Анджело Доменгини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анджело Доменгини
Ajman 1968-08-25 stamp - Angelo Domenghini.jpg
Лична информация
Роден 25 август 1941 г. (78 г.)
Лалио, Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg Италия
Пост Треньор (бивш нападател)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1960 – 1964
1964 – 1969
1969 – 1973
1973 – 1974
1974 – 1976
1976 – 1977
1977 – 1978
1978 – 1979
Общо:
Flag of Italy.svg Аталанта БК
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Italy.svg Каляри Калчо
Flag of Italy.svg Рома
Flag of Italy.svg Верона
Flag of Italy.svg УС Фоджа
Flag of Italy.svg Олбиа
Flag of Italy.svg Тренто
69
134
99
30
28
17
21
19
417
(17)
(50)
(18)
(4)
(3)
(4)
(10)
(3)
(109)
Национален отбор
1963 – 1972Flag of Italy.svg Италия33(7)
Треньор
1980 – 1981
1981 – 1987
1987 – 1988
1989 – 1990
Flag of Italy.svg Асти
Flag of Italy.svg Дертона
Flag of Italy.svg Самбенедетезе
Flag of Italy.svg Новара
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Анджело Доменгини в Общомедия

Анджело Доменгини (на италиански: Angelo Domenghini) роден на 25 август 1945 г. в Лалио е бивш италиански футболист, национал и треньор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Доменгини прави своя дебют в Серия А с отбора на Аталанта БК. С отбора от Бергамо печели Копа Италия през 1963 г., като на финала срещу отбора на ФК Торино, Анджело отбелязва хеттрик, което го прави единствения футболист, заедно с Джузепе Джанини, отбелязвал 3 гола на финал за Копа Италия.

През лятото на 1964 г. е привлечен в отбора на ФК Интер, където в дебютния си сезон изиграва 26 мача и отбелязва 9 гола и печели титлата в Серия А, Купата на европейските шампиони и Междуконтиненталната купа. Следващия сезон с ФК Интер отбелязва 12 гола и отново става шампион на Италия и печели още една Междуконтинентална купа. През целия си престой в миланския гранд, Доменгини никога не е имал възможност да играе на титулярния си пост (дясно крило), понеже на тази позиция играе бразилецът Жаир.

През 1969 г. преминава в отбора на Каляри Калчо, като разменна монета с Роберто Бонинсеня. В първия си сезон за сардинци печели италианския шампионат, като вкарва 9 гола в 30 мача и си партнира в нападение с Джиджи Рива.

През 1973 г. напуска Каляри и първо играе за Рома, после за Верона, УС Фоджа, Олбиа и Тренто. Изиграва общо 349 мача и отбелязва 93 гола в Серия А.

С националния отбор на Италия изиграва 33 мача за които вкарва 7 гола. Европейски шампион през 1968 г. и сребърен медалист от световното в Мексико през 1970 г.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Интер: 1964-65, 1965-66
Каляри Калчо: 1969-70
Аталанта БК: 1963
Интер: 1964, 1965
Интер: 1965
Италия: 1968
Аталанта БК: 1963 (5 гола)