Андижанска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андижанска област
Andijon viloyati
UZ-Andijan.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Андижан
Площ 4 240 km²
Население (2019) 3 088 600 души
728 души/km²
Райони (тумани) 11 + 2
Губернатор Шухратбак Абдурахманов
Андижанска област в Общомедия

Андижанска област (на узбекски: Andijon viloyati или Андижон вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 4 240 km² (най-малката по големина в Узбекистан, 0,95% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 088 600 души[1] (4-то място по население в Узбекистан, 9,21% от нейното население). Административен център град Андижан. Разстояние от Ташкент до Андижан 477 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Андижанска област е Андижан, който е и един от най-древните градове в Средна Азия. Известен е от историческите източници под името Андукан. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Асака, предишно название Ленинск) до 1981 г. (Ходжаабад). Андижанска област е образувана на 6 март 1941 г. и е наследник на съществуващия дотогава Андижански окръг.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Андижанска област заема крайната източна част на Узбекистан. На север, изток и юг граничи с Джалалабадска и Ошка област на Киргизстан, на югозапад – с Ферганска област и на северозапад – с Наманганска област. В тези си граници заема площ от 4 240 km² (най-малката по големина в Узбекистан, 0,65% от нейната площ). Дължина от запад на изток 120 km, ширина от север на юг 75 km.[2]

Областта е разположена в източната част на Ферганската котловина. Западната ѝ част представлява издигната на 400 – 500 m равнина, а източната и югоизточната ѝ част е заета от предпланинските части, т.н. „адири“ на Ферганския и Алайския хребети. Максимална височина 1528 m (40°32′48″ с. ш. 72°38′32″ и. д. / 40.546667° с. ш. 72.642222° и. д.), издигаща се на около 15 km на юг-югоизток от град Ходжаабад в северните разклонения на Алайския хребет. Областта е богата на полезни изкопаеми – петрол, природен газ, озокерит и варовик.[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително студена зима и горещо лято. Средна януарска температура -3°С, а средна юлска 27,3°С. Годишната сума на валежите е около 200 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в град Андижан е 217 денонощия.[2]

Основната водна артерия в областта е река Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), която тече през северната ѝ част от изток на запад с най-долното си течение. Водите на Карадаря, както и на другите по-малки реки спускащи се от околните планини широко се използват за напояване. Изградени са множество напоителни канали, като най-големи са Големия Фергански и Големия Андижански канали, отклоняващи се наляво от река Карадаря.[2]

Почвите са предимно сиви, ливадни и ливадно-блатни. Голяма част от територията на областта е заета от обработваеми земи. В участъците където не се извършва земеделска дейност расте пелиново-солянкова, по ниските възвишения (т.н. „адири“) – ефемерово-пелинова растителност, а по планинските склонове – шамфъстъци и бадеми.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Андижанска област област е наброявало 3 088 600 души (9,21% от населението на Узбекистан). Гъстота 728,4 души/km² (най-гъсто заселената област в страната). Градско население 25,02%. Етнически състав: узбеки 86,8%, киргизи 3,8%, татари 3,1%, кангли 2,0%, руснаци 2,0% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Андижанска област се дели на 14 административни района (тумана), 11 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 79 селища от градски тип.[3][1]

Административно-териториално деление на Андижанска област:
1 Андижански район,
2 Асакински район,
3 Балъкчински район,
4 Бозки район,
5 Булакбашински район,
6 Избаскански район,
7 Джалакудукски район,
8 Ходжаабадски район,
9 Кургантепински район,
10 Мархаматски район,
11 Алтънкульски район,
12 Пахтаабадски район,
13 Шахрихански район,
14 Улугнорски район.
Административно-териториално деление на Андижанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Андижан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Андижан 74 425 500 гр. Андижан 425 500 -
2.Ханабад ? 35 181 гр. Ханабад 35 181 63 Фазилман
Административен район
(туман)
1.Алтънкулски 210 163 230 кишлак Алтънкул 3 697 18 Бустон, Далварзин, Жалабек, Ижтимоият, Кумакай, Куштепа, Маданий мехнат, Марказ, Маслахат, Намуна, Хондибоги
2.Андижански 400 250 500 сгт Куйганяр 8 426 7 Агулик, Айрилиш, Акъяр, Бутакора, Гулистан, Гумбаз, Екин-Тикин, Заврок, Каракалпак, Кунжи, Кушарик, Намуна, Роввот, Хартум, Чилон, Чумбагиш, Янгиабад
3.Асакински 260 300 962 гр. Асака 107 400 17 Акбуйра, Кужган, Навкан, Т. Алиев
4.Балъкчински 340 185 548 сгт Балъкчи 3 699 49 Ходжаабад, Чинабад-Марказ
5.Бозки 200 66 621 сгт Боз 9 294 46 М. Джалалов, Холдевонбек
6.Булакбашински 200 132 903 сгт Булакбаши 8 100 24 Андижан, Учтепа, Ширманбулак
7.Джалакудукски 370 173 543 гр. Джалакудук 11 043 29 Аим, Бештал, Джалалкудук, Кукалам, Куштепа, Южни Аламишик, Яркишлак
8.Избаскански 280 219 237 гр. Пайтуг 13 389 23 Гуркиров, Майгир, Турткул, Узункуча
9.Кургантепински 480 200 136 гр. Кургантепа 27 965 41 гр. Карасу Дардак, Султанабад
10.Мархаматски 320 160 412 гр. Мархамат 11 200 40 Бабахарасан, Карабагиш, Каракурган, Кутарма, Мархамат, Палванташ, Рават, Укчи, Хака, Ходжаарик
11.Пахтаабадски 290 177 612 гр. Пахтаабад 18 991 44 Дустлик, Избаскан, Пушман
12.Улугнорски 440 55 267 сгт Акалтън 6 522 67
13.Ходжаабадски 230 102 089 гр. Ходжаабад 12 831 22 Гулистан, Дилкщушад, Кутарма, Манак, Хидирша
14.Шахрихански 330 275 841 гр. Шахрихан 75 539 32 Вахим, Сегаза-Кум, Чуджа

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Главни отрасли в стопанството на Андижанска област са металургията, химическата промишленост, лека промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Първият автомобилен завод в Средна Азия е открит в град Асака от узбекско-корейското смесено дружество UzDaewoo, в който се произвеждат моделите Daewoo Nexia, Tico и Damas minibus.

Селското стопанство в областта е развито добре. Основните селскостопански култури са памук, зърнени култури, лозарство и зеленчукопроизводство. Регионът и известен в Узбекистан с най-сладките пъпеши и дини. Основен животновъден отрасъл в селското стопанство в областта е говедовъдство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]