Андреа дел Кастаньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреа дел Кастаньо
Роден
Починал
Академия флорентинска школа
Учители Доменико Венециано
Направление фреска, живопис
Повлиян Доменико Венециано
Андреа дел Кастаньо в Общомедия
Пророчицата Сибила от Куме, 1450 г., 250х154 см. Галерея Уфици, Флоренция.

Андреа дел Кастаньо (на италиански: Andrea del Castagno, остар. Andrea dal Castagno) е италиански ренесансов художник от Флорентинската школа

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1423 г. в село Кастаньо д'Андреа. Рожденото му име е Андреа ди Бартолоди Барджила (Andrea di Bartolodi Bargilla). Когато е едва 8-годишен, домът му изгаря при пожар, в който загива неговия баща. Възможно е, неволен виновник за този пожар да е бил самият Андреа, тъй като впоследствие в една от своите творби той изобразява себе си в образа на Свети Юлиан Гостопреимни, разкайващ се за отцеубийство.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Първите значими работи на художника са „Тайната вечеря“ в трапезарията на манастира Сант'Аполониа и три сцени от „Страстите Христови“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция).

Портрети на „Знаменити мъже и жени“[редактиране | редактиране на кода]

През 1450 г. във Вила Кардучи създава серия от портрети на „Знаменити мъже и жени“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция), включваща трима флорентински военачалници, три жени и трима поети.

През 1451 г. довършва фреските в Сант Егидио във Флоренция, започнати от Доменико Венециано.

Портрети на Андреа в позиция 3/4[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XV век, флорентинският профилен портрет предприема първи опити да премине в три-четвърти позиция. Този прийом е подсказан от нидерландските портрети, а така и от развитието на флорентинския скулптурен портрет. Първите образци на новия тип композиция са реплики на портрети от монументалната живопис или подражават на тях.[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира от треска на 19 август 1457 г. във Флоренция.

Вазари за Андреа[редактиране | редактиране на кода]

В „Жизнеописанията на художниците“ Джорджо Вазари обвинява Андреа дел Кастаньо в убийство от завист на своя учител и покровител Доменико Венециано (който всъщност е преживявя своя ученик с няколко години). Тази легенда става толкова известна, че много от творбите на Андреа се замазани и изрисувани, а неговото име – предадено на забрава. [2] Едва в края на XIX век под слой бои са открити негови фрески, след което неговото име е възвърното на историята на изкуството.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • W.R. Deutsch: Andrea del Castagno, 1928.
  • Dominique Rigaux, Un banquet pour l'éternité: la Cène d'Andrea del Castagno, Ed. Mame, 1997
  • Pogány-Balás, E., Remarques sur la source antique du David d’Andrea del Castagno. À propos de la gravure d’Antonio Lafréri d’après les Dioscures de Monte Cavallo, bulletin du Musée hongrois des beaux-arts, 52, 1979, с.25 – 34.
  • Pierluigi De Vecchi и Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 2, Bompiani, Milano 1999. ISBN 88-451-7212-0
  • Stefano Zuffi, Il Quattrocento, Electa, Milano 2004. ISBN 8837023154

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  2. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]