Андон Зограф
| Андон Зограф | |
| български иконописец |
Андон Зограф е български иконописец, последният представител на Мелнишкото художествено средище.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Работи в Мелник около 1900 година. Майстор Андон рисува стенописи и декорира църкви в района. Неговите икони са изпълнени с маслени бои, като предпочитани сюжети в творчеството му са Светите братя Кирил и Методий, Свети Трифон, Свети Модест, Свети Стилиян и други.[2][1]
Най-добрите му произведения са иконата „Рождество Богородично“ в църквата „Успение Богородично“ в Бельово,[1] в църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в Свети Врач,[4] където е автор на иконата „Обрезание“ и на стенописите (1889),[3][1] иконата „Рождество Богородично“ от църквата „Животворящ източник“ в Капатово, която е с много битови детайли,[1] „Благовещение“ в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Яново.[1]
В 1888 година изработва царските и обредните икони на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Кръстилци.[5] Негови творби са запазени в църквите „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник,[6] „Свети Николай“ в Петрич (1898),[7] „Свети Димитър“ в Долна Рибница (1898),[8] „Рождество Богородично“ във Велющец,[9] и „Света Петка“ в Долени.[10] Андон Зограф е последният представител на иконописната традиция на XIX век.[2]
На Андон Зограф са изображенията върху олтарните двери в храма „Св. св. Петър и Павел“ в Пехчево – Архангел Михаил в цял ръст и Йоан Златоуст. Изображенията са слаби.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 19.
- ↑ а б в Серафимов, Цанко. Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи. Орбел, 2004. с. 22.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 276.
- ↑ Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм – „Св. св. Козма и Дамян“ // Българско национално радио. Радио Благоевград, 11 декември 2012. Архивиран от оригинала на 11 ноември 2014. Посетен на 11 ноември 2014.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 479.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 413.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 285.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 281.
