). За цялостното си творчество е удостоен с европейската награда „Феликс“ (1990), „Златен лъв“ от фестивала във Венеция (1998), „Златна мечка“ на Международния филмов фестивал в Берлин[4].

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1950 „Zły chłopiec“
1951 „Ceramika ilzecka“
1953 „W stronę słońca“
1954 Поколение „Pokolenie“
1955 „Idę do słońca“ документален
1957 Канал „Kanal“
1958 Пепел и диаманти „Popiół i diament“
1959 Летящата „Lotna“
1960 „Невинни чародеи“ „Niewinni czarodzieje“
1961 „Сибирската лейди Макбет“ „Powiatowa lady Makbet“
1961 „Самсон“ „Samson“
1962 „Любовта на 20 години“ „L'amour à vingt ans“ с четирима други режисьори
1965 „Пепелища“ „Popioły“
1968 „Всичко за продан“ „Wszystko na sprzedaż“
1968 „Przekładaniec“
1968 „Bramy Raju“
1969 „Лов на мухи“ „Polowanie na muchy“
1970 „Брезова горичка“ „Brzezina“
1970 „Krajobraz po bitwie“
1971 „Пилат и другите“ „Pilatus und andere“
1972 „Wesele“
1974 „Обетована земя“ „Ziemia obiecana“ Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм
1976 „Smuga cienia“
1977 Човекът от мрамор „Człowiek z marmuru“
1978 „Без упойка“ „Bez znieczulenia“
1979 „Госпожиците от Вилко“ „Panny z Wilka“ Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм
1980 „Z biegiem lat, z biegiem dni“ сериал
1980 „Диригент“ „Dyrygent“
1981 Човекът от желязо „Człowiek z żelaza“ Награда Златна палма
Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм
1983 „Дантон“ „Danton“
1983 „Eine Liebe in Deutschland“
1985 „Kronika wypadków miłosnych“
1988 „Proust contre la déchéance“
1990 „Корчак“ „Korczak“
1992 „Pierścionek z orłem w koronie“
1994 „Nastasja“
1995 „Wielki Tydzień“
1996 „Panna Nikt“
1998 „Пан Тадеуш: Последният поход в Литва“ „Pan Tadeusz“
1999 „Bigda idzie“ телевизионен театър
2000 „Wyrok na Franciszka Kłosa“
2001 „Noc czerwcowa“ телевизионен театър
2002 „Przerwane milczenie“
2002 „Zemsta“
2005 „Czlowiek z nadziei“
2007 Катин „Katyń“ Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://culture.pl/pl/tworca/andrzej-wajda [достъп: 25.04.2016]
  2. http://www.wajda.pl/pl/kalendarium.html [достъп: 25.04.2016]
  3. http://www.wajda.pl/pl/oskar.html [достъп: 25.04.2016]
  4. http://www.wajda.pl/pl/nagrody.html [достъп: 25.04.2016]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]