Андон Попкамчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андон Попкамчев
български възрожденец
Роден
Починал
24 август 1902 г. (59 г.)

Андон Попангелов Попкамчев (изписване до 1945 година Андонъ попъ Камчевъ) е български свещеник и възрожденец от Македония, борец за независима българска църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андон Попкамчев е роден в голямото и будно българско село Ваташа през 1843 година в семейството на местния свещеник поп Ангел. Учи в общинското училище във Ваташа. Около 1867 година е ръкоположен за свещеник от струмишкия владика и поема енорията на баща си, която включва селата Ваташа, Моклище и Глишик. Поддържа близък контакт с учителите Георги Милетич, Арсени Костенцев, Глигор Шишков и други и се включва активно в борбата против гръцките владици.

В 1869 година Андон Попкамчев е анатемосан от струмишкия гръцки владика и е отстранен от поста си, но въпреки това продължава да служи в църквата във Ваташа. Повикан за обяснение в Идаре меджлиса в Кавадарци, поп Андон заявява:

Аз съм българин. Служа на моя народ. Не го признавам владиката за мой началник и затова не го слушам.[1]

Заради отказа си да се подчинява на Патриаршията Андон Попкамчев е заточен в гръцки манастир край Василика, Солунско, където престоява три месеца. Освободен е през 1870 година след протестите на жителите на Ваташа.[2] През същата година той е един от основателите на Тиквешката българска духовна община, дълги години е и неин председател.

В 1874 и в 1878 – 1879 година поп Андон отново е заточен в района на Солун и е освободен поради протестите на своите енориарши. През 1890-1895 година, като председател на Ваташката църковно-училищна община, както и по-късно Андон Попкамчев полага големи грижи за развитието на учебното дело във Ваташа. След основаването на БМОРК, Андон Попкамчев се включва в македоно-одринското освободително движение.

На 24 август 1902 година поп Андон е прострелян от засада край село Манастирец. Погребението му се превръща в протест срещу турските власти, обвинени от местните българи в директно подбудителство. По решение на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци, кметовете на селата в Тиквеш изготвят изложения до солунския валия Хасан Фехми паша и чуждестранните консули, с които протестират срещу убийствата и престъпленията срещу българското население. Убийците на Попкамчев, трима мюсюлмани от селата Манастирец и Сирково, са наказани от ВМОРО.

Андон Попкамчев е баща на Тодор, Христо и Йованче Попантов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 226-266

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 231
  2. Право, бр. 22, 27 юли 1870
     Портал „Македония“         Портал „Македония